На 21 юни отбелязваме Международния ден на йога. В официалния сайт на събитието са регистрирани стотици държави от всички континенти. Освен в цяла Европа и Азия, събития по този повод организират в САЩ, Канада, Бразилия, Нова Зеландия, Австралия, както и в редица африкански страни. Нека припомним, че на 11 декември 2014 г., по предложение на министър-председателя на Индия Шри Нарендра Моди, Общото събрание на ООН прие резолюция, по силата на която 21 юни става Международен ден на йога. В България тази година празникът е под патронажа на посланика на Индия Раджеш Кумар Сачдева. Той ще се проведе координирано в повече от 20 малки и големи градове на България. През целия ден десетки школи по класическа йога ще демонстрират различни практики в Националния дворец на културата. Предвидени са лекции, върху различни аспекти на древното учение, консултации по аюрведа и др. Всички практики и лекции са с вход свободен. В навечерието на Международния ден на йога (на 20 юни), в зала Люмиер ще изнесе представление Анджана Раджан – класическа танцьорка, хореограф и учител в традицията бхаратанатям. На сцената г-жа Раджан ще бъде със своята формация Story Travellers, включваща изпълнители на класически индийски инструменти.

Първите организирани занимания по йога в България са през 30-те години на ХХ век. В края на 70-те години е създадена секция „Йога” към Българския съюз за физкултура и спорт. Днес много от древните практики са в ежедневието на българи, представители на различни генерации и професии – лекари, учители, журналисти, учени и т.н. Анна Павлова – един от най-авторитетните учители по йога, е икономист по образование. Към йога се насочва след като се разболява сериозно. Лекарите опитват всичко, накрая казват, че не й остава много живот.

„Йога и чакри“ е лекцията, която ще изнесе Анна Павлова. В програмата на Международния ден на йога ще бъдат разглеждани и темите „Йога и дълголетие”, „Йога в образованието – уча с радост”,  „Техники за подобряване на мисленето”, „Йога като система за терапия” и др.

Снимки: архив

Днес програмата на Радио България водят Силвия Николова и Божидар Янев. Ето и темите:

Петдесетница – рожденият ден на Христовата църква

Как България отбелязва Международния ден на бащата

Начало на „Семейни игри 2016” в София

Избрахме за вас: Народната певица Снежана Борисова: „Трябва да пазим традициите си, за да не се обезличим”

Коментарите си за програмата на Радио България можете да споделите във Facebook. Писмата ви очакваме на e-mail: den@bnr.bg.

Звуковият файл на програмата от деня е достъпен в течение на 1 седмица след публикуването й. Желаещите да чуят програми от деня до 3 месеца назад могат да изпращат заявките си на e-mail: digitalbroadcasting@bnr.bg.

От 264 самостоятелни общини в България 156 или 60на сто имат дългове. Имат си бюджети за приходите и разходите, но харчат повече, отколкото получават. Приходите са от държавни субсидии и от местни данъци и такси, но фактически общинските финанси зависят предимно от държавата и от еврофондовете, а най-малко от решенията на местните власти. И понеже който плаща той и поръчва музиката, от много време се говори, че всяка дошла на власт партия в България финансира с предимство общини, които се управляват от нейни представители. Тези приказки звучат особено силно в навечерието на избори, каквато именно е и ситуацията в момента в България.

Вярно е, че през последния бюджетен период на Евросъюза бяха направени доста инвестиции с европейски средства в българските градчета и села и че много неща се подобриха значително. Също е вярно обаче, че в редица райони в централната и западната част на Северна България положението остава трагично. Да, населението в провинцията намалява като цяло, но също е вярно, че намалява и мигрира, защото условията за живот не са добри.

Финансовите проблеми на българските общини са толкова сериозни и те са толкова неплатежоспособни, че централните власти се видяха принудени да приемат специални законодателни мерки за подпомагане на закъсалите общини. Предвижда се при определени условия и при приети програми за оздравяване изпадналите в най-тежко състояние градчета и села да могат да ползват безлихвени заеми от Министерство на финансите. От тези промени най-вероятно в най-скоро време ще се възползват близо 40 общини в най-тежко състояние.

Като цяло общинските дългове и гаранции възлизат на над 600 млн. евро, като 75 на сто от общия дълг се държи от 20 общини, а на Столична община се падат 45 процента от общия му размер.

Експертите смятат, че не евросубсидиите са решение на финансовите проблеми на населените места в страната, а инвестициите в тях, създаващи доход и отварящи нови работни места. Затова и местните управи трябва да създадат условия за привличане на инвеститорите. Засега тези, които се справят с тази задача, са малцинство и българските общини си остават бедни, задлъжнели и зависими от София.

Баща ми е млад, силен,
мъжествен, яснолик,
извира в него бодрост
и радост всеки миг.
…
Под буйните му вежди
усмихват се очи,
по-светли от зората,
по-топли от лъчи.

Това пише през 1974 година известната българска поетеса Петя Дубарова в стихотворението си „Баща ми”. Останала завинаги на 17 години, бургаската поетеса е сред онези, усетили многоликата същност на тази важна житейска фигура за всеки човек. Именно поради тази причина Фондация „Лале” организира и през 2016 година в България редица събития посветени на Международния ден на бащата – 19 юни. Денят на бащата се отбелязва в над 50 държави по света всяка трета неделя на месец юни, като началото си води от Вашингтон в началото на XX век в отговор на Международния ден на майката (втората неделя на май). В православния календар за ден на бащата се приема 26 декември, датата на която честваме паметта на св. Йосиф. Според католическите традиции денят е 19 март.

Това е религиозното отбелязване на празника. Сега живеем в малко по-различно и разнородно общество, в което хората независимо от религиозна и етническа принадлежност, от образование и социален статус имат необходимост да имат общ ден. Така всъщност е започнал и Международният ден на бащата – обяснява Мария Петкова, председател на Фондация „Лале”.

Важното за празника е да събира хората, не да ги разделя, изтъква тя. През 2012 година фондация „Лале” се включва в националната кампания „Да бъдеш Баща”, като част от международната „MenCare – a global fatherhood campaign”, която се провежда в над 20 държави в целия свят. България става първата държава от Източна Европа, в която кампанията намира отзвук, а зад реализирането й застават 10 граждански организации, които приемат за своя кауза разкриването на разнообразни възможности за позитивно, активно и ангажирано включване на мъжете в живота на децата и позитивно родителство.

Мария Петкова разказа пред Радио България подробности за кампанията, как България ще се включи тази година в отбелязването на Деня на бащата и защо според нея бащите са склонни и готови да бъдат част от живота на децата си, нещо което е важно за всички в едно семейство.

Началото на седмица ни предлага един незабравим семеен празник. На 20 юни в Северния парк в София ще бъде даден старт на проекта „Семейни игри”. Събитието се провежда за втора година, като прояви освен в столицата ще има в Пловдив и Варна. Родителите ще могат да си припомнят чувството да си пак дете, а децата ще могат да се изявят като възрастни в забавни изпитания. Предизвикателствата не са със състезателен характер, а по скоро са семейно приключение, от което всички ще си тръгнат с незабравими спомени.

Свобода и нови приятели – заради тези съкровища си струва да изоставиш удобствата и да превърнеш любимото си занимание в професия. Днес Александър Македонски има свободата да твори бутикови велосипеди уникати, а благодарните клиенти му се отплащат с приятелство.

Когато велосипедите са не просто средство за придвижване, а страст, не ти остава нищо друго, освен да им се посветиш. С тази философия той основава в София студиото си 1bike и превръща целите си в мисии – да създава невероятни велосипеди, да провокира хората по-често да разчитат на колелата и да имат свое уютно веломясто. Първата си работилница Александър отваря в домашното мазе в Дряново, когато е в 6-и клас. После се труди в работилницата на баща си. А след известно пребиваване в медийния интернет сектор и работа в IT компания, но най-вече след престоя си в Холандия, където преосмисля как трябва да се движим в градската среда, той осъзнава своето призвание. И един ден си казва – искам да ремонтирам и да правя уникални колелета. Намира склад в Дряново и... започва.

Често Александър влиза в ролята на психолог, за да усети какъв велосипед отива най-много на човека срещу него.

Клиентите ни са много готини и доста бързо и лесно успяваме да разберем какво искат. Разговорите с тях пък ми създават нови приятелства, защото не е просто някой да си остави колелото за ремонт и да излезе. Понякога минават часове и дни в обсъждане на даден проект, а това води до задълбочаване на взаимоотношенията.

Всеки велосипед, до който се е докоснал Александър, е неповторим, направен сам за себе си по поръчка на неговия собственик. Т.е. той няма аналог в дизайна.

Нямаме велосипед, който да е същият като предишния, просто няма, подчертава Александър. Разбира се, имаме повтарящи се цветове, защото, както във всичко, и тук има модни тенденции. Но като цялостна визия, като комбинация от аксесоари, цветове, рисунки, стикери – всеки е различен.

В момента най-модерен е тюркоазеният велосипед. Хората много харесват този синьо-зелен цвят, който отпраща към винтидж културата, обяснява Александър. Ала колелото е много повече от това – то е част от имиджа и житейската визия на младия човек. Като „елегантния градски боец със семейна история” на Николета, сдобил се с ретро излъчване и класа. Велосипедът има допълващ елемент, ако щете, и в представянето на един човек, обобщава майсторът.

Преди дни Александър Македонски успя да зарадва 236 деца в Лом, Кнежа, Попово, Кубрат, Нова Загора и Етрополе, на които подарява „пипнати” от него велосипеди. И всичко това благодарение на над 300 дарители от цялата страна. През м.г. пък дари първите 70 колелета на деца в Дряново – нещо като граждански дълг към мястото, където се намира работилницата на 1bike.

„Колело за смет, за дете велосипед” е друга благотворителна кампания на Александър, който мечтае да изнесе бизнеса си и зад граница – в страни с богата традиция в производството на къстъм велосипедите (с ндивидуален дизайн). И може би защото носи името на пълководец, не се страхува от предизвикателства.

Може би името ми е малко задължаващо, защото асоциацията, която дава, води до очаквания у хората. Но пък аз гледам да не мисля за това. Просто така се казвам и това е.

Снимки: личен архив

Акцент на деня : Общините – бедни, задлъжнели  и зависими – коментар за финансовото състояние на българските общини

„Еxplore Bulgaria“ – приключението продължава

Велосипедът на Александър Македонски – със създателя на уникалните бутикови велосипеди ни среща Диана Цанкова

Избрахме за вас: „Йога е наука за ускоряване на човешката цивилизация“ – интервю с Анна Павлова по повод Международния ден на йога.

Коментарите си за днешната програма и ваши предложения можете да оставите на страницата ни във Фейсбук „Радио България за българите по света” или на имейл den@bnr.bg

Звуковият файл на програмата от деня е достъпен в течение на 1 седмица след публикуването й. Желаещите да чуят програми от деня до 3 месеца назад могат да изпращат заявките си на e-mail: digitalbroadcasting@bnr.bg

Има още много кътчета на България, които да бъдат изследвани, както и много мечти, които да бъдат осъществени. Така мислят четиримата изследователи на National Geographic Channel България, които зрителите на канала вече познават от миналите 2 сезона на проекта Еxplore Bulgaria. Тяхната мисия е да откриват и да показват на телевизионните зрители любопитните и малко известни места на родината ни, да разказват за преживяванията си и така да ни припомнят колко малко всъщност познаваме България. 

Цялото приключение вече трета поредна година има за цел по един популярен и достъпен начин да  разказва, надявам се приятно, за прекрасни неща в България. Ние самите, в известен смисъл, сме като богоизбрани, защото реализирайки тази продукция си прекарваме много добре, виждаме и посещаваме тези места – каза преди представянето на един от епизодите на новия трети сезон Георги Богданов, който е сред авторите на „Explore Bulgaria”.

Преди повече от две години, възможността да станат изследователи в първия сезон на проекта и да споделят преживяното от обиколката на България получават двама от зрителите на National Geographic Channel. Това са екологът Васил Попов, който се учи докато е на път, знае много и обича да научава още повече и археозооложката от Националния природонаучен музей Надежда Карастоянова, за която нито една скала не е достатъчно висока и нито една пещера – прекалено тъмна.

Двамата са избрани от жури сред повече от 1000 кандидати. Заедно с изследователите на Nacional GeograficChannel България – Мая Стоилова, инструктор по сноуборд и уиндсърф и Георги Палазов, олимпиец и преподавател по плуване, те се отправят на първата си телевизионна експедиция през пролетта на 2014 г.

До момента любителите на приключения са представили 12 различни места в България. Шестте епизода на втория сезон на проекта „Explore Bulgaria” ни отвеждат до Странджа планина в Югоизточна България, Русенски Лом с прочутите скални манастири, язовир Жребчево със своята призрачна потопена църква, парк Ропотамо с древно светилище, причудливи скални образувания и безкрайно богата флора и фауна. Строят иглу в подножието на връх Синаница в Пирин и почистват надвиснали и опасни камъни над Мадарския конник. Третият сезон, който в момента се представя от National Geografic Channel, е заснет основно в Родопите. Участниците пътуват с кемпер, който е техният базов лагер и в който се връщат вечер, след като до крайната си цел са стигнали с велосипеди. Кемперът им служи и за мобилна лаборатория – там те анализират събраните данни.

И в трите сезона имахме различни преживявания – споделя професионалният плувец Георги Палазов. – Вече работим добре, като екип. Много добре и бързо се получиха нещата. В Родопите снимахме 2 седмици непрестанно. Всеки един от сезоните носеше свой различен заряд. В началото не знаехме какво да очакваме, във втория сезон бяхме с определена нагласа и подготовка в резултат от вече натрупания опит, но при различните места и ситуации тази подготовка се оказа излишна. Сега сякаш машината беше смазана – нямахме очаквания и нещата просто се случваха сами по най-добрия начин.

А и няма как да не се получават добре епизодите – та нали всеки един от тях е  една сбъдната мечта, завършена страница от дневника на експедицията. Мая, Георги, Васил и Надежда запазват приключението в сърцата си и знаят, че следват още откривателства. И разбира се, още прекрасни минути за телевизионните зрители – бъдещите откриватели на тайните на България.

Българската православна църква реши като един от най-големите собственици на земеделска земя в страната да забрани използването във фермите-арендатори пестициди и всякаква намеса в околната среда. Освен на терените, дадени за използване от други фермери, църквата жъне екологични и биоуспехи и в църковните и манастирски ферми, които се прочуха не само в страната с превъзходното качество на произвежданите от тях биозеленчуци, плодове, риба, млечни продукти и мед. Нищо чудно да се окаже, че най-много органични селскостопански продукти у нас се отглеждат с небесна благословия. В това се убедиха и от делегацията на Международната фондация за органично земеделие (IFOAM – International Foundation for Organic Agriculture), които останаха особено впeчатлени от посещението си в екологичния пчелин на Кремиковския манастир край София.

Всъщност биоземеделието е един отрасъл, който бурно расте през последните години, макар това да не личи особено по магазините за хранителни стоки в страната. Биофермите надхвърлиха 6000 и около 90% от техните плодове, зеленчуци, сирена и меса отиват за износ в Германия, Австрия, Швейцария и няколко скандинавски страни, където обаче се препакетират и се продават под познати за местните потребители марки. Засега почти всичко е за износ, защото в страната пазарът е малък и неплатежоспособен, а органичните хранителни продукти са винаги по-скъпи от стандартно отглежданите. Освен това, те невинаги са особено привлекателни на външен вид, особено в сравнение с вносните хибридни сортове, а българите все още повече държат на цвета и формата, отколкото на съдържанието на плодовете и зеленчуците. Така или иначе, 2% от селските стопанства в страната вече са екологични, броят им нараства в геометрична прогресия и целта е до няколко години органичните фермери да станат поне 20% от целия агробизнес.

Но освен че и площите, и фермите за биоземеделие постоянно нарастват, множат се и сортовете плодове и зеленчуци, които се отглеждат по правилата на природата. Към традиционните и типични зеленчуци – спанак, зелена салата, рукола, подправки, пипер, зелен фасул, тиквички, патладжан, млечна царевица, тиква и т.н., вече се добавиха доскоро почти непознатите и екзотични за българските земеделци артишок, маслини и киви, биопчеларството и биовинарството.

Големите проблеми на фермерите-еколози в България идват според тях от липсата на държавни стимули за производството на техните здравословни хранителни продукти. Вярно е, че за новия програмен период 2014-2020 г. на Европейския съюз субсидиите в тяхна полза нарастват пет пъти в сравнение с предишния бюджетен период – от 33 млн. евро те се увеличават на 152 млн. евро. Но това ще дойде от Европа, а българските органични земеделци настояват за съдействие и от българските власти. Министерството на земеделието и храните уверява, че те са приоритет за публичната администрация, но от бюджета и помощите, отпускани от министерството, това не личи особено ясно. Освен това, кога основателно, кога според личните предпочитания на чиновниците, бюрократичните пречки и бариери продължават да тегнат над фермерите, които понякога от правила и документи нямат време и сили да се занимават сос собствените си ниви, градини и ферми.

Радостно е на този фон, че напоследък на вътрешния пазар все по-ясно се откроява една отчетлива и окуражителна тенденция – в по-големите градове на страната постоянно се отварят фирмени магазинчета, в които се предлагат здравословни натурални хранителни продукти с гарантирано качество и произход. И клиентелата им постоянно се увеличава, което показва, че и българските потребители все повече разбират предимствата на природосъобразния начин на живот и хранене. А това обещава добри дни за биоземеделците в страната, които ще могат да се опрат не само на външните, но и на естествения си местен пазар. А вярващите християни няма да останат равнодушни към твърде положителното отношение на БПЦ към екопродуктите.

С тържествена литургия, отслужена от сливенския митрополит Йоаникий, започна празникът на Ямбол. Той продължава в най-стария квартал на Ямбол „Кагона” с народно веселие. Снимка: БТА

Мини болид, разработен от студенти и преподаватели от Русенския университет, ще представя България в европейското състезание Шел екомаратон в Лондон. Електромобилът ще се състезава в категорията за прототипи на електрическа енергия. Снимка: БГНЕС

Изложба на живопис, скулптура, графика и рисунка – „Ателието”, ще видят варненци в сборната изложба на творци от морската столица. Експозицията включва четиридесет художествени произведения и представя няколко поколения варненски творци, работещи в различни видове визуални изкуства. Изложбата се открива днес от 18:30 часа в Народно читалище „Просвета 1927” в „Аспарухово”, и ще може да бъде видяна до 15 юли. Снимка: БУЛФОТО

На днешния църковен празник Свети Дух премиерът Бойко Борисов и патриарх Неофит присъстваха на църковния празник на Дивотинския манастир „Света Троица” (на снимката) край Банкя. Двамата честитиха празника на миряните, като отбелязаха вложените средства и обновените сгради на Светата обител. Снимка: БТА

Археологическата експедиция на Националния исторически музей (НИМ), ръководена от доц. д-р Иван Христов, зам.-директор на НИМ, която прави разкопки на римската крайпътна станция Состра до с. Ломец, Троянско, откри ценен епиграфски паметник – милиарна (пътна) колона с надпис в чест на римския император Филип І Араб и неговия син. Колоната е висока 2,20 м и върху нея, на 19 реда, е изсечен официален надпис в чест на императора. В него се среща и името на управителя на провинцията – Прастина Месалинус. Снимка: БТА

Арт инсталацията „Плаващите кейове” на българския авангардист Христо Явашев, известен като Кристо, предизвика огромен интерес в Италия. „Плаващите кейове” водят първо от град Сулцано до остров Монте Изола, а после и до островчето Сан Паоло, което е частна собственост и може да се види само отвън. Платформата е широка 16 метра и висока приблизително около 35 сантиметра над водата. Първите посетители бяха силно впечатлени, отбелязва ДПА. „Това е като да си яхнал слънчев лъч”, каза Петра от Берлин. Други възкликваха: „Толкова меко!”, „Брилянтно!” и „Магическо!”. Плаващата алея ще бъде отворена за посещения до 3 юли, в зависимост от капризите на времето. Очаква се тя да бъде посетена от между половин и един милион души. Твърди се, че сред видните личности, които може да се разходят по кейовете на Кристо, ще бъдат актьорите Леонардо ди Каприо и Брад Пит и премиерът на Италия Матео Ренци. Снимка: AP

От 8 до 12 часа днес беше блокиран входът на Митнически терминал в Пловдив. Превозвачи протестираха срещу задължението да плащат по 31 лв такси на частна фирма, за да стигнат до митницата. Снимка: БГНЕС

Ангел Няголов с кон Кондарко спечели в оспорвана битка Държавното първенство по прескачане на препятствия в клас Т в пловдивското село Житница. В последния ден на състезанието в конната база „Тракиец” талантливият ни ездач преодоля и двата манша на паркура без наказателни точки, което му донесе шампионската титла. Снимка: БГНЕС

Румен Бояджиев е композитор и съосновател на прогресив рок групата „Формация Студио „Балкантон” (ФСБ), създадена през 1975 г. Автор е на повече от 250 песни и аранжор на над 600, които са в репертоара на ФСБ и други български поп певци. Създал е музика за документални и игрални филми, театрална, приложна и детска. Негови са официалните сигнали на програма “Хоризонт” на БНР, на програмата “По света и у нас” на БНТ.

Първият самостоятелен солов албум на Румен Бояджиев – „Бяло” е дълго обмислян проект, съдържащ 14 нови песни.

Ето какво споделя сам авторът – за посланието, вдъхновението и поезията на Даниела Кузманова:

След толкова години в музиката, това е първият ми самостоятелен албум. Въздържах се, защото проектът ФСБ винаги е бил най-важен за мен. След двадесетгодишното ни мълчание, изчаках да направим няколко проекта, за да може групата отново да заеме това място, което бихме искали. Направихме големи концерти, записахме DVD, програмата „ФСБ Симфони“ и концертната програма „Вълче време“. Сега реших да направя албум с такава музика, каквато аз бих искал и с послание към хората, каквото считам, че имам сили все още да направя. Това заглавие беше изходна точка, за да може цялата музика, която идва от него да бъде адресирана към този символ. Целта е да подсетя нашите слушатели, че освен оцеляването има и други човешки стремежи. Има и светлина, обич и щастливи мигове между хората. Всичко зависи от нас. Името „Бяло“ е основната енергия, която движи цялата музика в албума. Аз съм тежък на текстове, а Даниела Кузманова разбира кога едно послание да бъде отправено с думи така, че да бъде лесно облечено в музика. Тя е много силна в това. Все пак това е моят първи самостоятелен албум и много исках да бъде като знаме, като девиз на всичко това, което съм аз като музикант. И съм й благодарен за думите, които написа и които бих искал да звучат в моята уста. Казвайки тези думи с музика изглеждам така, както бих искал и заслужавам. Намерихме правилния път в този проект.

Ето как определя стила си Румен Бояджиев, как твори и какво го вълнува:

Не съм се замислял за стилове, но определено не е прогресив рок, с изключение на няколко неща. Не мисля, че времето е за този вид музика в момента. Спонтанно се поддавам на това, което ми идва отвътре и не се придържам в рамки. Стилът ми е „Румен Бояджиев“. Първоначалната идея, усещането, което можеш да споделиш като енергия - това е талантът, който притежаваме всички и той трябва да се използва в правилна посока. Има много талантливи хора, които не успяват да насочат правилно енергията си и да „излъчват“ светлина, извън личността. Когато усетя нещо в мен, не се ограничавам да го извадя наяве. Наричам го с думи или записвам тема, която пускам на хора, които я усещат и мултиплицират моето чувство с думи, аранжимент, инструмент. Не се плаша нито от адреналина, нито от това, че все още мога да се разплаквам от музика. Гордея се дори. Щом мога да се разплача, щом това може дълбоко да ме трогне и да застане на гърлото като буца, означава, че около мен се случва нещо вярно. Значи че съм жив.

За последните стъпки, премиерата на „Бяло“ и първия сингъл разказва творецът:

Ако например някой е фен на сърфинга, SpeediFly ще му предложи пътуване до Португалия. Или пък ако е фен на испанския футбол, SpeediFly може да му предложи атрактивни оферти да присъства на мач между Барселона и Реал Мадрид например. Освен всичко това SpeediFly е социална платформа, в която потребителите могат да организират с приятелите си групови пътувания, да създават менюта, базирани на хобита, и най-важното – в момента на плащането те ще могат да си разделят поравно цената на тези пътувания.

Идеята се ражда по време на обяд в Харвард между Александър Караджиян и негов състудент. Наблюдавайки колегите си, те си дават сметка, че платформа, която да ги улесни при резервациите им за пътуване не съществува. Освен това Александър казва, че и тримата основатели на компанията са запалени пътешественици:

Ние виждаме не само потенциала, но и смисъл в това хората да посещават нови места по света, не само защото в момента се е появила изгодна оферта на пазара, а защото определеното място, за което в момента има достъпни полети, се вписва с техните интереси – били те гмуркане, каране на ски, спортно събитие или концерти.

Не само авторите на проекта обаче виждат потенциала на приложението. Преди дни SpeediFly получава голяма инвестиция от чешкия акселератор StartupYard и частен инвеститор. Александър разказва как се печелят 300 000 евро:

Много хора биха казали, че 300 000 евро се печелят с труд и добра идея. Но всъщност инвестициите в стартъпи на такъв ранен етап от развитието им са възможно най-рисковите. Обикновено около 90 процента от тях умират. Истината е, че в момента, в който видяхме главния ни инвеститор – Петър Замечник, се появи една естествена връзка между нас като приятели. Аз мисля, че в този момент харизмата на екипа ни ни помогна. Инвеститорът многократно каза: „Аз не инвестирам във вашата идея, а заради това, че сте образовани, енергични и видели много по света млади хора”. Късметът винаги е нужен, разбира се. За да намериш правилния инвеститор трябва да си в точното време на правилното място.

В момента планираме интеграция на хотели, апартаменти и вили, в които нашите клиенти ще могат да отсядат, както и на билети за концерти, музикални и филмови фестивали и спортни събития, които те могат да посещават. И тук, в България, с навлизането на low-cost компаниите се забелязва в последно време как младите хора пътуват все по-често и ние сме окуражени и вярваме, че това ще продължи. Другите големи европейски градове, до които ще достигнем в следващите шест месеца, са Париж, Мадрид, Амстердам и Рим.

Въпреки че SpeediFly е дебютно приложение за бургазлиите, имайки предвид тяхната амбиция и креативност, то вероятно ще се окаже първото от поредица успешни. А SpeediFly има потенциала да се превърне в нов социален феномен.

Снимките са предоставени от Стоян Добрев.

Центърът за култура и дебат „Червената къща“ и Френският институт в България организираха тези дни дискусия за предизвикателствата, пред които са изправени мюсюлманите в светските европейски общества; разликите между исляма в Европа и различните версии на исляма, които съжителстват с други религии на Балканите? Сред основните участници беше известният политолог и историк на исляма Рашид Бензин, преподавател в Института за политически изследвания в Екс ан Прованс и в Протестантския институт по теология в Париж, който представи своето виждане по темата: „Ислямът в Европа: в единствено или множествено число?“

В интервю за Радио България попитахме Рашид Бензин каква е неговата позиция и защо медиите го определят като „изследовател на либералния ислям“.

Аз лично не се определям като „мислител” на либералния ислям, медиите са тези които обичат да поставят етикети като консервативен, интегристки или либерален ислям. Мисля, че в главите на много хора, либералният ислям означава ислям, който се приспособява към културата и обществото, в които се развива. Това за мен е ислямът на свободата. Иначе, аз определям себе си като историк и антрополог, който изучава текстовете на Корана от VII век.

През последните години се обособява един своеобразен пазар на исляма, в контекст на взаимодействие между локален и глобален ислям. На този пазар всеки е призван да направи своя избор, подчертава Рашид Бензин. Във Франция това взаимодействие разкрива кризата на постколониалното мислене, което третира религиозната принадлежност с политически инструменти и мерки за сигурност. Спецификата на Франция е, че тя определено има проблем с религията, който се корени в специфичната и история.  Обществото е по традиция светско, а  използването в общественото пространство на атрибути на други религии дразни.

Много е важно е да се изследват задълбочено историческите етапи на развитието на исляма още от периода на неговото зараждане. Днес виждаме, че в Европа много мюсюлмани и немюсюлмани имат погрешна представа за това, което представлява тази религия, и живеят с идеите за някакъв идеализиран ислям, който никога не е съществувал. Трябва да им отворим очите за реалността. Ислямът е продукт на даден контекст: време, място и общество, в което се развива.

Фанатизирането на една част от младите хора, терорът и жертвите от последните години доведоха до все по-опасно политизиране на религиозната принадлежност и много мюсюлмани са поставени в ситуация да се оправдават, все едно че вярата ги прави потенциални терористи. Как се стигна до там?

Наистина е вярно, че в момента се насажда своеобразен страх от исляма и ислямизация на Европа, видяна като заплаха за т.н. „западни ценности”. Този страх заслепява и много хора не виждат, че мнозинството от мюсюлманите са по-скоро със светско отношение към тяхната религиозна практика и че и те самите са в клопката на това, което се случва в международен план.

В Европа политическото говорене за Исляма изхожда от колониалният и постколониален опит на Запада. А какво е мястото на Балканите, които са с многовековна история на съжителство между различни религии, включително на исляма?

Време е постколониална Европа да научи нещо от Балканите, където ислямът съществува от много векове и има установени практики на съжителство. За жалост, в последно време и на Балканите виждаме появяването на нови страхове, които според мен са резултат на трудното реализиране на проекта за обединена Европа. „Плашилото“ ислям е огледалното отражение на трудностите в политическото изграждане на Европа и постоянните кризи, пред които тя е изправена. Много по-лесно е да отстояваме кои не сме, когато не знаем точно кои сме...

За Рашид Бензин Европа трябва да има водеща роля в решаването на глобалната криза на исляма. „Европа държи ключът, тя трябва да бъде тази мечта, надежда и утопия, която да измести негативната утопия, предложена от ДАЕШ”. Евро-средиземноморското пространство е бъдещето на един друг ислям, в който младите биха намерили патоса на самоутвърждението в живота, а не в смъртта.

В заключение, Бензин цитира абат Пиер, католически свещеник, мислител и  хуманист: Една цивилизация се оценява по качеството на предмета на гнева, който тя може да предложи на младежта. На пазара на гнева, ДАЕШ предлага един продукт, наш ред е да предложим нещо друго, една форма на гняв, която да води до съзидание, а не до унищожение.

Акцентът на деня е коментар на доц. Дилян Николчев, а именно, че отказът на Българската православна църква да участва на Събора на православните църкви на о. Крит ще доведе до самоизолация.

Ще чуете по-важните и интересни новини от балканските страни в рубриката ни „По съседски”.

Ще ви разкажем и за приложение, разработено от българи, което пренася пътуването в XXI век и го прави персонализирано, изгодно и в джоба.

Коментарите си за днешната програма и ваши предложения можете да оставите на страницата ни във Фейсбук „Радио България за българите по света” или на имейл den@bnr.bg

Звуковият файл на програмата от деня е достъпен в течение на 1 седмица след публикуването й. Желаещите да чуят програми от деня до 3 месеца назад могат да изпращат заявките си на e-mail: digitalbroadcasting@bnr.bg

Тази година по време на шествието Sofia Pride паметникът на Съветската армия осъмна, окичен със знамето на толерантността. Като видях това, веднага се сетих за статия от мрежата, която беше публикувана миналата година, но публикувана отново и тази, малко преди гей парада в София. Със заглавие „Настроения срещу военния парад: Толерантни сме, но не бива пред децата!”, публикацията от шегаджийския сайт описва настроенията на средностатистически софиянци срещу военните паради и изказванията им от сорта на „Не ме разбирайте погрешно. Имам приятели военни, нямам нищо против тях.”, „Мнозина считат, че военните имат достатъчно права и са приети в социума добре, заради което е излишно да парадират по улиците” и „Всеки може да бъде какъвто си иска в работното си време. Но тези демонстрации се виждат и от деца.Това е извращение!”. Забавно е за мен от две страни – абсурдна ситуация, описана по ироничен начин, посолена с грам истина от една страна, а от друга – десетки коментари под статията на хора, със запалени от яд клавиатури, които защитават военните. Може би в това е чарът.

Но да се върнем към Sofia Pride. Ако заменим думата „военен” от предните изречения с „хомосексуален”, тези изказвания едно към едно излязоха от устата на поддръжниците на „анти-гей” шествието, което тази година се проведе под наслова „Да запазим децата от разврат”. Доста извратен беше тазгодишният прайд, ако усмихнатите хора, поп музиката, танците, доброто настроение, желанието за повече толерантност, веенето на флагчета и шарените блузи се смятат за недопустими за невинните детски очи. А прайдът беше пълен с деца и нито едно от тях не изглеждаше смутено или притеснено. Присъстващите бяха хора на всякакви възрасти и с различна сексуални ориентации.

Неприемлива за мен беше само „жената-лепенка“, която носеше само панталон, а вместо блуза беше „облякла” късчета изолирбанд. Естетически ужасяваща, тя явно изрази себе си. Все пак това беше част от идеята на шествието. И така за 9-и път правозащитното шествие Sofia Pride заля софийските улици с цветна река от хора, деца, кучета и знамена, предвождани от диско камион.

Обстановката беше весела и наистина позитивна. В същото време наблизо гневното анти-шествие се опитваше да „запази морала на българското семейство и деца, без да допуска поругаване на българските християнски традиции“. Набързо-надраскан плакат гласеше също „Не бъди толерантен, бъди нормален“. Стената от полицаи обаче се оказа твърде дебела за пробиване и до огромни конфликти не се стигна – няколко напръскани с цветен спрей и няколко обидени делиха скамейка в районното по-късно същата вечер.

За да не дискриминирам анти-шествениците, разгледах и тяхната страница, от която събираха подкрепление. Освен портретите на български писатели и революционери, там фигурират основно големи надписи,  описващи велосипедна част с 5 букви и нападателни обиди под всеки коментар, защитаващ гей прайда – например (без ред.)  „Ти внимавай содомит, да не ти трябва доктор“. Контра-шествието беше още по-разгневено, защото тазгодишният парад, подкрепящ лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, транссексуалните и различните по някакъв признак хора, съвпадна със Задушница. По повод на това съвпадение, в специално обръщение преди парада патриархът на БПЦ Неофит отбеляза, че „На 18 юни – Задушница, когато православните християни възпоменават паметта на своите починали близки и отправят молитви за упокоение на душите им, за девета поредна година в центъра на София ще се проведе "София прайд". В централната част на столицата ни отново ще станем свидетели на открита, натрапвана пропаганда и публична демонстрация на хомосексуализма като начин на живот."

И докато воините от Съветската армия държаха флага на толерантността, прайдърите почетоха с минута мълчание жертвите на атентата в Орландо.

А след това празненството продължи.

Дали заради засиленото полицейско присъствие, жегата, или защото куче, което лае много, не смее да хапе, до нещо много сериозно като сблъсък между двете групи хора не се стигна.

Sofia Pride на мен донесе само позитивни емоции тази година, но силно се надявам изолирбанд облеклото да не дойде на мода никога.

Снимки: Луиза Лазарова

„Има голямо „размразяване” на икономическите отношения между България и Русия от година насам. Независимо от политическите отражения на санкциите от ЕС към Русия в икономически показател всички са губещи”, заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски днес в Бургас. Миналата седмица той се завърна от голям икономически форум в Санкт Петербург. „Усещам тон на разведряване, определено има желание от наша страна и от руска страна за възобновяване на търговските отношения и салдото, което сме имали преди санкцията се надяваме да се върне като положителен баланс”, каза още Лукарски. На този етап се възстановяват доставките само от предприятието за производство на задвижващи мостове на камиони „Мадара” в Шумен. Лукарски имал уверението от руска страна, че ще подновят доставките и това предприятие, което в момента е свито до 300 работни места, ще може да подобри производствения си капацитет и работната ръка да достигне до 800 човека. Снимка: БУЛФОТО

В Стара Загора работи единственият в страната Спасителен център за диви животни – Зелени Балкани, където се оказва първа помощ, лечение, рехабилитация и повторно връщане на птиците и животните в дивата природа. От началото на месеца в спасителния център са постъпили около 250 птици и животни за лечение от цялата страна. Основно това са пострадали обитатели на дивата природа от бракониери, паднали малки птици от гнездата и други. На снимката: ветеринарните специалисти от центъра се заеха с лечението на двегодишен къдроглав пеликан, който е прострелян в крилото със съчма от бракониери, край язовир Жребчево. Снимка: БТА

Откриха терариум в хасковските Минерални бани. Официално лентата на терариума прерязаха кметът на Баните Мюмюн Искендер и архитектът на модерната сградата Венета Петкова. 50-килограмовият йероглифов питон, който преди месец избяга от клетката си през дупката на аспирацията и остана заклещен зад гипсокартона, е оцелял. След спасителната операция експертите смятаха, че няма да преживее стреса. Питонът е сред атрактивните влечуги в новооткрития Терариум в Националния курорт Минерални бани. Снимка: БГНЕС

Половината от изложените в постоянната експозиция картини на големия български художник Златю Бояджиев ще имат нови рамки след проект, финансиран от Министерството на културата. Снимка: БГНЕС

Бургаският окръжен съд наложи мярка „временно задържане” спрямо турския гражданин от кюрдски произход Алмис Микаел, арестуван днес на Летище Бургас. Алмис Микаел се издирва от Интерпол и срещу него има направено искане за екстрадиция. Престъплението, за което Микаел се издирва, за да бъде съден, е участие във въоръжената терористична организация ПКК и за извършване на терористични действия – въоръжено нападение на села през 1995 г. 42-годишният Микаел остава зад решетките за 25 дни, като в този срок турските власти трябва да изпратят необходимите документи за екстрадицията му. Снимка: БУЛФОТО

В курортно селище Хасковски минерални бани тържествено бе открито атракционното съоръжение „Чифте баня”, където почиващите безплатно могат да ползват прочутата от древността минерална вода. Снимка: БТА

Официално бяха кръстени тазгодишния випуск кучета водачи на слепи хора, които предстои да минат обучение в училището към фондация „Очи на четири лапи”. Снимка: БТА

Днес Националният литературен музей представи проекта „Реставрация, консервация и адаптация на сгради на Музеен комплекс „Христо Смирненски”. Музеят е затворен за посетители от 12 години поради лошото състояние на сградите. Снимка: БГНЕС

Премиерът Бойко Борисов, заедно с министрите Лиляна Павлова и Владислав Горанов, инспектираха завършената рехабилитация на двукилометрова отсечка от главен път Е -79, която е и централна улица на град Димово. За ремонта и са вложени близо осем милиона лева. Снимка: БТА

След дъждовете, последвани от няколко слънчеви и горещи дни, жътвата в Лудогорието започна с бързи темпове. В областта са засети 103 665 дка ечемик и вече са реколтирани 15,06 процента. 53 комбайна от висок клас участват в жътвената кампания и реализират добив от 479 кг от декар. Следва прибирането на реколтата от пшеница, който в някои общини върви паралелно в засетите 506 330 дка в областта, при добив 520 кг/дка. Снимка: БГНЕС

На стадион „Христо Ботев” отборът на ОФК Пирин започна снощи лятната си подготовка за новия футболен шампионат. Отец Петър Стефанов отслужи традиционния църковен водосвет за здраве и успех. „Орлетата” бяха изведени от новия старши треньор Стефан Генов. В първото тренировъчно занимание се включиха 30 състезатели, сред които и седем нови попълнения и шестима юноши на клуба. Снимка: БТА

С Шекспировата пиеса „Сън в лятна нощ” в Дома на културата започна Международния фестивал на изкуствата „Перперикон 2016”. Постановката е на театрално-музикална формация „Асара”, режисьор – Петър Савчов, мултимедийни декори и сценични ефекти – Димитър Савчов, костюми – Румяна Бъчварова, участват Даниела Филипова, Десислава Гуглева, Есин Мурад, Добри Сабрутев, Синем Нуридин и др. Шестнадесетото издание на фестивала е под надслов „Перперикон – наследниците” и е под егидата на Министерството на културата в партньорство с община Кърджали и със спонсорството на местни фирми. Снимка: БТА

В рамките на тазгодишните „Театрални вечери 2016” в Исперих, на сцената на читалище „Съзнание 1891” в града бе представена комедията „Скакалци” от Ст. Л. Костов – от театрален колектив при читалище „Иван Вазов 1893” – село Първомайци, Великотърновска област. Снимка: БТА

Щерю Щерев-Професора, който списва страницата за лов и риболов във вестник "Хасковска Марица", улови 8-килограмов шаран край село Брод. Примамката е била сладка царевица. Снимка: БТА

Художникът Илия Желев откри поредната си самостоятелна изложба в галерия „Неси” в Бургас. Отново авторът е верен на своите ярко-цветни композиционни елементи, които препращат към шарените български черги и към света на детските възприятия. Снимка: БТА

Около Варна и Балчик могат да се видят красиви дървета, привличащи погледа на пътуващите. Това е пауловния, вид, произхождащ от Китай, по-известен с наименованието „Дървото на бъдещето". Снимка: БГНЕС

От Лас Вегас се завърна българският национален отбор по ММА, който завоюва 1 златен, 2 сребърни и 1 бронзов медал на Световното първенство. Снимка: БГНЕС

Певицата Петя Данкова е изключително талантлив музикант, който едва сега показа пред по-широк кръг публика невероятния си глас, съчетан с перфектна вокална техника. Причината да се говори повече за нея в последно време е излизането на дебютния й албум „Sweet or Bitter“. Петя представи проекта си на джаз фестивала  „A to Jazz“, който се състоя преди броени дни в София.

„Sweet or Bitter“ представлява синтез от джаз, рок, соул и R&B, преплетени в интересни аранжименти. В тях своето майсторство са вложили Мирослав Иванов (китара), Божидар Василев (тромбон), Радослав Славчев (баскитара), както и самата изпълнителка.

Винаги съм си мислила, че ще стана цигуларка. Свиря от малка и през годините съм вложила много труд и енергия в изграждането си като музикант. В гимназията започнах да се занимавам с оперно пеене, но реално никой не ме е учил на поп и джаз интерпретация и вокална техника. Участвах в група „Индиго“, създадена от майка ми. А оттам, заедно с още пет момичета направихме и „Индиго кламер“ – етно-джаз състав, който аз започнах да ръководя в даден момент. Голямо влияние върху развитието ми като певица оказаха Вики Алмазиду, Милчо Левиев и Валери Костов. Те ми посочиха един различен път в моята музикална подготовка. А що се отнася до вокална ми техника – натрупах голям опит, търсейки начини как да изпея дадена песен или фрагмент. Всичко, което съм научила от цигулката като методика, аз го прилагам и върху гласа си. Както знаем, това е най-съвършения инструмент.

В дебютния си  албум „Sweet or Bitter“, Петя Данкова е включила десет композиции, като три от тях са на български език.

Реално от четири години и половина работя върху този албум, като през цялото време се усъвършенствам – продължава своя разказ Петя Данкова. – Но явно досега не съм била достатъчно зряла за него, защото всичко като краен продукт се получи през последната година. Аранжиментите направихме заедно с Мирослав Иванов, Божидар Василев, Радослав Славчев, Светослав Сотиров. От тях научих много, тъй като са ценни и като хора, и като професионалисти. Специфичното е, че всяка една от песните в „Sweet or Bitter“ е реална и изживяна от мен история. Издадох този албум сега, защото прецених, че в него е вложена дадена енергия. Тя  трябва да излезе навън, за да освободи място на нещо ново и да продължа напред.

В началото на септември Петя Данкова има желание да направи още едни концерт, след което ще снима и клип към песента, дала име на албума – „Sweet or Bitter“. Музикалният продукт вече се разпространява по всички интернет платформи.

Журналистът, изследовател и историк Георги Кулов представи новата си книга „Хора на истината“ в Медийния център на Българското национално радио. Тя разказва за общността на алианите в България и по-конкретно в Родопите. Книгата ни показва, че знаем много малко за историята, културата и традициите, които съществуват в нашия край. 

Алиани, алевити и казълбаши означават едно и също – общност, коятo е обвита в тайнственост в продължение на векове. Тя остава в сянката на обществения живот в страната, като успява да запази своите обичаи. Алевитите почитат  Али ибн Абу Талиб и семейството му, близки са до шиитите, а вярванията им се различават коренно от сунитските. Те не посещават джамии и медресета, почитат гробници на алевитски светци (тюрбета), смятат жените за равностойни на мъжете и им позволяват да участват в ритуалите. Верските принципи, от които се водят алианите, са любов и уважение към всички хора, толерантност към другите, независимо към какви религиозни и етнически групи принадлежат. Важно е и уважението към труда. На съборите си (маетата), общността кани на свещената си трапеза хора от различни етноси и вероизповедания. Скромността и бедността  са считани за добродетели, а изкушения като власт, алкохол и прелюбодейство не съществуват. Човешките ценности като равенство и свобода са дълбоко залегнали в техните вярвания. Георги Кулов нарича алевитите „хора на истината“, защото така те определят себе си. Авторът ни разкрива историческите им корени, техните културни традиции, разказва ни за живота на алевитското направление на исляма в България, което практикува soft islam от балкански тип.

Повече за „хората на истината“ разказва авторът Георги Кулов:

Проблемът с етносите в източните Родопи е винаги актуален, проблемът за отношенията между тях, както и към българското мнозинство. Още в онези години ми направи впечатление алевитската общност, която там е много сплотена и предизвика моя интерес – как българи-мохамедани изповядват алевизма в исляма, който в повечето векове от развитието си е бил противник на османската имперска власт. Затова се насочих към изследванията. Много приятели ми помогнаха. За съжаление един от тях вече не е между живите – Садула Хайрула, без когото тази книга нямаше да бъде възможна. Алевизмът е направление в шиитския ислям. В момента темата е актуална, заради конфликтите в Близкия изток, най-вече този в Сирия, където Башар Асад е представител на едно от алевитските направления в исляма, малко по-ранен алевизъм от този, който съществува по нашите земи. Избягват се предубежденията към тази общност, негативизмът, който понякога се насажда в контекста на цялата ислямофобия, която в момента господства в европейските, американските и въобще световните медии. Има определени страни, в които има негативизъм, не е във всички. Трябва да се обърне внимание на алианите в българското общество. Те са изключително интегрирани, хора на сериозни позиции с влияние, въпреки че по принцип те не обичат да се афишират в обществото. Те са обект на научни изследвания, а не толкова на популярни и медийни представяния. Затова написах популярна книга, за да може по-широк читателски кръг да се запознае с алевитите в България (Източните Родопи) и да се види как тези хора, чрез любовта си към Бог, стигат до любовта към човека, към ближния.

В настоящата обстановка на нарастващ негативизъм по отношение на исляма, поради терористичните атентати и бежанската вълна към Европа, книгата „Хора на истината” аргументирано и обективно идентифицира принципните различия, като не допуска поставянето на българските алевити под общ знаменател с радикалната идеология и практика. Още интересни въпроси, на които отговаря книгата, са как две религиозни общности – на сунитите и на алианите, които имат конфликт помежду си в други държави, успяват да живеят в хармония помежду си в Родопите. И още: защо християни и мюсюлмани празнуват заедно, какво е soft islam от балкански тип и др.

Георги Кулов признава, че написването на книгата не би било възможно без съдействието на покойния алевитски старейшина Садула Хайрула-баба, когото авторът нарича „непоколебимият Човек на истината“ и на когото посвещава изследването си. За разлика от повечето изследвания за алианите в България, книгата е предназначена за широката аудитория, а не за специализирана.

Събитието беше уважено от посланици на няколко държави, представители на алевитската общност от България и други балкански страни, народни представители, изследователи, академици, общественици, журналисти. 

Снимки: Луиза Лазарова