Кървавите атентати от последната седмица в Турция повдигат сериозни и тревожни въпроси не само в тази страна, но и в съседните й държави. От 12-те загинали при атентата в истанбулския квартал „Везнеджилер“ двама, един полицай и една жена, се оказаха турци с български произход. Започнаха разследвания дали атентаторите не са били подпомагани от съседни държави и в тази връзка турските служби поискаха съдействие от България, за да научат кой е влизал и излизал в страната им през нейна територия. Това създава допълнително напрежение в работата на българските служби, които само през 2015г. са проверили 17 130 чужденци, за 181 от които е установено, че може да са заплаха за националната сигурност. Допълнителните тревоги, пораждани от терористичните действия в Турция, съвпадат и с тревоги на самите български власти. В публикуван наскоро годишен доклад на правителството за състоянието на националната сигурност през 2015-а бе отчетено, че предвид терористичната дейност в съседни страни, има опасност на територията на България да бъдат създадени логистични центрове за осигуряване дейността на терористични групировки. Има и анализи, които навеждат на опасения, че при терористичните атаки в Турция вече има сътрудничество между така наречените „братя врагове“ – Кюрдската работническа партия и Ислямска държава.Засега няма потвърдена информация за участие на българи в бойни действия на страната на терористични организации, но съмнения е имало и се налага спецслужбите да проверяват и това. Клетки на Ислямска държава в България може и да няма, но има признаци за подражание на нейното поведение от радикално настроени ислямистки елементи в Централна България. Разследванията на атентатите в Турция включват, освен друго, и установяването на наемателите на определени автомобили през последната седмица. Това също засяга България, тъй като се оказа, че собственик на една от пострадалите коли в Истанбул е българска гражданка, предоставила автомобила си на чужд гражданин без документално оформяне на сделката, за да се избегне плащане на данъци. Случаят не е изолиран, а става дума за масова практика, на която трябва да се сложи край не само по данъчни съображения, но и по съображения за сигурност. На всичкото отгоре, терористичната активност в съседна Турция съвпада и с дебати за нови промени в закона срещу тероризма. Властта се стреми към още по-сурови мерки срещу явлението, а нова поражда негативни реакции в обществото и някои политически сили, заради опасения от ограничаване на гражданските права и свободи. Нещата се развиват по начин, който потвърждава старата и добре изпитана истина, че на Балканите проблемите в една държава бързо стават проблеми и на останалите, а най-доброто противодействие е обединението срещу тях.

През почивните дни тази седмица ще можем по забавен и приятен начин да обърнем внимание на нашето здраве – ще се проведе „Фестивал на здравето“ на голямата поляна в Южен парк, София. Официалното откриване ще започне с представяне на детски балет, народни танци и зумба. Организаторите искат да направят един от най-големите и полезни фестивали, свързани със здравето и спорта. Поддържането и повишаването на здравето се постига чрез различна комбинация от физическо, умствено и социално благосъстояние. Все неща, които мислим за трудно постижими. Това вече не е оправдание, смята Албена Тонкин, организатор на събитието.

Тази година решихме да направим нещо, което го няма до момента – „Фестивал на здравето“. Събитието се организира от фондация „Здраве за моята майка” и е напълно безплатно. Очакваме да дойдат над 15-20 хиляди човека, които ще могат да чуят лекции за подобряване на здравето, да участват в спортни занимания, много игри и интересни работилнички.

Понякога е нужно едно малко приятелско побутване, за да тръгнем в правилната посока. Именно това са решили да направят от фондацията. Идеята за фестивала се е формирала преди около една година, като пост в социална мрежа, и обхванала хиляди с изключително бързо темпо. Всичко започнало без план, но с много позитивна енергия и хъс.

Очакваме да дойдат хора от всички възрасти. За най-малките има игри. Хората, които са на около 20 и 30 години, могат да посетят работилницата за природна аптека, където да подредят своя домашна зелена аптека. За по възрастните също има голям избор – масажи, здравни прегледи и консултации, които могат да им бъдат интересни и полезни – допълва Албена.

Към събитието са се присъединили много доброволци, които ще раздават карта на „Фестивал на здравето“ и ще упътват посетителите. На поляната от 8000 кв. м. ще има разпръснати различни зони за забавления. Предвидени са детски зони „Зайко” и „Смешко”, където малчуганите  ще могат да скачат на батут, да карат ролери, да играят баскетбол и да опитат от куп други забавления. Ще има три големи шатри, предвидени за спорт, лекции и изложения. В „Шатра 1“  можете да разгледате продукти, свързани с балансирания начин на животи, да опитате различни здравословни неща за хапване. В шатрата за лекции ще разберете повече за стреса и защо той ни пречи да постигнем резултатите, които бихме искали. Ще научите няколко техники за овладяване на стреса и медитация. Там ще имате шанса да разберете, защо сме родени да тичаме и как всеки може да го прави без травми. Знанията за правилното бягане може да приложите в „Голямото лятно бутане” – състезание за родители и техните бебоци. Ако все пак се почувствате уморени, може да релаксирате в пикник зоната и да се порадвате на слънцето.

Албена Тонкин споделя, че много малко е необходимо, за да променим навиците си. Няма да ни коства много време за да обърнем нещата в наша полза и да живеем по-добре и по-качествено.Фестивалът ще образова хората така, че да бъдат по-здрави и по-щастливи.

Днес програмата на Радио България води Силвия Николова. Ето и темите:

„Двор на кирилицата“ – уникален културно-исторически комплекс

Фестивал на здравето в София

Шесто издание на хоровия фестивал „Черноморски звуци“  в Балчик

Коментарите си за програмата на Радио България можете да споделите във Facebook. Писмата ви очакваме на e-mail: den@bnr.bg.

Звуковият файл на програмата от деня е достъпен в течение на 1 седмица след публикуването й. Желаещите да чуят програми от деня до 3 месеца назад могат да изпращат заявките си на e-mail: digitalbroadcasting@bnr.bg.

Началото на лятото предложи горещи емоции за любителите на българския комикс. Седем от художниците на легендарното списание „Дъга“, излизало между 1979 и 1992 година, издадоха дългоочаквания втори албум със седем комикса в най-добрите традиции на българския жанр и усещането за модерност. „Над дъгата 2” се появява на книжния пазар три години след първия, отново под шапката на сдружение „Проект Дъга”, зад което стоят самите автори. Официалното представяне на изданието беше на 8 юни, едновременно с откриването на едноименна изложба на втория етаж в галерията на Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6 в София. Комикс албумът „Над дъгата 2” е в пъти по-добър от първия, който по думите на един от сценаристите Марин Трошанов, до голяма степен е имал характеристиките на спонтанен и любопитен експеримент. Въпреки това „Над дъгата” се разпродава седмица след излизането си в края на 2012 година, превръщайки се днес в неоткриваема библиографска рядкост. „Над дъгата 2” предлага по-добре развити, зрели и интересни истории, които да се харесат както на по-големите любители на българския комикс, израснали с героичните подвизи на „Добромир” и „Е.Л.О.”, пътешествията на „Момиченцето от Земята”, самобитните адаптации на „Островът на съкровищата”, „Властелинът на пръстените” и много други, но също така и на нов кръг читатели, които са със съвременни и модерни изисквания. А художниците са същите, които създават дъгата от въображение и емоции през 80-те и 90-те години на миналия век.

Седемте художници, които участват, са Сотир Гелев, Евгени Йорданов, Румен Чаушев, Димитър Стоянов-Димо, Владимир Коновалов, Пенко Гелев и аз – разказва Петър Станимиров. – Албумът се различава от всички предишни български комиксови издания, защото е най-големият издаван досега – 136 страници, от които 131 само комикси. Според мен се получи много добре, защото всички ние доста сме преосмислили работата си и вторият ни албум е едновременно много модерен, но същевременно е в традициите на българските комикси. Историите са много обемисти, а три от тях са написани от колегата ни Сотир Гелев. Автори на моя комикс с продължение „Дамга” са Марин Трошанов и Евгени Пройков, а автор на  „Еак Разрушителят” на Евгени Йорданов е Кънчо Кожухаров. Румен Чаушев създава комикса си „Миташки” по собствен сценарий, а „Бенковски” на Владимир Коновалов е по „Записки на българските въстания” на Захари Стоянов.

Комиксът на Петър Станимиров, мрачното фентъзи „Дамга”, е един от малкото с продължение от първия албум „Над дъгата”. Причината е в самата история, която по думите му е доста голяма и не би могло да бъде завършена в рамките само на 20-ина страници. Трябва да споменем, че първата част на комикса „Дамга” печели през 2012 година наградата за най-добър традиционен комикс на фестивала в Белград в конкуренцията на 300 оригинални творби от 30 различни държави. Любопитно е, че историята не приключва и във втория албум, което е още едно доказателство и вяра, че в близките години ще се появи и „Над дъгата 3”.

Аз мисля, че с колегите ми осъзнахме истинското значение и паметта за списание „Дъга”, едва след навлизането на интернет в нашето ежедневие – смята Петър Станимиров. – Преди това изобщо не си давахме сметка, колко популярно е било списанието. Аз лично бях изненадан и все още съм, че над 25 години след като е спряло да излиза изданието продължава да има хиляди, наистина хиляди почитатели. Това е феномен. Факт, който говори, че хората имат нужда от изкуството на комикса, което за съжаление е много трудно за реализиране в България. Една традиция, която беше създадена и изживяваше своя подем през последните две десетилетия на миналия век, днес като че ли е унищожена.

И все пак надежда има, стига само да погледнем „над дъгата”.

Снимки: личен архив

Страните членки на Европейския съюз не могат да задържат чужденци, само защото те са влезли незаконно на тяхна територия. Това е решение на Съда на общността по дело, свързано със задържана бежанка във Франция, предадоха световните агенции. Очаква се решението да окаже въздействие върху действията и на българската гранична полиция. България е транзитна страна за миграционния поток от Близкия Изток към Западна Европа, въпреки че броят на бежанците, които преминават през нашата страна, е пренебрежително малък в сравнение със съседните Гърция, Турция и Македония. Най-често на българска територия бежанците преминават нелегално и без документи за самоличност, което пък от своя страна води до арест от гранична полиция за нелегално преминаване на държавната граница.

Съдът в Люксембург постанови, че арестуването на гражданин на страна, която не е член на ЕС, само заради незаконно влизане нарушава правилата на общността и подкопава тяхната ефективност. И докато това съдебно решение се отнася до действията на гранична полиция в България, то тук, на местна почва, трябва да се справим с един друг вид арест – т.нар. граждански. В началото на пролетта из Странджа се прочуха едни момчета, които предприемаха организирани разходки в планината, тръгваха с провизии за пикник, а се връщаха с вързани със „свински опашки” бежанци. Бруталните кадри обиколиха първо българската публика във фейсбук, но бързо се прехвърлиха и на международна почва. А от социалната мрежа до големите западни медии пътят е кратък. И така лъсна един не особено приятен облик на България като страната, където бежанците се гонят из планините от остригани мъже, уж в името на „майка България”.

Междувременно хайките из Странджа намаляха, МВР подсили патрулите на гранична полиция със служители от вътрешността на страната, а и армията помага в опазването на границата. Но неприятният привкус от отношението на българите към мигрантите остава, смята Красимир Кънев, председател на правозащитната организация „Български хелзински комитет”.

Отношението към тях не е добро, тъй като има едно насъскване на негативни чувства и настроения към тях. От миналата година ние имаме едно правителство, в което участват две малки крайно националистически партии. И по начало не само отношението към емигрантите, но и към малцинствата в България се влоши по тази причина. За това групите, които извършват т.нар. граждански арести на бежанци в граничните райони, са окуражени. Тези граждански арести са противозаконни по българското право. В НК има такава възможност, но тя е много ограничена – отбелязва юристът Красимир Кънев.

Категорично против дейността на доброволческите отряди по границата се обяви министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, макар местните хора да подкрепят акциите. Защо в България сме резервирани към мигрантите? Обяснението на министър Бъчварова:

Първо, защото това е нещо ново, което не сме очаквали. Второ, защото когато се появи, имаше доста спекулации и неясноти по отношение на това кои са хората, които преминават от тук. И основното е, че все още не сме свикнали или не сме разбрали, че това е един глобален процес и трябва да преценим как да свикваме с него. Но факт е, че България е транзитна държава и към момента основните ни грижи и опасения на гражданите са свързани с преминаването на такива хора.

Към това трябва да добавим, че много малко бежанци искат да останат в България. Това е и една от причините, те да напускат приемателните центрове в посока Западна Европа, без да изчакат решението на ДАБ за предоставяне или отказ на статут. За ръководителя на германската политическа фондация „Фридрих Науман” в София, Даниел Кадик, има обаче и друго обяснение:

България инвестира в бежанските центрове, но перспективата пред тях, ако останат в страната, продължава да липсва – смята Кадик. –Това се отнася до пазара на труда, до жизнения стандарт и интеграцията в българското общество. Освен това мисля, че България подценява бежанския проблем, тъй като според мен през страната преминават значително повече мигранти, отколкото показва статистиката на МВР. Известно е, че в повечето случаи преминаването на границата става нелегално, т.е. тук действат каналджии. Известно е също така, че гранична полиция има проблеми с корупцията.

Миграционният натиск по външната за ЕС граница на България с Турция през последните месеци отслабна, но това вероятно е затишие пред буря, съдейки по обтегнатите отношения на Брюксел с Анкара. За това пък само за няколко седмици в граничния район с Гърция се появиха сравнително големи организирани групи бежанци, които най-вероятно търсят помощта на каналджиите, за да се прехвърлят от затворения вече лагер в Идомени към Западна Европа. Логично, пътят им преминава през България. МВР подсили охраната и на тази вътрешна за съюза граница.

Нашите усилия са да не допуснем да се развие нов маршрут през наша територия - допълни министър Бъчварова. В това отношение ние сме доста активни на фона на реалните потоци, които се опитват да се оформят. Прогнозата ми е, че ще има нов маршрут, и се надявам, той да не бъде през България. И вярвам, че няма да бъде през България. съдейки по усилията, които полагаме.

Програмата на Радио България днес води Весела Кръстева. В предаването ще чуете:

Акцент на деня: Атентатите в Турция генерират напрежение и в България – коментар на Стоимен Павлов

Пак отложиха венчавката на България с еврото – икономически коментар на Владимир Събев

„Над дъгата 2” – албум с български комикси от сдружение „Проект Дъга” – интервю с един от художника Петър Станимиров

Избрахме за вас: Български творци подготвят концерт в памет на джаз музиканта Васил Пармаков на 14 юни в София – материал на Албена Безовска

Коментарите си за програмата на Радио България можете да споделите във Facebook. Писмата ви очакваме на e-mail: den@bnr.bg.

Звуковият файл на програмата от деня е достъпен в течение на 1 седмица след публикуването й. Желаещите да чуят програми от деня до 3 месеца назад могат да изпращат заявките си на e-mail: digitalbroadcasting@bnr.bg.

Със сонатен концерт от произведения на гениалните романтици Франц Шуберт, Йоханес Брамс и Цезар Франк, и вълнуващото събитие от сформирането на ново камерно дуо между проф.Стойка Миланова (цигулка) и проф. Людмил Ангелов (пиано), българските класически меломани ще бъдат зарадвани на 13-и юни в НДК, зала 6. Събитието е част от програмата на 47-ото издание на фестивала „Софийски музикални седмици“.

За емоцията от новото професионално предизвикателство разказва проф. Стойка Миланова:

Разбира се, очаквам с огромно нетърпение и радост тази наша първа среща с публиката. Свирили сме само веднъж заедно Моцарт на фестивала „Аполония“ и оттогава ми остана хубавото чувство за еднакво ансамблово мислене. Пътищата ни не се пресичаха много във времето. Сега решихме да посвирим и може би аз наложих тази програма, която е много трудна както за мен, така и за пианистите, и Людмил прие да работим заедно без възражения. Отново се възцари единомислие. Радост от съпреживяване на невероятната музика, която свирим. Блажена съм с такъв пианист.

За Стойка Миланова, програмата, за колегиалното възхищение, за времето което събира големите творци и ги напасва като пъзел, разказва проф. Людмил Ангелов:

За мен е огромна чест да свирим заедно и да направим тази прекрасна програма. Като ученик в музикалното училище ходех на нейните концерти и се възхищавах на майсторството й и всичко, което тя правеше за българската музикална култура у нас и по света. Тогава не съм си и представял, че ще дойде момент, в който ще свирим заедно. Прекрасно е, че времето намества частите на пъзела с две съседни и сродни души. Всичко се случва лесно и просто сега. Когато двама музиканти мислят по сходен начин, всичко е ясно. Сега остава трудното – да се изсвири концерта до край и да се изживее заедно с публиката. За мен е голяма чест да направим програмата с такъв изключителен музикант, какъвто е Стойка Миланова. Първо нашите души се отварят, нашите възгледи и усещания за тези сонати, а след това този прекрасен момент достига до слушателите. Надявам се да бъдем на концерта заедно с многобройна публика и всички заедно да изпитаме удоволствие от невероятната музика, написана от гениални композитори.

Пътят на Линда в спорта не е от най-традиционните. Когато е на 15 години, датска треньорка открива таланта й за бадминтона и така девойката оставя бащиния дом и заминава сама в скандинавската страна. Но как започва приказката, наречена „Зечири“? За това говорим с Линда и Джема – нейна мениджърка, най-близка приятелка и просто сестра, човекът, който безрезервно подкрепя националката ни не само през всичките над 140 мача в нейната спортна кариера, но и в живота:

Отначало всичко започна като игра в детството. Всяка почивка с моето семейство играехме така наречения федербал. Така се влюбих в този спорт, споделя родената през 1987 г. Линда.

Обикновено имахме и награда – едно шише лимонада. Това създаваше между нас един тип конкуренция, който може би я изгради на психическо ниво до национален състезател, до състезател от топ класата на Европа, – допълва Джема.

Решението да се откъсне от родината толкова малка не е от най-лесните за Линда, но:

Аз от много малка, още от първите състезания, които изиграх в България, имах огромна мотивация един ден да бъда една от най-добрите състезателки в света. Спортът винаги много ми е харесвал и това ме е мотивирало да правя всички тези стъпки. Тази стъпка, която направих на 15-годишна възраст, не беше лесна, но беше да кажем естествен избор, за да постигна детските си мечти. В началото беше трудно, но впоследствие, когато човек има цели и мечти, не мисли толкова за трудностите, колкото за предизвикателствата, коментира за решението си момичето.

След пет успешни години в скандинавската страна Линда получава тежка травма и при операция е отстранена част от хрущяла на колянната й става. Завръща се в България. Въпреки неблагоприятните прогнози, намира сили – физически и психически, да се справи и да продължи напред.

Нещото, което помага във всеки тежък момент, това е целта пред теб и желанието да я следваш. Всяко едно препятствие приемам като нещо, което е трябвало да се случи и е за добро. Винаги съм се опитвала да извлека най-доброто от тежките си моменти, разказва Линда Зечири.

Особената фамилия идва от бащата – наполовина етнически албанец, наполовина италианец. Въпреки това Линда твърди, че е възпитавана като 110-процентова българка и е наследила борбения български характер. Не веднъж са й предлагали да се състезава под чужд флаг. Тя обаче не приема, защото:

Аз мисля, че камъкът си тежи на мястото, – обяснява Линда. – И никога не съм изпитвала чисто душевна нужда да представлявам друга държава. А в спорта, когато не играеш с душа и сърце за държавата, която представляваш, просто няма как да ти потръгне. И винаги съм предпочитала да правя всичко от цялото си сърце.

Днес Линда заема 38-о място в световната ранглиста, като е стигала и до 26-о. Зад гърба си има множество медали. От всички победи обаче:

Може би най-трудната победа беше преди няколко месеца, – е откровена Линда. – С моите съотборнички от България участвахме на европейското отборно първенство. Стигнахме до финал след доста драматичен полуфинал, където аз и моята партньорка (аз по принцип се състезавам само в единична дисциплина, но в случая играх и двойки) изиграхме решаващия мач срещу Испания с актуалната световна шампионка. Резултатът до този момент беше 2:2 и от този мач зависеше, дали ще се класираме за финалите. И успяхме. Това беше може би една от най-трудните и най-атрактивните победи.

Така през февруари България печели историческото сребро от отборното европейско първенство в Казан, Русия. Тази е и най-успешната година в спортната кариера на Линда, която вече трескаво се подготвя за Олимпиадата в Рио. Тя ще е една от трите ракети, които ще представят България на грандиозното събитие:

Подготовката за олимпиадата в Рио засега върви много добре. Подготвям се вече от две седмици много сериозно. Физически, психически, технически – във всеки един аспект. Чакам игрите с нетърпение. Знам, че мога да победя абсолютно всеки състезател в света. Очаквам едно наистина много добро представяне и се надявам да спечеля медал за България.

Снимки: личен архив на Линда Зечири

Дни преди откриването на десетото издание на международния фестивал за съвременно изкуство „Водна кула арт фест”, който ще се проведе в София, Перник и Курило, три артистки от Япония вече редят своите инсталации във „Фабрика 126”. Йорико Номюр (на снимката) подготвя своя „вагон за размяна“, с който ще обикаля фестивалните локации и столични улици за културен обмен. В дните от 20-ти до 25-ти юни на столичния площад „Славейков” и в градинката пред Народния театър „Иван Вазов” тя ще рисува манга портрети на всеки желаещ, а в замяна ще иска участникът да й напише, нарисува или създаде нещо от хартия на своя език и култура. Снимка: БУЛФОТО

Министърът на образованието и науката Меглена Кунева участва в обществено обсъждане на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2025 в зала „Джон Атанасов” на „София тех парк”. Снимка: БГНЕС

Варна ще посрещне новия летен туристически сезон с обновена Крайбрежна алея. Крайният срок за довършителните работи е 20 юни, а на 25 и 26 юни варненци ще могат да наблюдават по алеята част от 19-ото ретро рали „Нептун”. Снимка: БГНЕС

Американската рок група „Форинър” изнесоха снощи третия си концерт в София. Те пристигнаха в рамките на европейското си турне, като са имали концерти у нас и през 2007 и 2009 година. Снимка: БТА

Появиха се първите туристически групи в Пловдив още преди настъпването на лятото. Снимка: БТА

Със среща с председателя на парламента на Естония Ейки Нестор започна официалното посещение на българската парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Цецка Цачева, в Талин, столицата на Естония. Снимка: БТА

Премиерът Бойко Борисов, посланикът на САЩ Ерик Рубин и министърът на енергетиката Теменужка Петкова откриха компресорна станция край Петрич, собственост на „Булгартрансгаз”. Снимка: БГНЕС

Министърът на финансите Владислав Горанов подписа в Пловдив документ, с който държавата прехвърля безвъзмездно на община Пловдив акциите си в „Свободна зона Пловдив” АД и тя става мажоритарен собственик. Снимка: БГНЕС

В Министерство на здравеопазването (МЗ) бяха наградени победителите в Националния ученически конкурс „Посланици на здравето”. Участниците трябваше да изготвят и да изпратят в МЗ своите проекти в областта „Превенция на хронични незаразни болести”. През втората фаза на конкурса, 20 декември 2015 г. – 30 април 2016 г., стартира реализацията на проектите и тяхното отчитане. Целта на „Посланици на здравето” беше да събуди интерес и засили осведомеността на локално, регионално и национално равнище относно мерките за противодействие на преждевременната смъртност, заболеваемост и последствията за здравето от основните хронични незаразни болести (сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, хронични белодробни болести, диабет), свързани с рисковите фактори – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословен модел на хранене и ниска физическа активност.  Снимка: БГНЕС



Среща на тема „Как да се съживи икономиката на регион Северозападен – най-бедният в целия Европейски съюз“ се провежда във Враца. На форума присъстват министрите на регионалното развитие Лиляна Павлова и на икономиката Божидар Лукарски, народни представители и кметове на общини от областите Видин, Враца и Монтана, както и представители на бизнеса. Снимка: БТА

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев и президентът на боксовата федерация Красимир Инински се включиха в последната тренировка на мъжкия национален отбор по бокс преди олимпийската квалификация, която ще се проведе в Баку (Азербайджан) от 16 до 25 юни. Снимка: БТА

Модерен български проект предлага решение за хората, които искат да почиват там, където решат и да избягат от шумните курорти, но същевременно да не се лишават от удобствата на дома. Архитект Христина Христова е автор на „Колелиба” – ваканционна къща на колела. Тя е построена върху платформа за кола и се тегли от лек автомобил. Христина описва параметрите ѝ и с какво тя е по-различна от останалите от този тип:

Има диван, който става на спалня, кухня, баня и място за съхранение на вещи. Целта е да има толкова, колкото ни е необходимо, не повече, затова е и само девет квадрата. Идеята за къща на колела не е нова. Тя се ражда в САЩ, но в съвсем друга насока. Там подобни къщи се използват, за да се избегнат законовите мерки (данъци не се плащат, ако къщата е мобилна) и тегленето на ипотечен кредит. Моята идея е да се използва за ваканционен дом. Тя е по-различна, защото като цяло къщите на колела, които съществуват в други държави, пестят максимално много място и се получава сблъскване на всички неща вътре. За мен беше важно да има простор и да се чувстваш като у дома си, без да си притиснат. В къщата няма нищо маломерно, всичко е със стандартни размери.

С времето идват и нови идеи и проектът се разширява и излиза извън рамките на жилищното пространство – био-музей на екоразнообразието, мобилна класна стая… Христина е проектирала „Колелибата” така, че качеството на живот в нея да е на високо ниво:

Тя е енергийно ефективна, защото няма никакъв отпечатък върху терена, което е много ценно. Всъщност това е и основният проблем на строителството – бетонирането на терена, което в този случай отсъства. Напоследък е модерен типът off-the-grid (да си абсолютно независим от ток, вода и други източници на енергия), но моята къща не е конструирана по този начин. Тя се свързва към централни мрежи и може да се обитава целогодишно при необходимост и желание. Има топлоизолация, хидроизолация, микроклиматизирана е за всеки сезон.

Административните етапи, през които трябва да премине човек, за да може да използва мобилната къща по предназначение у нас, се оказват доста сложни. Има няколко варианта, но този, който Христина и съпругът ѝ са използвали, е регистриране на платформа. Върху нея, под формата на товар, се превозва къщичката. Предизвикателството е лицензирането на къщите, което трябва да стане посредством т. нар. техно тест, през който преминават нестандартни превозни средства. Трудността идва от това, че той обикновено се използва за коли и превозни средства, който нямат регистрация в България или за особени марки, които не се внасят у нас. Освен това, тъй като е индивидуална, всяка една къща трябва да преминава през тази сложна процедура. Христина обаче не губи надежда и вярва, че ще намери път за лесно регистриране на къщата на колела и в България.

Снимки: Деян Томов

България почти няма собствени залежи на газ и годишната й консумация от около 4 млрд. куб. м синьо гориво се осигурява на почти 100% с руски доставки, идващи през Украйна. Това не се харесва на българските власти, които смятат, че това прави страната твърде зависима в енергийно отношение от една-единствена страна. България освен това крои планове още от времето на проваления европроект за газопровода Южен поток да заеме по-важно място на газовата карта на Европа и да стане един вид газов разпределителен център поне за страните от Югоизточна Европа. Това можеше да стане, ако Южен поток беше построен, но сега вече на преден план излиза проблемът какво точно ще разпределя този газов хъб на българския бряг на Черно море. И българските власти полагат в последно време твърде забележителни усилия да предложат отговор на този въпрос и да реализират идеята си, която на всичкото отгоре получи и обещания за подкрепа от страна на Брюксел. Сега въпросът е да се докара газ до този център.

И проектите за диверсифициране на доставките започнаха да се множат и да преминават от етапа на приказките и преговорите към фазата на активното строителство и практическото пускане в експлоатация. Още повече, че сегашният премиер Бойко Борисов успя да направи каквото трябва и да постигне най-ниската цена на газа в Европа. При евентуален успех на всичките проекти това ще означава, че България ще предлага на партньорите и много евтино гориво. Доста примамлива перспектива, която на всичкото отгоре придобива и все по-реални измерения.

В българската икономическа зона на Черно море, където се предполага, че ще бъдат открити залежи на газ и нефт, които ще стигнат за задоволяване на вътрешните енергийни нужди за поне 30 години напред, а ще има и свободни количества за износ, започнаха преди два месеца сондажи. Също от Изток тези дни дойде новината, че руският президент Путин е решил да ревизира забраната си за строежа на Южен поток от Русия до България и че в нов и одобрен от Брюксел вариант този газопровод може и да стане един ден. Най-напреднали са газовите връзки с Румъния, която има доста големи собствени залежи на газ. След първоначалния провал на опитите газовите тръби да минат по дъното на граничната между двете страни река Дунав, сега проблемите изглеждат вече решени и до два-три месеца вероятно по тръбите ще потече румънски газ към България. С Гърция и нейният втечнен газ и газ от района на Каспийско море също нещата вървят добре и газовата връзка ще тръгне също горе-долу по същото време, като даже вчера беше открита модернизирана компресорна станция, по която гориво може да тръгне веднага. Малко поизостанали са проектите с Турция, но и там нещата се движат и проектирането на газова връзка с южната съседка ще започне до месец-два. Онзи ден пък беше подписано споразумение за доставки през Словакия на газ от Северна Европа. Газова интернационализация във всички посоки! Това е добре, остава проблемът с монополното положение на държавната фирма „Булгартрансгаз” върху вътрешната българска газопреносна мрежа. Това не се харесва на Брюксел, който настоява за допускането и на други играчи на вътрешния пазар, който всъщност с тази интернационализация ще стане част от европейската газопреносна система. Засега българските власти смятат тази мрежа за стратегически важна за националната сигурност и не са много склонни да я приватизират или да пуснат и други оператори. Но по всяка вероятност някакво компромисно решение ще бъде намерено, още повече, че има изгледи при реализирането на всички тези проекти да има излишък от газ в страната, в която газификацията на домакинствата едва прохожда и битовата консумация е нищожна. Неслучайно и с явната цел да стимулира вътрешното потребление, от 1 юли цените на газа за домакинствата и индустрията в страната падат с 10%.

На 80 километра югоизточно от София се намира с. Костенец. Когато слезете от магистралата, пред вас се разкрива невероятна гледка към върховете на Рила планина, Равни чал и все още загърнат в бяла мантия връх Белмекен. Районът на село Костенец е наситен с богата хилядолетна история. Потърсихме Любка Кацарова, кмет на с. Костенец от 2015 г., за да ни разкаже за това великолепно място. Преди да заеме този пост, тя е работила като учител. След това десет години е била секретар в кметството. Любка Кацарова ни разказва за това, какво прави с. Костенец интересна туристическа дестинация:

Защото има какво да се види: история, бит, култура, природни дадености. Тук от най-ранни времена е било изградено тракийско селище. Предприели сме стъпки да се направят разкопки в една от местностите, за да има какво да покажем. В източната част на селото се намира  местността „Кръстите“ – някогашна кория с вековни дъбове. При археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са открити останки от стара крепост и са разкрити очертанията на раннохристиянска базилика,  датирана от V-VIвек. Стара легенда гласи, че именно тук става покръстването на костенчани. За базиликата е описано, че на хълма над селото се е намирала стара развалена черква „Успение на Пресвета Богородица“ и кръстат камък с надпис „1253 г.“. Местната легенда разказва историята на завземането на църквата и селището по време на османското нашествие. Българите се укривали в църквата и удържали турските атаки. Но турците прибегнали до хитрост. Те държали няколко дни едно жадно магаре, след което го пуснали и то открило мястото, снабдяващо с вода въстаниците. Така османците изклали всички в храма.

Минералната вода е богатство, но за съжаление част от балнеосанаториума тъне в разруха. Говоря за банята и сградата, която някога е служила за профилактика и лечение с модерна апаратура. Сега тези услуги се предлагат от няколко спа-хотелa…Басейнът с олимпийски размери,  посещаван някога от хиляди туристи на сезон, също е съсипан. Неговият собственик – акционерно дружество с държавно участие, не полага никакви грижи за тези съоръжения и това е като „язва” на курортното ни селище. От 2011 г. минералната вода  е предоставена от държавата на общината ни за 30 г. безвъзмездно, но, за да кандидатстваме по европейски проект с цел да развиваме това богатство, собствеността трябва да е на общината.

Акцентът на деня е коментар на колегата ни Владимир Събев относно доставките на газ за България и тяхната интернационализация.

Ще чуете по-важните и интересни новини от балканските страни в рубриката ни „По съседски”.

Ще ви разкажем за една инициатива на куклената актриса Ирена Ненчева, целяща възраждането на българските села.

С какво българската къща на колела, разработена от младият архитект Христина Христова, е по-добра от останалите от този тип ще разберете от интервю с автора на проекта.

В края на програмата ще научите подробности за състоялия се в София камерен концерт на новото романтично дуо – Стойка Миланова и Людмил Ангелов.

Коментарите си за днешната програма и ваши предложения можете да оставите на страницата ни във Фейсбук „Радио България за българите по света” или на имейл den@bnr.bg

Звуковият файл на програмата от деня е достъпен в течение на 1 седмица след публикуването й. Желаещите да чуят програми от деня до 3 месеца назад могат да изпращат заявките си на e-mail: digitalbroadcasting@bnr.bg

Записи, концерти, творчески задачи от най-различно естество... Проф. Борислава Танева носи целия този „професионален товар“ от години. През последните месеци новините около нея са толкова много, че дори не се опитваме да изброим всички. В края на 2015 г. получи „Кристална лира“, присъдена ѝ от радио „Класик ФМ“ за цялостен принос като педагог. За активната си творческа дейност беше наградена от „Музикант на годината“ – класацията на предаването „Алегро Виваче“ по програма "Хоризонт" на БНР. Преди дни беше концертът на нейни студенти, получили награди на международни клавирни конкурси през тази учебна година.

Регионалната здравна инспекция (РЗИ) във Варна издаде забрана за къпане в морето пред Офицерския плаж. Ограничението се е наложило, след като здравните власти са установили многократно завишени нива на чревни ентерококи и Ешерихия коли в морската вода. Забраната ще остане в сила докато микробиологичните показатели се подобрят. Контролни проби се вземат на всеки три дни. Снимка: БГНЕС

Отборът на ЦСКА отпътува за първия си подготвителен лагер, който ще се проведе в Тетевен. Снимка: БГНЕС

Активистите от „Протестна мрежа” облепиха с плакати централната част на София, за да припомнят старта на протестите на 14 юни 2013 година. Снимка: БУЛФОТО

Благоевградската общественост отбеляза 160 години от рождението на патрона на града Димитър Благоев. На почетна стража край паметника на Дядото на площад „Георги Измирлиев” застанаха ученици от Второ основно училище „Димитър Благоев”. Пред паметника на Благоев положиха цветя и отдадоха почит заместник-кметът на община Благоевград Иво Николов, представители на политически и обществени организации, на културни и образователни институции, граждани. Снимка: БТА

Кметът на Пловдив Иван Тотев даде старт на последния етап от ремонта на Асеновградско шосе. Това е една от най-натоварените входно-изходни точки на града. По план ремонта трябва да завърши за двадесет дни и ще струва 1,5 милиона лева. Снимка: БТА

Временно управляващият българското посолство в Румъния Чавдар Димов и съветникът в посолството Явор Стоянов откриха паметна плоча на автора на „Рибния буквар” доктор Петър Берон в „Първо румънско училище” при черквата „Свети Николай” в квартал Шкеи, Брашов. В училището, което е музей, се съхранява печатарската преса, използвана за отпечатване на първите румънски печатни книги. През 1824 година именно на тази преса е отпечатан „Буквар с различни поучения” – най-популярното учебно помагало в българските възрожденски училища, използвано почти половин век. Снимки: БУЛФОТО

Доброволни кръводарители набират от Кръвния център във Варна днес, по повод 14 юни – Световния ден на безвъзмездния кръводарител. Днес е и ден на отворените врати, а всеки, който иска да дари кръв може да го стори до 18 часа. Екип по кръводаряване дойде и в сградата на Областна администрация и служители се присъединиха към инициативата. Снимка: БУЛФОТО

В парк „Възраждане” и прилежащия многофункционален спортен комплекс „Спортна София, в зона Б5”, се проведе „Щафета за знаещи” в чест на 60-годишнината от членството на България в ЮНЕСКО. Тереза Маринова (лека атлетика), Станимира Петрова (бокс), Мария Оряшкова (самбо), Петър Стойчев (плуване), Владимир Николов (волейбол), Александър Петров (кикбокс), Павел Лефтеров (автомобилизъм), Константин Папазов (баскетбол) и Александър Александров (футбол) са посланици на различните обекти и раздаваха автографи и специални информационни брошури. По късно се проведе и демонстративен футболен мач между известни футболисти от близкото минало и журналисти и „Отбор на надеждата”. Снимка: БТА

Ротарианците от клуб „Ротари Хасково” осигуриха дарение от 22 компютърни конфигурации за обзавеждането на кабинет по информатика в средищното училище „Св. Св. Кирил и Методий” в хасковското село Конуш. Снимка: БТА

Българският Червен кръст и Националният център по трансфузионна хематология връчиха почетни плакети на дългогодишни доброволни и безвъзмездни кръводарители. Снимка: БТА

Строителният предприемач Христо Николов и лекарите д-р Ангелина Стоянова-Делева и д-р Атанас Чапкънов бяха удостоени със званието „Най- добрият човек” от Националния алианс за редки болести в Пловдив. Снимка: БГНЕС

Близо 1000 участници на различна възраст ще събере тази събота традиционният Русенски карнавал. До момента са постъпили 936 заявки за участие, което е с близо 90 души повече от миналата година. Снимка: БГНЕС

„Пострадалите от наводнението в село Дъбене ще получат еднократна помощ от 325 лева”, съобщи днес заместник-министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов, който посети мястото на бедствието заедно с изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане Цветан Васев. Снимка: БГНЕС

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров представи на площада пред сградата на общинската администрация мобилния екип от 10 инспектори „Обществен ред и сигурност” към звено „Общинска охрана”. Той се състои от пет двойки, които се придвижват с електроскутери, за опазване на обществения ред на територията на Стара Загора. Те ще контролират сигурността на гражданите в парковите територии, пешеходните зони, както и местата за паркиране в града. Стойността на десетте нови немски скутера е 20 хиляди лева. Снимка: БТА

Българинът Веселин Костов е част от научен колектив, открил планета с две слънца. Астрономи от Goddard Space Flight Center към NASA и Diego State University откриха най-голямата планета извън Слънчевата система в орбита около две звезди и на такава дистанция от тях, че в близост до нея би могло да има живот. Самата екзопланета "Kepler-1647b" е с размерите на Юпитер и представлява газов гигант, което я прави негодна за живот. Откритието бе обявено на конференция на Американското астрономическо общество в Сан Диего, Калифорния, съобщава агенция БГНЕС. Веселин Костов е кандидат на науките от NASA Goddard. Завършил е физика  в Софийския университет, след което продължава образованието си във факултетите по Физика и астрономия към University of Oklahoma и Johns Hopkins University, работи в Обсерваторията на Земята „Lamont-Doherty“ към Columbia University, след което става кандидат на науките в NASA.

Всяка година от картата на страната изчезва поне едно село. Само за миналата година, по данни на Националния статистически институт, броят на заличените е 164. Поголовната миграция към големите градове или зад граница, обрича още хиляди населени места на обезлюдяване. Щастливият звън на камбаната за празниците отдавна е в миналото и ако днес тя изобщо бие, то е за да отбележи, че жителите са останали с един по-малко. И сякаш за да променят тази стряскаща статистика обаче, все повече хора, уморили се от живота на бързи обороти, търсят забравени места, където времето е спряло.
Сред желаещите да загърбят стреса и шумотевицата на големия град е и куклената актриса Ирена Ненчева. Нейната инициатива „Имот под наем, без наем”, буди интереса на цели семейства към българските села и ги кара да се върнат към корените си. Какво я мотивира да го стори, чуйте сами:

Самата аз си търсех къща преди около година и половина и видях колко много пустеещи домове има в селцето, което бях харесала. Там ми хрумна да попитам някой от собствениците, които не живеят в къщата, дали биха ме пуснали да живея в нея и да я стопанисвам и без наем да се грижа за нея и за двора. Така забелязах, колко пустеещи къщи има в България и че те биха могли да се изпълнят с хора от града, желаещи да живеят на село и заедно със собствениците взаимно да са си полезни. Отношенията между собственика и наемателя са уредени с договор, в който е записано при какви условия му се предоставя имота. Наемът в повечето случаи е символичен. Най-общо може да се каже, че този, който отива да живее в къщата, трябва да се грижи за нея. А какво означава това, трябва да каже собственикът на имота.

Първоначално идеята на Ирена да свързва собственици на рушащи се къщи с желаещи да се заселят в тях, е посрещната с недоверие и дори насмешка. Скоро обаче замисълът й дава своя първи резултат. Днес, благодарение на групата във фейсбук и новосъздадения сайт, над 30 изоставени къщи в цялата страна са намерили своите нови наематели, които ги поддържат и са щастливи от това. Според Ирена, когато търсеното и предлаганото се открият, не бива да се говори за сделка, а за съвпадение на интереси. Единият притежава нещо, от което иска да се отърве или, за което не може да се грижи. Другият пък търси именно нещо подобно и за него, това е едно дългоочаквано предизвикателство. Към хората, които не вярват в инициативата, призивът е да не пречат тя да се случи, защото негативизмът е основното, което спира реализирането й.

Много от младежите приемат живота на село като скучен и твърде еднообразен. Актрисата смята, че това е така, защото техните родители и обкръжението им, са им създали такова отношение. Те са загубили сетивата да усетят истинския ритъм на живота там. Важният въпрос е „дали има добър интернет”, вместо „как да прекарам няколко часа извън виртуалната реалност”. Ако за момент оставят телефона и се заслушат, може и да чуят техния отдавна забравен смях от детството. Да си спомнят, че някога са прекарвали своите лета в къщата на баба и дядо, играейки със своите съседи от сутрин до здрач. След това може и да не поискат да си тръгнат.

Макар и на пръв поглед странна, инициативата „Имот под наем, без наем” е полезна и важна. Чрез нея много от обезлюдените села, ще получат своя шанс отново да се изпълнят с живот. Жителите им пък, ще имат кауза и стимул да я постигнат. Нужна е само малко повече вяра, желание и човещина, за да може това да се случи. 

Снимки: „Имот под наем, без наем”

На ротационен принцип и по настояване на Полша, Литва, Латвия и Естония, НАТО изпраща безсрочно 4 пехотни батальона на източния фланг на алианса като допълнителна гаранция срещу евентуална руска агресия. „Няма съмнение, че ние отговаряме на действията на Русия в Украйна, защото преди незаконната анексия на Крим никой не говореше за подобно военно присъствие“ – аргументира се генералният секретар Йенс Столтенберг. България не е искала допълнителни сухопътни войски, потвърди министърът на отбраната Николай Ненчев пред БНР. Без съмнение обаче България е плацдарм на развихрилата се след украинската криза хибридна война. Около това мнение се обединиха участниците в международна кръгла маса в София, организирана от Европейския съвет за външна политика.

Макар нов термин, хибридната война е позната още от древната история. Още римляните са използвали нейните методи в битката за Картаген, а по време на Първата световна война Германският райх тайно е подкрепял… Ленин. Под хибридна война политиците и военните стратези разбират преследването на стратегически цели чрез открити и секретни операции, дипломатически натиск и икономическа принуда, дезинформация и кибер атаки, а пример за това са както спирането на газови доставки, така и финансирането на пропагандни медии. „Хибридната война ще е темата на бъдещето“ – твърди високопоставен натовски генерал, пожелал анонимност в навечерието на срещата на върха във Варшава през юли.

Анексирането на Крим и нарушаването на международни споразумения от страна на Русия предизвика налагане на санкции срещу Москва, последвани от руски контрасанкции и засилваща се антизападна пропаганда. Днес сме свидетели на втвърдяването на тона между Русия и Запада. От трибуната на ЕП българският президент в безпрецедентно остра реч предупреди, че Русия цели да дестабилизира ЕС, и посочи, че украинската криза е сложила началото на един период на „студен мир”. Годините на „студената война” пък се помнят със силно пропагандната окраска в медиите от двете страни на желязната завеса. По думите на българския външен министър Даниел Митов тези времена са на път да се завърнат:

Отглеждането на информационни ГМО-та и посаждането им в съзнанието на хората е част от новите средства на стария конфликт между Изтока и Запада, а ЦИЕ се превръща в арена на този конфликт. Русия през цялото време ни казва, че няма да позволи да бъде цивилизационно колонизирана от Запада. Докато не изясним този въпрос и къде е границата между нас, не мисля, че можем да рационализираме отношенията си пълноценно – смята българският външен министър. – Проблемите пред Европа често изпреварват нейната готовност да се справи с тях. Свидетели сме на маршируващия популизъм на националистическите партии. А т.нар. Brexit е червена лампа, която сигнализира за нарастващото недоволство в рамките на ЕС. За това Европа повече от всякога има нужда от спешни, но общи решения. Европа трябва да утвърди правилните, а не популярните решения.

Със сигурност грешно решение би било, ако ЕС под каквато и да е форма реши да отговори на антизападното говорене на Русия с ответен пропаганден тон. ЕС е ценностна общност и такава реакция не би й прилягала. За отношенията между ЕС и Русия социологът Кънчо Стойчев обаче има друга рецепта:

Колкото повече притискаме Русия – било то пропагандно или по друг начин – толкова повече укрепваме властта на Путин. Нашият проблем въобще не е руският народ, нашият проблем безспорно е Путин. По последни социологически данни от Русия все още 25% от руснаците считат, че съдбата и бъдещето на Русия са свързани с Европа. Ние трябва да се хванем за тези 25% и да измерваме ефективността си с увеличаването на този дял. Това е възможно, но със сигурност няма да стане с конфронтация.

И докато участниците в дискусията обсъждаха инструментите на хибридната война, журналистът Иван Бедров смята, че в областта на медиите става дума за обикновена и целенасочена дезинформация. Причините за растящото влияние на тези „откровени лъжи“ по думите на журналиста са и в това, че с навлизането на интернет и социалните медии в нашето ежедневие публиката става все по-уязвима.

Крайният продукт, който получава публиката, и то в утвърдени медии, са международни новини, изцяло съставени от дезинформационни единици от социалните мрежи. Голям проблем на днешните медии, които до голяма степен са зависими от социалните мрежи, е че те не могат да достигнат подобно разпространение, каквото лъжата. Ресурсите в българските медии, както и по цял свят, стават все по-малко. Но в България проблемът е изключително изострен. Първото място, където се съкращават разходи, са отделите за международна политика. Резултатът е, че българската публика е лишена от международни новини, а парадоксът е, че успоредно с този процес расте интересът на публиката към такова съдържание. Това, което може да промени картината, не е пропаганда срещу пропаганда. Това е неефективно, да не кажа и глупаво, още повече не ни прилича – ние нали не искаме да сме такива? Решението е в предоставянето на достатъчно количество вярна и достъпна информация на българските медии. Но за съжаление огромната част от медиите нямат пари, за да плащат за съдържание.

Тазгодишното пето издание на международния фестивал „Джаз форум Стара Загора“ мина под мотото „Музиката, която обединява“. В рамките на три дни благодарение на тромпетиста Венцислав Благоев почитателите на джаза се насладиха на богата и разнообразна програма, поднесена от световно известни артисти. По традиция музикалното събитие стартира с концерти за най-малките. Това е проектът „Джаз за деца“, който Венци Благоев развива от няколко години. С него той иска да достигне до малчуганите с музика, за да се докоснат те до нейното вълшебство. Желанието на тромпетиста е това лято да представи проекта и на фестивали в Бургас, Велико Търново и София.

Много хора вече ми се доверяват, както и на капитан Цветомир Василев (диригент на военния Биг бенд Стара Загора), с който оформяме програмата. Имаме подкрепа от общината, затова нещата се получават много лесно. Разбира се, важни са и спонсорите, които застават зад нас. За това издание ми беше трудно да измисля концепцията, тъй като от самото създаване на фестивала той е свързан с дадена идея. Първата година беше посветена на вокалния джаз, след това следва концепция, свързана с тромпетисти, композитори. Миналата година специално внимание бе обърнато на оркестъра на операта в Стара Загора, който суингира в програмата ни. А сега реших петото издание да бъде „Музиката, която обединява“ и това наистина се случи на Античния форум. Тук се събраха изключително много приятели и музиканти от различни кътчета на страната. Радвам се, че сред гостите ни тази година са и музиканти като Кърт Розенвинкел, Федерика Коланджело трио, Дан Кинзелман, „Виименс квартет“. Получи се много хубав фестивал.

Всеки трябва да се зарадва, като дойде тук, продължава Венци Благоев. Не всеки, обаче, можеше да оцени изпълнението на полския „Виименс квартет“, тъй като музикантите представиха авангарден джаз. Но хората трябва да се възпитават, това е нашата работа. Целта ни е човек покрай своя любим стил да чуе и нещо друго. За гостите атмосферата тук е много приятна, създават се нови приятелства. За мен обаче най-важното е да се подкрепя българският джаз. Затова и основното финансово перо отива за родните ни формации и за нови проекти.

Безспорната „звезда“ тази година бе американецът с берлински корени, китаристът Кърт Розенвинкел. Той е млад и изключително талантлив музикант, владеещ абсолютно свободно четири инструмента. Както повечето хора като него, той се приема за „гражданин на света“ и има защо. Ето какво сподели:

Винаги съм на път, обикалям по цял свят, за да споделям музиката си с хората. Чувствам се много щастлив, че съм в Стара Загора. В България идвам за първи път. Имам познания за българската музика, както и приятели в Ню Йорк, които я изпълняват. Триото с което съм тук включва барабаниста Йост Патука (Амстердам) и Пол Сатнтнер – контарабас (от Австрия, но живее в Берлин). Той е мой студент по китара в Джаз Институт в Берлин, където преподавам. Изключително талантлив и на китарата, и на контрабаса. Аз работя в различни музикални проекти и в различни състави. Това е триото ми, с което изпълняваме традиционен джаз и стандарти. Оттук заминаваме на азиатско турне в Тайланд, Китай, Япония, след което се връщаме в Европа.

В програмата на петото издание на фестивала „Джаз форум Стара Загора“ свириха още Федерика Коланджело трио с американския саксофонист Дан Кинзелман, Харви Томпсън (САЩ), който излезе на сцената с военния Биг бенд Стара Загора и саксофониста Владимир Кърпаров и част от най-изявените български джазмени.

Българското издание на международния фестивал за съвременна френска музика Francofolies беше възстановено от Община Благоевград през 2015 г. след близо 25-годишно прекъсване. Това е сателитно издание на най-големия подобен форум в гр. Ла Рошел ,Франция, който съществува от 1985 г. и се провежда още в Монреал, Канада, Спа в Белгия, Ню Йорк, Буенос Айрес и Берлин. През 2015 г. в България участваха Патрисиа Каас, Патрик Брюел, електро суинг групата „Караван палас”, любимият на дискотеките в Европа DJ Боб Синклер, както и други изпълнители.