На 80 километра югоизточно от София се намира с. Костенец. Когато слезете от магистралата, пред вас се разкрива невероятна гледка към върховете на Рила планина, Равни чал и все още загърнат в бяла мантия връх Белмекен. Районът на село Костенец е наситен с богата хилядолетна история. Потърсихме Любка Кацарова, кмет на с. Костенец от 2015 г., за да ни разкаже за това великолепно място. Преди да заеме този пост, тя е работила като учител. След това десет години е била секретар в кметството. Любка Кацарова ни разказва за това, какво прави с. Костенец интересна туристическа дестинация:
Защото има какво да се види: история, бит, култура, природни дадености. Тук от най-ранни времена е било изградено тракийско селище. Предприели сме стъпки да се направят разкопки в една от местностите, за да има какво да покажем. В източната част на селото се намира местността „Кръстите“ – някогашна кория с вековни дъбове. При археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са открити останки от стара крепост и са разкрити очертанията на раннохристиянска базилика, датирана от V-VIвек. Стара легенда гласи, че именно тук става покръстването на костенчани. За базиликата е описано, че на хълма над селото се е намирала стара развалена черква „Успение на Пресвета Богородица“ и кръстат камък с надпис „1253 г.“. Местната легенда разказва историята на завземането на църквата и селището по време на османското нашествие. Българите се укривали в църквата и удържали турските атаки. Но турците прибегнали до хитрост. Те държали няколко дни едно жадно магаре, след което го пуснали и то открило мястото, снабдяващо с вода въстаниците. Така османците изклали всички в храма. През 1997 г. на същото място е построен новият параклис с костница на загиналите тук българи. Друга историческа и духовна забележителност е паметникът на културата храм „Свети Архангел Михаил“ от 1854 г., който представлява трикорабна куполна базилика с уникални добре запазени стенописи. В местността „Бунара“ има старинен кладенец. С курорта над селото са свързани имената на много бележите български писатели, поети, мислители, които са имали вили тук. Иван Вазов посвещава няколко творби на това живописно място. В стихосбирката „ Какво пее планината“ е описан грохотът на прочутия Костенски водопад, който пада от височина над 10 м – разказва нашата събеседничка.
Село Костенец наброява 3700 жители. Населението е смесено, като 18 % са роми. Процентът на безработица остава голям. Част от жителите на селцето намират препитание в столицата и в гр. Пловдив, благодарение на неголемите разстояния. Характерни за района са термалните минерални извори с температура над 40 °С и дебит около 12 литра за секунда. Те са слабо радиоактивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати. Тези дадености са допринесли за създаването на престижния в миналото курорт с минерални бани „Вили Костенец“. През 1960 г. е построен модерен балнеосанаториум. Ето какво разказва за него Любка Кацарова:
Минералната вода е богатство, но за съжаление част от балнеосанаториума тъне в разруха. Говоря за банята и сградата, която някога е служила за профилактика и лечение с модерна апаратура. Сега тези услуги се предлагат от няколко спа-хотелa…Басейнът с олимпийски размери, посещаван някога от хиляди туристи на сезон, също е съсипан. Неговият собственик – акционерно дружество с държавно участие, не полага никакви грижи за тези съоръжения и това е като „язва” на курортното ни селище. От 2011 г. минералната вода е предоставена от държавата на общината ни за 30 г. безвъзмездно, но, за да кандидатстваме по европейски проект с цел да развиваме това богатство, собствеността трябва да е на общината.
Любка Кацарова ни разкази и за занаятите, които се предават от поколение на поколение, като ножарство и дърворезбарство. Тя споделя, че от баба си е научила специфична за този край восъчна техника за изписване на яйца и смята да я популяризира. „Стремим се по някакъв начин да си съхраним бита, културата, защото сме борбени хора”, подчертава събеседничката ни и допълва, че има огромно желание да развива местния туризъм, който би осигурил препитание за младите хора. Снимки: Благородна Георгиева