Нозете на траки, гърци, римляни, илири, келти и египтяни пристъпвали по мраморните плочи на градския площад. Посоките се разклонявали към храмовете, ателиетата и магазините, но форумът бил също така мястото, където да потърсиш справедливост и да научиш последните новини.
Хераклея Синтика – космополитно средище на различни племена, етноси и народи, разкрива древното си наследство на територията на община Петрич в землището на село Рупите и близо до изгасналия вулкан Кожух. Неговите земи се населявали най-напред от тракийското племе синти (1300-1200 г. пр. Хр.), които дали и името на града. А когато македонският владетел Филип Втори превзел Синтика, прибавил и Херакъл към наименованието, тъй като вярвал, че родословието му произлизало от митичния герой.
Хераклея Синтика е най-добре запазеният античен град на територията ни – разказва Сотир Иванов, директор на Историческия музей в Петрич. – Височината на стените на гражданската базилика, светилищата и магазините, разположени на север от форума, е около пет метра, а архитектурата му е близка до тази на древния град Филипи в Гърция. Градът има особена съдба, защото е кръстовище на култури, политически влияния и икономически живот още по времето на синтите. Той е и свързващо звено между Юга и Севера, Егейското крайбрежие и вътрешността на Балканския полуостров, Македония и Тракия и населението му наброява 40-50 хил. души. Характерна особеност на Хераклея Синтика е, че има демократична форма на управление, която се пренася и в по-късните епохи.
Според историка най-значимата сграда в античния град е гражданската базилика, в която се правораздавало – тя е запазена почти изцяло и е единствената на Балканите. Само на сто метра от нея се разполага най-ранната християнска църква в югозападните ни земи, датираща от началото на четвъртото столетие.
С изключителна стойност е също светилището на древногръцката богиня Немезида. В него са открити оброчни плочки с божествата от римския пантеон, натрошени вероятно от ръцете на ранни християни. На една от тях порокът е представен като легнала млада жена с боядисана в жълто коса (в античността русият цвят символизирал греха), а върху й е стъпил кракът на богинята на бързото възмездие Немезида.
Хераклея Синтика е един от най-големите керамични центрове в тази част на Балканите – разказва за препитанието на града Сотир Иванов. 
Каменоделството също е добре развито и до този момент са открити шест ателиета за обработка на камък. Добивът на дърво пък е разпространен заради близките корабостроителници. Изобщо производството на керамика, стъкло, метали е било достатъчно за просперитета на един античен град – без да броим търговията, която също е важно перо в приходите. Интересно е и това, че градът се е разплащал със свои монети с надписа “Монета на хераклейците от долината на река Струма”.
Градът просъществува със сигурност от IV век пр. Хр. до VI век, когато за последен път бил споменат в данъчните списъци от времето на византийския император Юстиниан Първи Велики. За съжаление, разломният район по долината на Струма го изправял пред тежки изпитания, но жителите му успявали да се съвземат след няколко опустошителни земетресения.
А по-късно, когато започнали нашествията на славяни и прабългари, територията влязла в пределите на българската държава. Днес Хераклея Синтика е включен в Стоте национални туристически обекта и все повече привлича интереса като един от най-добре запазените антични градове.
Снимки: БГНЕС и архив