Последният празник през годината, който „затваря” коледния цикъл, е Стефановден. Отбелязва се на третия ден след Рождество Христово – 27 декември, когато православието почита паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан, който е първият християнин, приел мъченическа смърт в името на Христос.
Както е записано в житието му, Стефан бил усърден в служението. Той е сред първите седем дякони, посветени от първите апостоли. Можел да прави чудеса – полагал ръцете си върху болни и те оздравявали. Бил сред най-ревностните последователи на учението. Като виждали как все повече хора се приобщават към християнството, еврейските първенци решили да направят всичко възможно, за да попречат на това. Наклеветили Стефан, настроили тълпата срещу него и го повикали в синедриона на съд. В защита на вярата той влязъл в спор с първенците, обвинявайки ги, че са убили Спасителя. Вбесени от словата му, те го извели извън града, където бил убит с камъни. През цялото време архидяконът се молел Христос да приеме духа му. А неговите последни думи били молитва за мъчителите му: "Господи, не зачитай им тоя грях!“ Сред най-яростните в тълпата бил момък на име Савел, който по-късно приел християнството и станал ревностен проповедник – апостол Павел. Според преданието Богородица се молила за Стефан, наблюдавайки отдалече мъченическата му смърт.
На тази дата е и храмовият празник на Желязната църква „Свети Стефан” в Истанбул – една от най-големите български светини, свързана с борбата за църковна независимост, започнала още преди Освобождението, в първите десетилетия на XIX век. В народния календар Стефановден се празнува като имен ден на всички, които са кръстени Стефан, Стефана, Стефка, Венко, Стоян, Стойко, Стоичко, Стоимен… На трапезата се поднасят месни ястия – свинско с кисело зеле, баници. На Стефановден по-младите отиват на гости при по-възрастните си роднини, при своите кумове, кръстници и т.н.