Днес в 12:00 ч. софиянци и гости на столицата имаха възможност да наблюдават тържествената смяна на почетния гвардейски караул пред президентството, провеждаща се както на национални празници, така и всяка първа сряда в месеца, с изключение на декември, януари и февруари. Снимка: БГНЕС

Днес на централния столичен булевард “Витоша“ в посока Южен парк беше представено първото от новите места за безплатно паркиране на двуколесни превозни средства. От тази седмица в централната градска част на София започва обособяването на 157 нови места за безплатно паркиране на велосипеди, мотопеди и тротинетки. Мярката на общината е в подкрепа на засилващия се интерес на софиянци към алтернативите на придвижването с автомобил в града. Снимка: БГНЕС

Изложба на снимки, документи, оръжия и униформи на български морски офицери по повод 140-та годишнина от създаването на Българските военноморски сили бе открита в Националния исторически музей. Интересен акцент в експозицията е рядък възпоменателен медал, отсечен през 1917 г. – година след като България слага началото на собствен подводен флот и става десетата държава в света, която притежава такъв. На лицевата страна на медала е ликът на цар Фердинанд, а на обратната страна има изображение на първата подводница в редиците на българския флот – „Подводник 18”, произведена под името „UB – 8” през 1914-1915 г. в германския град Кил от корабостроителницата „Германия верфт”. Снимки: historymuseum.org

Сърни, елени, камерунски козички, глигани и пауни се наслаждават на волен живот в новооткрития екопарк “Геранеа”. Комплексът със зелени възвишения и панорама към Черно море приема посетители, които обичат красивата природа и желаят да общуват с животни в естествената им среда.

Латинското наименование за растението здравец - “гераниум” – е дало вдъхновение за името на екопарка. “Геранеа” се разполага на седем хиляди декара гориста площ между добруджанските села Ляхово, Оброчище и Църква, на 5 км. от курорта Албена.


Преди две години Рехджан Низам взема на концесия някогашното ловно стопанство, с идеята да го превърне в дом на дивите животни по подобие на национални резервати като “Серенгети” в Танзания. Първите стъпки, които прави наемателят, е да забрани лова, да селектира животни от други стопанства и да отдели глиганите, за да не смущават останалите обитатели на екопарка. В резултат на тези грижи днес в “Геранеа” живеят 170 елена лопатари, 250 муфлона, 50 сърни, 50 камерунски козички, 300 глигана и много други представители на животинския свят.

Девствената природа и тръпката на непредвидимото диво предоставят незабравимо преживяване за гостите – обещават от екопарка. Освен чрез свободни разходки, туристите имат възможност да проследяват животните и от седем наблюдателни кули /вишки/.

Хората се движат буквално в гора, населена с диви животни, които могат да наблюдават през цялото време – разказва Рехджан Низам. – Една част от животните вече са се социализирали и шумът не им пречи толкова, а други са по-плашливи, особено майките с малките, и те по-трудно се виждат. Но когато успеем да закараме посетителите максимално близо до някое животно и усетим техния адреналин, това чувство изпълва и нас.

Преходите се извършват с помощта на професионални водачи, пеша, и по този начин се превръщат в най-трудната, но и най-атрактивна част от пребиваването в екопарка.

Имаме и коне за езда – добавя концесионерът. – Мислехме да ползваме също специални каруци, но тъй като теренът е пресечен, се отказахме от тази идея и сега преговаряме с производители на високопроходими електромобили.


И тъй като имаме вишки, на които в момента монтираме соларни панели, електромобилите ще могат да се зареждат от тях. По същия начин ще захранваме и камерите за наблюдение, защото намерението ни е в нашия сайт животните да се виждат в реално време. Изобщо опитваме се максимално да затворим цикъла, за да нямаме нужда от външни фактори – всичко да набавяме в самото стопанство, да не притесняваме животните с излишен шум. Просто да си бъде истински екопарк.

По време на разходките си гостите на стопанството могат да се наслаждават на природните гледки, почивайки си в удобни беседки и на пейки. Там те могат да усетят също уханието на разнообразни билки, да чуят шумолене от листата на дръвчетата и да последват с поглед пъстрите опашки на пауните.

До този момент нямаме човек, който да не е казал, че ще се върне отново – доволен е Рехджан Низам. – Защото ние ще работим целогодишно, по 24 часа всеки ден, а вишките за наблюдение ще бъдат оборудвани с камери за нощно виждане. Освен че денонощно ще се наслаждават на природата, посетителите ще се радват и на откритите ни библиотеки, благодарение на които ще могат да посядат с книга в ръка. Хората са доволни, защото досега не са чували за подобна местност с диви животни, достъпна среда, проходими пътища и по-екстремни горски пътеки. При нас има за всеки човек по нещо – в зависимост от това какво изживяване иска да усети. Той може например да се снима на местата, които най-много му харесват, а реши ли да обходи целия екопарк, един-единствен ден няма да му стигне.

Снимки: личен архив

Паралелно с „Гран При София“ 2019 – III-ти кръг от Националния шампионат по автомобилизъм на Затворен маршрут /17-18 август/ пред стадион „Георги Аспарухов“ ще се проведе Национален шампионат „Безопасно шофиране“ за деца и подрастващи до 18 г. Съревнованието дава възможност за практическо управление на картинг и автомобил, както и проверка на знанията върху Правилника на движение по пътищата.

Бил съм свидетел на това как дете, прекарало известно време на картинга, започва да има контрол в критични ситуации като дрифт, пързаляне и др.. Когато тези рефлекси се придобият във възрастта до 14-15 години, те остават завинаги, също като при карането на колело. Впоследствие това дете става безопасен участник в движението – обяснява Росен Даскалов, мениджър на „София Кар моторспорт“. – Затова заедно с Българската федерация по картинг предлагаме въвеждане на час по безопасност на движението. Единствено Финландия има въведена такава система – децата се обучават от малки и, завършвайки образованието си, те вече са и шофьори. Следвайки този модел, направихме Национален шампионат по безопасно шофиране за деца и юноши, който се проведе в рамките на „Писта Русе“- 2019 през юни. Участниците управляваха картинг в присъствието на инструктор. Имаше наказателни точки, решаваха листовки и след това ги класирахме и наградихме, наравно с професионалните пилоти, участващи в „Гран при – Русе“.

Създаването на състезателна среда, единствено може да мотивира подрастващите да се занимават с безопасно шофиране и да бъдат отговорни участници в движението, категоричен е Росен Даскалов. Затова освен центрове в по- големите градове, ще бъдат създадени и мобилни такива, които да обикалят по-малките населени места, за да може поне два пъти в годината да се провежда съревнование по безопасно шофиране във всички области на страната.

Част от кампанията е и „Мисия нула“ (MISSIONZERO), която вече дава конкретни резултати в някои държави:

Борим се броят на жертвите на пътя да бъде сведен до нула – обяснява Руслан Баждеков от Института по пътна безопасност. – По тази система работят много държави от ЕС, но там е станало със силен обществен натиск, тоест, самото общество осъзнава нуждата от мерки и постепенно принуждава управляващите да ги предприемат. Там всеки един километър от пътната мрежа се изследва от неправителствени организации, както и от държавни институции. За миналата година Финландия има един загинал в пътно транспортно произшествие и той се оказа чужденец. Виждате, че „Мисия нула“ дава резултат. В Швеция жертвите са под десет, а във Великобритания са няколко десетки. По броя на загиналите на пътя България е първо място в ЕС, изместихме дори Румъния. За да се постигне „Мисия нула“, трябва да се оправят пътищата и маркировките у нас, защото пътната среда е най-важното нещо. В държавите, в които има „Мисия нула“ всеки тежък или среден инцидент се проверява и се преценява кой носи отговорността. Ако сервизът с некачествения си ремонт е предизвикал катастрофата, той поема санкцията. Ако причина са пътните условия, то отговорността се носи от държавата. Ако обаче, става дума за човешка грешка, тогава се търси сметка на школата, подготвила съответния водач.

„Овладей пътя“ е още една инициатива от кампанията за безопасно шофиране. Водачи на МПС, които вече притежават свидетелство за управление, ще имат възможност да усъвършенстват уменията си зад волана с обучение по безопасно шофиране, проведено от професионални инструктори. Ще се запознаят с основните правила за поведение на пътя, физични закони, а в практическите упражнения ще бъдат поставени в изкуствено създадени рискови ситуации, които трябва да овладеят.Кулминация на кампанията ще бъде зрелищно дрифт шоу на професионалните пилоти от „Мирафиори тийм“.

Снимки: архив

Повече туристи са посетили архитектурния комплекс „Създатели на българската държава“ над Шумен тази година, отчетоха от общинското туристическо предприятие, което стопанисва обекта.От началото на годината до 31 юли комплекса са посетили близо 15 000 души, което е с над 2000 повече в сравнение със същия период на миналата година. Чуждестранните туристи, посетили комплекса тази година са над 2700, като най-много сред тях са тези от Турция, Израел и Франция. Снимка: Радио Шумен

Специално издание на традиционната японска кукла Дарума пристигна във Варна и очаква победителя в олимпийската квалификация по волейбол за мъже, на която черноморският град ще е домакин от 9 до 11 август. Дарума, която според японците носи късмет, е наградата за отборите, които спечелят шестте групи от квалификациите за Токио 2020, и ще се превърне в техен талисман на Олимпийските игри в Япония догодина. Снимка: volleyball.bg

В горещи дни като днешния Боянският водопад във Витоша е едно от предпочитаните места за излети на софиянци. Снимка: БТА

Режисьорът и евродепутат Андрей Слабаков и бившият кмет на морския град Каварна, Цонко Цонев, са в основата на нов рок фестивал. Той ще се състои на 9 и 10 август в парк „Корминеш“, със съдействието на община Челопеч. В района се намира красивата местност „Вълчата пътека“, чието име носи и фестивала. Групите потвърдили своето участие в първия ден са Cradle of Filth, Scarlet Aura, Silked & Stained. От българска страна, участие ще вземат музикантите от „Krossfire“ и „Sakar“. На 10 август публиката може да чуе още три групи – Pretty Maids, AXXIS и Wild Souls. Организаторите очакват многобройна публика и в двата фестивални дни, тъй като събитието е на по-малко от час път с кола от София, а времето обещава да бъде слънчево и горещо.

В България в момента вилнее вълна от африканска свинска чума, срещу която няма лекарство и която е силно заразна както за домашно и промишлено отглежданите, така и за дивите прасета. Единственото спасение е унищожаването на болните животни и строги мерки за предотвратяване разпространението на заразата. Според премиера Бойко Борисов заболяването е дошло от север – от Румъния заедно с туристите и глиганите, които набързо направената ограда по сухопътната граница със северната съседка не е успяла да спре. Затова и епидемията се разрази най-напред и в най-големи мащаби в Северна България, където се наложи да бъдат унищожени над 100 000 животни в големите ферми и още стотици в задните дворове на дребни фермери и обикновени селяни, които гледат по едно –две прасета за лични нужди. Мнозина яростно се противопоставяха на унищожаването на техните животни и дори блокираха пътища, но това не предотврати умъртвяването.

Статистиката сочи, че броят на свинете в страната надвишава 800 000, което означава, че вече над 12 % от тях бяха ликвидирани заради африканската чума. Тази бройка постоянно расте, тъй като заразата се разпространява изключително бързо, вече прекоси Балкана и достигна Южна България и никой не може да каже кога и къде ще бъдат открити нови огнища на зараза. Под ножа ще трябва да минат по най-оптимистични оценки още поне 50 000 прасета. Щетите от това масово умъртвяване са големи, някои говорят за загуби от порядъка на няколко стотин млн. евро и 25 000 работни места в следващата една година.

Много упреци бяха отправени и от Брюксел, и от политическата опозиция в страната срещу правителствените мерки за овладяване на „свинската криза“. На някои места беше въведено извънредно положение, бяха обявени забранени зони, наложи се да се търси помощта на армията и на военна полиция за охрана на свинските индустриални ферми. Потърсена беше и помощ от ЕС, който обеща 14 млн. евро помощи за компенсиране на загубите на свинските индустриални ферми, като не се изключва възможността да бъде поискана допълнителна помощ. Министърът на земеделието Десислава Танева заяви, че целта е заразата да бъде овладяна до края на есента.

В края на септември в България предстои одит от Европейската комисия  по мерките, които държавата прилага за справяне с чумата по свинете, от който зависи финансовата подкрепа за прилаганите действия. България ще настоява за промяна, която да позволи компенсиране и на дребните стопани, чиито прасетата не са били регистрирани. На тях засега е обещана единствено помощ в размер на 150 евро за дезинфектиране на кочините, независимо колко животни притежават.

Свинското месо заема основно място в менюто на българите, които сега не знаят какво да правят – дали да купуват и да консумират свинско, което дори и заразено с африканска чума според ветеринарните и медицинските власти не било опасно за хората, когато е преминало през термична обработка. Мнозина вече не слагат от това месо на трапезата си и месарите регистрират стремителен спад на продажбите. От друга страна, ликвидирането на голяма част от свинете в България, което се очаква да достигне до около 20%, по всяка вероятност ще предизвика недостиг на пазара и ще се наложи внос. Опасенията са, че вносното свинско ще струва много по-скъпо от българското и че цените на най-популярното и достъпно месо ще скочат с поне 50%. „Свински Чернобил“, написаха някои медии по повод катастрофата с африканската чума по свинете. Може и да звучи пресилено, но наистина ситуацията е трагична за фермерите, за месарската и колбасарска индустрия, за потребителите и за цял един сектор от селското стопанство.

На фона на консуматорското отношение към света, който ни заобикаля, някак все по-трудно се говори за вярата в Бог и вечността. Въпреки това, писателят Мартин Ралчевски* успява открито и от душа да напомня в книгите си за вечните християнски послания с надеждата за духовно възраждане. И не само защото е възпитаник на Богословския факултет към  СУ, а защото е убеден, че доброто губи силата и смисъла си, извън контекста на вярата. Наскоро Ралчевски представи най-новата си книга „Смисълът в живота“, по която е написал и сценарий. Сюжетът засяга обезлюдяването на Родопите и изчезването на българската идентичност:

Дълбоко се надявам с тази книга да покажа, че един единствен човек може да обърне цяла планина или шепа хора – цяла една държава, за доброто, само с вяра – отбелязва писателят. – Както всеки се обръща към красивото и истинското, така и чистата, неподправена вяра носи силно послание. Ако един единствен човек, с цялата си душа и сърце реши, че няма да допусне умирането на българщината в Родопите – аз го вярвам! – ще предаде вярата си на още двама, трима, четирима, петима! Ще стане общност и няма да предадем Родопите! Цялата провинция и цялата пустееща България, няма да я предадем! Може и да съм прекален оптимист, но го вярвам! Разбирате ли? Трябва да вярваме!

Затова Мартин Ралчевски се надява описаната история в най-новата му книга да бъде филмирана. Още повече, че от началото на прехода до сега в България не е създаден нито един православен игрален филм.  В продължение на 30 години руснаците успяват да направят 120 филма, румънците и сърбите също не остават назад, да не говорим за гърците, които ревниво пазят православните си традиции.

Ние не направихме нито един. Аз съм написал и сценарий и не изисква голям бюджет. Мечтая си някой добър човек, който има възможности – да откликне. Ето освен сценарий има и режисьор, който ще работи по него, продуцент също има, остава финансирането. Надявам се, но не вярвам българската държава да иска да спонсорира нещо, което се отнася до духовността на този народ. Държавата ни има други цели – проевропейски, проатлантически, неолиберални, затова си мисля, че някой богат човек, който обича България би могъл да помогне това да се случи.

Да, наистина тя е драматична, но има силен положителен завършек. Аз си пожелавам същото и за България, след драмата, страданията – накрая да има едно възраждане и възход! Защо не?! Един човек, който е изживял тежка болест, напълно оздравява и започва нов живот. Помни болестта и през какво е преминал и затова вече е внимателен – не пуши, не пие, пази се от определени храни, но вече е нов човек и е здрав. Така и с книгата ми, която дава надежда, че е възможно едно такова възраждане, но не като политически проект или нещо измислено! Възраждане без Бога не става, без любовта към православието и българския език. Затова говорим за едно истинско чудо, което съм описал, но няма да разкажа, за да може да бъде изживяно от четящия – да почувства катарзиса. Затова ми се иска посланието ми да докосне повече хора и ако дай Боже се осъществи мечтата ми да стане филм – той може да достигне до хиляди българи, дори милиони … Филмът преминава граници през социалните мрежи, тук не става дума за печалба, а за вярата: „Ти си вечен, имаш душа, Бог те обича!“ Какво по-прекрасно от това? И България ще я има! 

*Писателската кариера на Мартин Ралчевски започва преди около 15 години в Мексико, където се снима като каскадьор във филма „Троя“(2004), с участието на Брад Пит. Там той пише стихотворения на български и на английски език. Когато се завръща в България създава и първия си роман „Безкрайна нощ“ (2008), който вече е издаден на английски и руски езици. От десет години живее със семейството си в югозападна Англия, където продължава творческата си дейност и пише романи, сборници с разкази и филмови сценарии. Романът му „30 паунда“ (2012) е издаден на немски език. Сборникът му с разкази „Душа“ (20018) , в продължение на месеци е на първо място по продажби в България, според популярната класация на „БГ книга“.

Американският военен кораб "Портър" пристигна днес на тридневна визита във Варна за участие в тържествата по случай 140-та годишнина от създаването на Българските военноморски сили. Снимка: БТА

С нови, по-уютни домове ще се сдобият в близко бъдеще обитателите на Зоологическата градина в Стара Загора, след като градът получи одобрение за финансиране на проект за реконструкция на зоопарка. Договорът е за почти 4,2 млн. лв., от които близо 2,5 млн. са съфинансиране от „Европейския фонд за регионално развитие“ по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“. Снимки: БГНЕС

Нови открития направиха археолози при проучването на културно-историческото наследство в рамките на частен имот на ул. „Екзарх Йосиф“ в София, върху който предстои да бъде построен хотел. От Столична община уточниха, че се касае за части от северните крепостни стени на антична Сердика, които собственикът е задължен да запази и експонира. Снимки: БТА

Възможностите на съвременните мобилни телефони са все по-големи, а идеите, които можем да реализираме с тях – все по-мащабни. За това свидетелства и конкурсът за филми, заснети със смартфон - Huawei Smartphone Film Festival.

Първа награда спечели екипът, създал 10-минутния „Любовен час“. Филмът, по сценарий на Людмила Йорданова, разказва романтичната история на един сомнамбул, открил своята сродна душа насън. В ролята на режисьор и оператор на филма се превъплъщава журналистът Слави Ангелов, а монтажът е на Методи Андонов. Филмът „Трепачи“ на Тео Чепилов спечели второ място и се отличи като най-забавния от конкурсната програма. Според сценариста, историята е вдъхновена от американските комедии от 90-те. Трето място спечели филмът „Едно ДА ще прецака София“ на най-младата участничка в надпреварата - Лидия Юлианова, която е едва на 18 години. Специалната награда бе присъдена на стоп моушън анимацията „Връх“, чието заснемане, според автор ѝ Стефан Войводов, е отнело по 12 часа всеки ден в продължение на месец.

В хода на конкурса 5-членно жури избра 11 финалиста, които получиха смартфон и един месец да реализират идеята си. Във втория етап беше представянето на продукциите и определянето на победителите.

Откритата еднокорабна ранновизантийска църква е с размери 20 на 10 метра, изградена от бигорни блокове, с редове от тухли, а подът е настлан с керамични плочи. Имала е два входа от южната и от западната страна и интересно оформена олтарната част, тъй като към апсидата е бил изграден синтрон - стъпаловидно оформени скамейки, на които са сядали духовните лица, а на централното място е имало епископски трон, посочи ръководителят на експедицията проф. Хитко Вачев. Той уточни, че под олтара е намерена малка камера, в която вероятно са се съхранявали мощи на светец, които за съжаление не са запазени. От цялостната архитектура на храма става ясно, че това е епископска църква, като датировката се базира на откритите при разкопките на мястото монети от шести век. Проф. Хитко Вачев и неговият помощник Филип Петрунов от Националния археологически институт с музей към БАН са проучвали терена през юни и юли във връзка с изграждането на подхода към тунела под връх Шипка. Археолозите уверяват, че новооткритата църква е документирана и няма да попречи на изграждането на пътното трасе.

От 8 август до 8 септември, Националната художествена галерия е домакин на интригуваща изложба - 45 едроформатни и камерни платна, създадени от британските художници Джон Кики /John Kiki/ и Дарън Баркър /Darren Barker/. Джон Кики е по-популярният от двамата творци – работата му е високо ценена не само в Обединеното кралство, но и на международната сцена. Роден през 1943 г. в Кипър, Кики израства в Англия, учи в училище по изкуства и в школата на Кралската академия. Определя творческия си стил като синтез между фигуративна живопис, абстракция и попарт. Негови творби са показвани в множество престижни арт пространства като Кралската академия, галериите “Хайуорд” / Hayward Gallery / и „Серпънтайн“  /Serpentine/ в Лондон, “О Кей Харис“ / OK HARRIS / в Сохо - Ню Йорк и др. Дарън Баркър е изучавал изкуства, но в момента се занимава главно с  консервация и реставрация на архитектурни паметници и фотография. В България той представя свои живописни творби, създадени с маслени бои върху платно.

Август е предпочитан месец за годишен отпуск сред българите, а политиците не правят изключение. Парламентът вече е в обичайната си лятна ваканция и официално ще възобнови дейността си на 4 септември. От тази дата, до изборите за общински съветници и кметове, свикани за 27 октомври, има по-малко от два месеца. Това слага своя отпечатък върху политическия живот и някои с основание се питат дали наистина активният политическият сезон е приключил, или само така изглежда.

Седмица след излизането на парламента в лятна ваканция, Министерският съвет прие решение за подготовката на изборите и възложи на вицепремиера Томислав Дончев да координира организационно-техническите действия около тях. Срокът за регистриране на участници в надпреварата за място в местната власт изтича на 26 септември, но още този уикенд управляващата партия ГЕРБ номинира кандидата си за кмет на Пазарджик, с което претендентите за този пост там станаха вече четирима. Опозиционна сила БСП още не издига кандидат за кмет в този град, защото била пред дилема дали да участва в изборите самостоятелно, или в коалиция. Сериозни въпросителни има за социалистите и в София. По неофициални информации, на ниво партийни структури в столицата като фаворит на социалистите се очертава националният омбудсман Мая Манолова, но централното партийно ръководство се въздържа да коментира въпроса. Самата Манолова доскоро отклоняваше да отговаря дали ще се кандидатира за столичен кмет, но вече твърди, че ако го направи, би очаквала подкрепа от всеки, стига да не е расист и ксенофоб. Твърди също, че не би желала партийна подкрепа за евентуалната й кандидатура, а това едва ли радва БСП, в чиито редици преди време днешният омбудсман беше политик от първа линия.  Кметският пост в София е възприеман като трамплин към по-високи позиции във властта и това убедително се илюстрира от политическата кариера на премиера и лидер на ГЕРБ, Бойко Борисов. По тази причина всеки развой около кметската надпревара в столицата се следи най-внимателно.

До изтичането на срока за регистриране на участници в местните избори вътрешнопартийните и междупартийните напрежения ще се изострят.  Между управляващата ГЕРБ и опозиционната БСП те и в момента са крайно изострени от скандалната хакерска атака срещу Националната агенция по приходите и от драматичните последици от африканската чума по свинете, спрямо които местните общности са изключително чувствителни. БСП критикува управляващите, че с действия или с бездействие са допринесли както за незаконното източване от НАП на лични данни на милиони граждани, така и за тежките последици от масовото избиване на прасета в страната. Управляващите продължават да изпълняват ангажиментите си и към двата случая, а на фона на масовото недоволство, породено от тях, електоралната им подкрепа се свива.

Но на предишните избори ГЕРБ спечели в 21 областни града, Реформаторският блок в 3, ДПС в един, а БСП остана без първа позиция в който и да било голям град. При вътрешните сътресения, които изпитва напоследък,  БСП едва ли ще постигне радикално подобрение на присъствието си в местната власт, освен ако не обедини усилия с други формации от лявото пространство. Разговори за изборна коалиция социалистите вече водят с партия АБВ.

Десните формации още не са предприели активна предизборна подготовка, но също не са чужди на идеята за коалиции. СДС не иска коалиране с ГЕРБ, както направи за европейските избори, но не изключва местни съюзи с Демократична България и националистическата ВМРО. "България на гражданите" също има намерения за съюзяване, но изключително с партньори от дясно.

Очаква се в оставащите седмици от т. нар. „лятна ваканция“ тези идеи да кристализират и да се пристъпи към бурна политическа есен.

Албанската преводачка на българска литература Милена Селими беше резидент на Къщата за литература и превод на фондация „Следваща страница“, която развива културни програми и проекти в областта на книгата, четенето и преводите. В продължение на един месец тя работи по превода на албански език на "Физика на тъгата" на Георги Господинов, като се възползва от възможността да се среща и обсъжда текста с автора, да контактува с други колеги, приятели и съмишленици в София.

Очаква се „Физика на тъгата” да бъде публикувана през ноември месец в Тирана – каза Милена Селими пред Радио България. Мислим да направим представяне на книгата с участието на Георги Господинов. Аз много се надявам, че той ще присъства на Панаира на книгата в Тирана. Това ще бъде много интересно не само за албанския читател, но и за самия него като автор, защото ще има още една страна, в която читателят ще се запознае с „Физика на тъгата”.

Милена Селими е перфектният медиатор между двете „малки” литератури – албанската и българската. И това е така, защото и двата езика за нея са родни.

В къщата за литература и превод мога да кажа, че още от началото бях у дома си. Казвам това, защото майка ми е българка и затова и аз съм българка. Родена съм в Тирана, но корените ми са в България, разказва преводачката. Янка Селими е родена в Добрич, следва в Москва, където се среща с бащата на Милена – хореографа Скъндер Селими, основоположник на албанската балетна школа, една красива любовна история, която продължава в Тирана. Вече повече от 60 години Янка Селими пази и поддържа връзка с България, работила е като преводач в българската секция на Радио Тирана, впоследствие след 1990 година - след падането на затворения комунистически режим в Албания, нейният принос чрез преводи става по-голям, тъй като вече има възможността свободно да избира онова, което превежда. Георги Господинов не е непознат за албанския читател. Неговият „Естествен роман” може да се прочете на албански в превод на Янка Селими, а Милена се гордее с това, че на 84 годишна възраст майка й продължава активно да работи, само преди година е публикувана последната преведена от нея книга – от италиански език.

Самата Милена Селими завършва албански език и литература в Тирана и специализира Журналистика и медии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълги години работи в Радио Тирана, главен редактор е в списанията Kult, Jeta и ABC, а също и кореспондент на BBC. Авторка е на много сценарии за театрални пиеси за деца. От 2013 г. работи като съветник в Министерството на културата на Албания. Милена Селими превежда от български, италиански, македонски, сръбски и хърватски език, публикувала е свой роман и стихосбирка. Активен участник е във  форуми и панели за литература журналистика, превод и драматургия на европейската мрежа за литертура и книги Традуки (Traduki). Постоянно контактува със свои колеги на Балканите и с преводите си е важна част от междукултурния диалог в региона. Аз имах среща и с драматурга Елин Рахнев – продължи Милена Селими – и това също беше важна среща за мен, защото театралното му произведение „Боб”, преведено от мен, ще бъде поставено на албанска сцена до края на годината. Надявам се авторът да участва при представянето.

Райна Княгиня, извезала знамето, символизиращо националния идеал за свобода, ще остане в историческата ни памет и с благородната си мисия, на която се посвещава след Освобождението. За работата й като първия дипломиран акушер съвсем скоро ще възвестява софийският й дом, който ще бъде превърнат в музей.

Къщата на Райна Княгиня в София се намира в столичен квартал, където някога с малки терени са били оземлявани герои, участвали в борбите за национално освобождение и в последвалите войни. Този квартал събира паметта на хората, които са успели да съхранят и повдигнат духа на българина, за да се бори в онова далечно време, казва Таня Доганова – Христова, една от потомките на Райна Княгиня.

В столичния си дом на ул. “Софроний Врачански” 119, Райна Княгиня се нанася през 1898 г. – след като оцелява от мъчения в турските затвори и успява да завърши акушерство в Москва. Но скоро съпругът й Васил Дипчев, подложен на политическо преследване, бива убит и тя остава сама с петимата си синове и храненичето си Гина.

И въпреки че страда от костна туберкулоза в напреднал стадий, изражда стотици деца както в дипломатическите мисии, така и в най-бедните квартали на София. Организира също първите школи за здравно възпитание, основава “Майчин дом” /днес голяма университетска акушеро-гинекологична болница – бел.ред./, води курсове за акушерки.

Райна Княгиня работи без каквото и да е възнаграждение за всички по-нямащи – разказва Таня Доганова – Христова. – Възрастни хора свидетелстват, че тя по всяко време е била готова с бастунчето си, със своите немощни нозе – дори когато не са могли да я вземат с кон или с каручка, да се притече на помощ на някоя родилка. По същия жертвоготовен начин се е отнасяла и с поборниците, които е събирала на скромна трапеза в своя дом с лучец, бобец…

Според Тодор Кръстев, кмет на днешния столичен район “Сердика”, къщата музей на Райна Княгиня ще бъде готова до година и половина с помощта и на множество дарения.

Сред богатата музейна експозиция Таня Доганова – Христова се надява да види и красивия портрет на Райна Княгиня, на който се е любувала в детството.

Снимки: архив и личен архив

В Градската художествена галерия във Варна се откри ХХ Международно биенале на графиката. Юбилейното издание представя 446 селектирани творби на автори от 57 държави. Снимка: БТА

Днес на Централна гара София бе представен първият изцяло изрисуван локомотив на БДЖ, дело на известния стрийт арт художник Станислав Трифонов – Nasimo. Снимка: БГНЕС

Две много ценни находки при разкопките на Перперикон са намерили археолозите от групата на професор Николай Овчаров. Известният български археолог обяви пред медиите, че това са реликварий с праха на светец - закрилник на древния град и извънредно рядка златно-сребърна монета с лика на византийски император. Двете находки са част от откритите над 210 артефакта при тазгодишната кампания на Перперикон, между които кръстове, накити, много монети и каменна пластика. Снимки: БГНЕС

Отпуската ви предстои след няколко дни, или няколко часа и вече имате план как и къде ще почивате. До желаната дестинация ви остават няколко километра, нямате търпение да зарежете колата и да забравите за всички грижи поне за седмица. Миг невнимание обаче може да помрачи представата ви за спокойна почивка и да ви направи част от черната статистика на жертвите или пострадалите при пътнотранспортни произшествия. От началото на настоящата година до месец юни са регистрирани 2896 произшествия с 254 загинали и 3653 ранени, сочи статистиката на Пътна полиция. Причините за това, най-често са свързани с човешки грешки, предизвикани от прибързани и недобре обмислени действия, или от умора. Нерядко, неволни жертви на тези грешки, стават и децата. 1132 са ранените, а 35 - загиналите само за изминалата 2018 г.

Не бих искала да коментирам цифрите, защото, колкото повече говорим за броя на загиналите и ранените, сякаш забравяме да кажем, че това може и да не се случва, ако децата се възпитават отрано как да участват в пътното движение - заяви в интервю за Радио България зам.-генералният директор на Българския червен кръст /БЧК/ Надежда Тодоровска. По думите ѝ, това касае възрастните, тъй като едно дете невинаги може да прецени самòдадената ситуация, но може да повтаря онова, което вижда от възрастните около себе си.

В тясно сътрудничество с Министерство на вътрешните работи, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Съюз на българските автомобилисти и др. БЧК периодично организира уроци по пътна безопасност и първа помощ, викторини за правилата на пътното движение, състезания за майсторско управление на велосипед и др.

Загрижени за живота на българските деца, партньорите провеждат два пъти в годината и благотворителни кампании. Набраните средства постъпват в специален фонд за осигуряване на финансова подкрепа за лечение и рехабилитация на деца, които вследствие на пътна злополука са получили различни по степен увреждания. По данни на БЧК от създаването на Фонда през 2005 г. досега са предоставени 441 177 лв. за подпомагане на семействата на деца, пострадали от пътнотранспортни произшествия, от цялата страна.

Всеки, който желае да подкрепи кампанията, може да го стори с СМС на стойност 1 лев за Националния дарителски фонд на БЧК. Кой има право да получи помощ от него, научаваме от Надежда Тодоровска:

Той е само за деца и се кандидатства с официална молба към БЧК. Такива покани, получават децата, които са пострадали в съответното полугодие от годината. От създаването на фонда през 2005 година, ние сме подпомогнали 757 деца и техните семейства. В същото време, през тази година, в началото на месец юни, ние осигурихме средства за 23 деца, пострадали при ПТП. За голямо съжаление прави впечатление, че уврежданията, които получават децата при катастрофи са все по-тежки. Това съответно води и до по-дълъг период, нужен за физическото им възстановяване. Психическата травма обаче, може да трае много повече време.

Настоящата кампания, под мотото „Бъди с нас! Заедно можем повече!“, продължава до 31 октомври, а събраните средства ще бъдат дарени на нуждаещите се семейства в навечерието на Коледните празници.

Българите без коли не могат. Това се вижда от данните за броя на автомобилите и на населението в страната. При по-малко от 7 млн. население, според пътната полиция автомобилите в страната са около 4 милиона.

По-интересен е въпросът какви автомобили купуват българите. Резюмиран в две думи, отговорът е – коли на старо, преди всичко германски и за предпочитане дизел, каквито в самата Германия за пред изтегляне от пазара. Според Евростат, колите до 5 г. в България са едва 5%, или около 160 000, тези до 10 години са 10% сто, или около 400 000, а тези между 10 и 20 г. – 60%, или близо 2,4 млн. Най-старите автомобили – над 20-годишните, са близо 1 млн., което прави 25% от автомобилния парк.

Предпочитанията към по-старите коли се дължат на по-ниската покупателна способност на българите и точно поради тази причина средната цена на една кола, закупена на старо, е около 2 000 - 3 000 евро. Цените на новите автомобили започват от 10 000 евро нагоре и може лесно да се разбере защо при средна заплата от 644 евро за страната броят на новозакупените автомобили за една година е само около 35 000.

Но автомобилният сектор в България не се свежда само до колите по улиците, шосетата и магистралите. България е на едно от челните места в света по производството на резервни части, системи и компоненти за почти всички световни автомобилни марки. В страната работят над 250 компании от този бизнес и те дават работа на около 65 000 българи. Но амбициите на правителството са още по-големи и в момента се води люта битка за привличане на един от най-големите в света германски автомобилни производители, който да открие завод в България. За тази инвестиция големи шансове има и Турция, но България прави всичко възможно да убеди германските индустриалци, че тя е най-подходящото място за новия им завод. Според публикации в германски медии, предпочитанията засега клонят към Турция, но окончателното решение се очаква до месец. Успоредно с това се водят преговори за откриване на завод на голям южнокорейски производител на автомобили и на още един на компания от тази азиатска страна, която е световен лидер в производството на батерии за електрически автомобили. Като стана дума за електричество, трябва да се признае, че в България хибридните и изцяло електрическите леки коли не са все още много популярни. По последни данни в страната се движат около 800 изцяло електрически коли и над 2000 хибрида. В момента на вътрешния пазар се предлагат 18 различни марки автомобили с алтернативно задвижване, чиито цени варират между 30 хил. и 40 хил. евро. Според експерти в бранша, освен високата цена, една от главните пречки за развитието на този "транспорт на бъдещето" у нас са липсата на достатъчно зарядни станции за електромобилите и хибридните варианти, както и липсата на редица бонуси и отстъпки, предлагани в развитите европейски страни на собствениците на електромобили.

Приключи вече 10-то издание на тинейджърския фестивал на изкуствата „The Bridge fest“, провеждан в град Видин, в близост до историческата крепост „Баба Вида“ на брега на Дунав. Дори самите организатори останали учудени от високото участие тази година. Всички места за творческите работилници във фестивалното градче са били запълнени от над 400 младежи на възраст между 16 и 21 години. Работилниците са били над 20, специализирани за театър, за кино, за китара, за барабани, за актьорско майсторство и режисура на документални филми. Фестивалът е привлякъл и много деца и младежи от всички краища на страната. Впечатленията си от него пред Радио България споделиха София и Радостин – брат и сестра на 21 години от София, които заминали за Видин като доброволци, за да помогнат в подготовката и провеждането на младежкото събитие.

Радостин определя участието си в „The Bridge Fest“ като много ползотворно и вдъхновяващо за бъдещото развитие на младия човек преживяване. Той е студент в специалността Културология на Софийския университет, възпитаник на Първа английска гимназия в София. Интересува се от музика и добре свири на китара.

Там имаше много работа за нас – доброволците, разнасяхме храна и вода за участниците, а температурите там са много високи. Ние бяхме 25 доброволци, които бяхме заедно през цялото време. Имахме голямо доверие и спойка между нас. Без предварителна подготовка, ние заработихме като екип още в първите дни там. Подготвяхме терена за фестивала, строяхме палатки и различни съоръжения, работата беше натоварваща, но пък с много шеги и смях, времето мина неусетно. Всеки помагаше с каквото може, разделения на работата на мъжко-женска там няма. Иска се само желание и мотивация и всеки е добре дошъл. На такова място всички сме като едно голямо семейство. Има организатори, които раздават задачите, но всичко става под формата на молба, а ние се чувствахме доволни, че можем да услужим.

София е участвала и в предишно издание на събитието:

На този фестивал за пръв път отидох като участничка през 2015 г. Тогава бях на 16 години, но всички хора от екипа на „The Bridge Fest“, които бяха на около 20, се отнасяха с нас – по-малките, като с равни,  казва София и си спомни първото участие така:

Записах се в работилницата по рисуване. Преживяването беше невероятно, макар и да стъпвах за пръв път на такъв фестивал, останах с усещането, че познавам и съм близка с тези хора. Тогава бях много впечатлена и си помислих, че би било добре точно такова да е моето обкръжение в бъдеще. След като аз искам да се занимавам с нещо, с което те вече се занимават, защо да не поддържам контакт с тях. Атмосферата във Видин сближава. Там 10 дни всички живеем на палатков лагер, а водата за къпане е много студена. Обаче при температура на въздуха 40 градуса, разбираш, че имаш нужда тъкмо от тези студени душове.

Сега София учи в Minerva Art Academy в Грьонинген, в специалност графичен дизайн. Този избор също е бил предопределен от опита и познанствата, натрупани по време на видинския арт фестивал.Приема графичния дизайн като широко поле за себеизява и както сама казва – графичният дизайн е първото нещо, което привлича вниманието ако решиш да си купиш нещо или пък сърфираш в мрежата. Графичният дизайн е навсякъде, той е дори върху билета за метрото, който си купуваш всеки ден.

Въпреки слънчевото време и приятните температури, много от плажовете по Черноморието днес останаха празни заради опасното вълнение и ограниченията за влизане в морето. Снимка: БТА

Повече от петдесет пловдивчани се включиха с доброволен труд в подреждането на великолепните антични мозайки в Голямата (Епископската) базилика в Пловдив. Под ръководството на реставратора Елена Кантарева в бъдещия музеен комплекс, чието откриване е планирано за септември тази година, ще бъдат подредени и експонирани общо над 2000 квадратни метра мозайки. Снимка: БТА

Първото издание на SPICE Music Festival премина при огромен успех – над 8000 фенове пяха и танцуваха два дни на Пристанище Бургас с някои от най-големите световни звезди на денс музиката от 90-те като East 17, SNAP!, HADDAWAY, 2 Unlimited, Dr. Alban, REDNEX, No mercy, Cappella, La Bouche, 2 Brothers on the 4th floor, Ice MC, E-Rotic, както и българските Ъпсурт и Deep Zone Project.След успешния дебют на SPICE Music Festival, организаторите и община Бургас са категорични, че второ издание на фестивала ще има. Снимки: БГНЕС

В средата на жаркия месец август народът ни почита Божията майка. Денят на нейното успение (заспиване) е сред най-тачените по българските земи. Три дни преди да приключи земният ѝ път, докато се молела, ѝ се явил Архангел Гавриил. Той възвестил на Дева Мария, че предстои духът ѝ да се пресели в Небесното царство. Легенда разказва, как всички живи апостоли са се събрали край смъртния одър на Богородица, само апостол Тома закъснял. И когато след три дни той поискал да се поклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където е била положена, е останала само погребалната ѝ плащаница. Светата Майка била възкръснала, подобно на Божествения си син.

На Успение Богородично /15 август/ вярващите се стичат в храмовете, за да се помолят пред иконата на Божията майка за здраве, за изцеление, да ги благослови с потомство и любов. В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Дева Мария, се устройват общоселски събори. Приготвя се и курбан, който се раздава на множеството, събрало се в двора на църквата.

Повече от сто са храмовете в България, които носят името „Успение Богородично“. Сред тях е и черквата в родопското село Широка лъка.

„Тази чудна църковна светиня е дело на цяло село, което за 38 денонощия я изгражда, под вещото ръководство на Тодор Паламарчов за чест, слава и безсмъртие на селото и народа“ - гласи надпис, разположен отляво на църковния вход.

Местната турска власт /в този период България е под Османско владичество - бел. ред./ е създавала проблеми при съграждането на този храм и народното предание разказва, че всъщност хората са имали 40 дни, в които да построят и да покрият храма. Ако успеят да влязат в рамките на този срок, ще имат право на храм, ако ли пък не, храмът трябвало да се разруши. Доколко това е истина – трудно е да си го представим. Дори и днес, със съвременните технологии, изграждането на такава колосална сграда е предизвикателство. Но също така не трябва да подценяваме вярата у хората, понякога тя наистина може да доведе до чудеса. В преданията ясно се споменава, че става въпрос за денонощна работа, така че може и да е възможно, казва отец Иван Марински, който служи в храма.

Благодарение на неуморния си труд и силна вяра, широколъчани построили своя духовен дом през 1834 година. Постройката е дълга 19 метра и широка 12 м., а стените са с дебелина 1 м. Иконостасът на черквата е уникален по стил, изрисуван от ученици на самоковските живописци Димитър и Захарий Зограф.

Осем шестметрови колони подпират покрива от каменни плочи. Вратите са масивни, обковани с желязо, „за да не може куршум да ги прониже“.

Храмът „Успение на Пресвета Богородица“ е осветен през 1835г. и е част от цялостен духовен архитектурен комплекс. В непосредствена близост до него е издигнато килийно училище, чиято сграда днес е обект на реставрационни работи.

Това е първото училище в Широка лъка. Целта е то да бъде възстановено в неговия автентичен вид – обяснява отец Иван. Висок каменен зид огражда постройките и ги предпазва от водите на Широколъшка река, която преминава през селото.

Днес, в съхранените автентични родопски къщи на селото, разположени амфитеатрално от двете страни на реката, живеят по-малко от 500 човека. По време на големите православни празници старинната черква се препълва с вярващи. – В обикновения неделен ден, човек може да прецени действително колко хора в дадено населено място живеят вярата си – уточнява отец Иван Марински.

Съгласно православието, религиозният живот е богослужение. Богослужение има в тази църква, но нямаме неделно училище. Една от причините е, че аз не служа само тук и действително понякога времето ми е малко. Има и втора причина - просто няма деца. Това е малко населено място и трудно се поддържа стандарт, който да накара младите хора да останат да живеят и да отглеждат своите деца тук – казва свещеникът и допълва: – Тази централизация на хората около големите градове е нещо логично когато няма поминък. Мисля, че това е естествен процес, който се случва не само в България. Моите наблюдения са от църквата - направих 11 години откакто служа тук и ще ви кажа, че преди 11 години в неделния ден на богослужение имаше 30-40 човека, а сега са между 5 и 7. Да, това говори много.