![]()
Голям църковен празник, Цветница е и сред най-тачените народни обичаи. Наричаме го още Връбница – заради върбовите клонки, които са неизменна част от ритуалите на този ден. В нашата традиция върбата заменя палмовите листа, с които в Йерусалим посрещнали Христос седмица преди да го разпънат на кръста.
Символиката на върбата във фолклора ни е двузначна. Според легендата, когато Богородица родила малкия Христос, вещица откраднала детето й. Тръгнала тя да го търси, срещнала първо трепетликата, после върбата, но и двете дървета излъгали, че не са видели нищо. Само маслината й помогнала. Затова Божията майка проклела първите две дървета, а маслината благословила – да е дълголетна и да дава плодове. Независимо от тези вярвания, клонки от върба, осветени в църквата на Цветница, се носят в българските домове за здраве и защита на дома. Венци от върба се поставят пред иконите, на вратите на къщата и т.н. Цветница е и своеобразно продължение на предишния празник Лазарица. Момите, които са лазарували, някога се събирали на Цветница за обичая
кумичене. Отивали край реката извън селото, там където водата тече спокойно. Носели „кукли” – продълговат обреден хляб с характерна форма, напомняща кукла. Малки парченца от него поставяли на бухалка, пускали я в реката и гледали чие късче хляб ще отиде по-напред – това означава, че тази мома ще се омъжи първа. Според поверията, мома, която е била лазарка и се е кумичила, няма да бъде грабната от змей. Непременно трябва да подчертаем, че в миналото на Лазарица и Цветница все още били забранени сключените хора. Играели само пролетния танц Буенек, Боенец, Буянец – несключена верига. А музиката е в равноделен размер. На Цветница празнуват всички жени и мъже, чиито имена са на цветя или производни от тях. И днес това е един от най-очакваните и най-веселите български празници.
