Китара и контрабас, но не в класика, а в джаз – една добре позната музикална колаборация в световен аспект, но не толкова и на родна сцена. Албумът Groovy Jazz, създаден от двама популярни български джаз инструменталисти, Димитър Карамфилов – контрабас и Петър Георгиев – китара, излезе съвсем скоро на музикалния пазар. Вече има своите почитатели и провокира музикалното общество да се говори за него.

Димитър Карамфилов се занимава с музика от ранна възраст. През 2000 година завършва НМУ „Любомир Пипков“, а през 2006-та – НМА „Панчо Владигеров“. Освен като инструменталист, пет години той е преподавал в катедра „Поп и джаз изкуство“ на НМА. От началото на кариерата си до сега, той е свирил на една сцена с част от най-добрите български джазмени – Милчо Левиев, Живко Петров, Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Антони Дончев, Михаил Йосифов, Милен Кукошаров и други.

През пролетта на 2017-ма представи своя дебютен авторски проект, озаглавен „Екология“. В началото на юли, на джаз фестивала в София „AtoJazz“ джаз, басистът изнесе концерт, на който отново зарадва меломаните с музиката от този солов проект.

Петър Георгиев или Пешо Китарата, както го наричат приятелите, е свирил в различни проекти с певеца Павел Терзийски, Деси Андонова, Harlem Jazz, Chet Baker tribute и други. И той като своя колега Димитър, започва да свири на китара в подрастваща възраст. Продължава обучението си по джаз китара в България и САЩ, и да се учи от най-добрите в областта. Вече има издаден и солов албум, а любовта към джаза и желанието за композиране събира Митко и Пешо в проекта Groovy Jazz. Той съдържа 10 пиеси, част от тях са стандарти, други – техни авторски. Повече ще разберем от двамата музиканта:

С Митко сме приятели и свирим заедно в различни банди през последните 6-7 години активно. Понякога се налагаше да свирим и в заведения без вокал, само китара и контрабас. Аз имах идея за някои парчета как могат да прозвучат по-добре, а Митко беше направил аранжименти на други пиеси. Така съвсем естествено се получи репертоар от любими наши мелодии, няколко авторски пиеси също направихме. Изпълнявахме ги по тези участия и следяхме хората как реагират. Подбрахме кое е най-добре прието и кое на нас най-много ни допада от тези пиеси. Така се появи албумът Groovy Jazz.

Ето и думите на Димитър Карамфилов:

Авторските пиеси са само на Пешо и той ги е създал точно както е определението за groovy jazz. Усеща се хубавата пулсация, насочена към R&B и соул звученето, има и леки карибски мотиви. Като цяло звученето е камерно, имайки предвид двата инструмента. Но на световната джаз сцена има големи имена, които са намерили място на нея точно в тази конфигурация – китара и контрабас. Сред тях са музиканти като Чарлз Хейдън, Пат Матини и други. Малко или много сме се повлияли от тях, особено в стандартите, които сме избрали за този албум.

Освен музикант, Петър Георгиев е и страстен пътешественик. Обича да обикаля по света и винаги с него е китарата. Така там някъде на Карибите се ражда и една от авторските пиеси, включени в този албум, озаглавена  Elmardeaguaverde. Митко добавя бас линията в нея, използва и контрабаса като перкусионен инструмент. GBRagga е другата пиеса, която също е вдъхновена от Карибите. Промоцията на Groovy Jazz беше в столичен клуб, като Атанас Попов – ударни, участва заедно с Митко и Пешо в представянето му.

Проектът “Да предадеш занаят” показва непреходността на българските занаяти и в него представяме автори, които предават своето творчество – разказва за програмата на панаира Веселина Савова, председател на асоциация “Булгарика”. - Например имаме варненска тъкаческа школа, която е научила много свои ученици да тъкат, а те, от своя страна, също вече имат ученици. Радвам се, че наблюдаваме голямо възраждане на занаятите.



Докато преди 23 години някои от майсторите се притесняваха да казват, че са занаятчии, в момента това е гордост. Много занаяти не просто се възродиха, но станаха и начин на живот на хората, които се занимават с тях. Другият ни традиционен проект се нарича “Родове” и в него показваме как занаятите се наследяват в рода от баща на син, от майка на дъщеря, от дядо на внук. Всяка година представяме по едно семейство и занаята, с който то се занимава. Чрез проекта “Открития” пък издирваме майстори из цялата страна и всеки път във фокуса ни застава нов автор.

Това, което различава варненския панаир от останалите изложения в страната, е че събира на едно място представители на художествените занаяти и художници и всички те заедно творят. В галерията “Къщата на майсторите” със свои картини това лято участват творци от Франция, Германия, Словения, Съединените щати, Русия, Южна Корея. Българските художници са представени от Паруш Парушев, Явор Витанов, Владин Владев, а сред изтъкнатите майстори на занаяти срещаме имената на дърворезбарите Тина Ружина, Петко Петков, на тъкачите Веселин Фесчиев, Дарина Рахнева, на стъкларя Борислав Коруджиков.

Най-голямата ни радост е когато видим големи художници да се възхищават на творби на самоуки майстори – казва още Веселина Савова. - Например Иван Костов, който изработва изключителна миниатюрна дърворезба, през миналото лято спечели признанието на руския професор Вячеслав Бабияк и според него това са едни от най-прекрасните творби, попадали пред погледа му. Друго смислено нещо е, че успяваме да променим живота на майстори, които намираме понякога в най-отдалечените краища на страната – достатъчно е да ги представим пред публиката. Така се случи с невероятния дърворезбар Траян Габровски от Тетевен, чиито творби буквално бяха разграбени на панаира.



Затова е важно да показваме нашите майстори в град като Варна, където има много туристи и Морската градина става едно от най-търговските места през лятото. Тогава авторите разбират, че могат да се отдадат на своя занаят и това да храни семействата им. Именно тази връзка между изкуството и възможността да съществуваш чрез дарбата си е една от важните задачи, които сме си поставили, организирайки това изложение.

Панаирът ще бъде открит с фолклорен концерт с участието на изпълнителите от “Ария България” и на ансамбъл “Варна”, ще има много атракции за Деня на Варна – 15 август, а на закриването ще бъдат обявени победителите в конкурса “Сувенири” и ще бъдат раздадени специалните награди.

Снимки: bulgarika.eu

По повод националния празник на Швейцария на 1 август, днешният ден на фермерския пазар пред Министерството на земеделието в София бе посветен на традиционни за алпийската страна продукти. Специални гости на събитието бяха посланикът на Швейцария в България Мюриел Берсе Коен и заместник-министърът на земеделието Чавдар Маринов. Снимка: БГНЕС

Една от най-големите изложби на папагали в Източна Европа гостува това лято за трети път в експоцентър "Флора" в Бургас. До края на август посетителите могат да видят от непосредствена близост екзотични птици от три континента, сред които и най-едрият вид папагал в света – хиацинтов ара. Снимки: БТА

Античен зид беше открит при ремонта на емблематичната пешеходна улица „Малко Търново“ в центъра на София. От Столична община обявиха, че днес зам.-кметът по културата доц. Тодор Чобанов ще присъства на място, за да даде повече подробности около находката. Снимки: БТА

Националната агенция по приходите /НАП/ отчете свършеното до момента във връзка с неотдавнашната хакерската атака срещу нея.  Препоръчана бе смяна на паролите и персоналния идентификационен код, който Агенцията издава на гражданите.

Държа да се извиня на всички български граждани, които бяха засегнати от хакерската атака. Ударът беше насочен срещу НАП, но засегнати от това престъпление са всички български граждани, чиито лични данни бяха публично публикувани, заяви изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Галя Димитрова на първата пресконференция след завръщането ѝ от платен годишен отпуск. Припомняме, че в средата на юли, бе открит пробив в системата на приходната агенция и от нея изтекоха данни на милиони български граждани. Един от многобройните въпроси, които се натрупаха заради липсата на достатъчно информация от Агенцията, беше този как е допусната подобна атака и защо тя е успешна. Според специалисти, чието мнение споделя и Димитрова, причината е в липсата на 100% сигурна система, достъпна за външни потребители. Единствено вътрешните изолирани системи, се считат за напълно сигурни. Системата обаче е отворена за потребителите, които ползват 138 електронни услуги и обменят с приходната агенция над 150 000 справки и документи. Те функционират нормално, въпреки че всички ITспециалисти на НАП, са ангажирани с разрешаването на създалата се криза.

Нашата мисия е да сме максимално открити и достъпни за клиентите си, за да могат те лесно да декларират и плащат задълженията си, но за съжаление има и злонамерени хора с престъпен умисъл и действия, което ние подценихме. Подценихме баланса между достъпност и сигурност на системите. Уверявам ви обаче, че това, което се случи, няма да ни демотивира и ние ще продължаваме да разработваме все повече и по-добри електронни услуги с необходимата степен на защита –заяви Димитрова. Тя посочи, че в момента тече одит на всички информационни системи на агенцията, както и отделна проверка, чиято цел е да открие има ли съпричастни към атаката служители, за да бъдат предприети необходимите мерки срещу тях. Анализът, направен с помощта на ГДБОП, ДАНС, ДАЕУ /Държавна агенция „Елекронно управление“/, установява пропуски в работата на звената за информационни системи и информационна сигурност. Това е причината шефът на приходната агенция да поиска оставките на ръководителите на двата отдела. Не е изключено и външна компания да се заеме с киберсигурността на НАП, каза още Димитрова. Що се отнася до нуждата от смяна на лични документи, в резултат на изтеклата от агенцията информация, такава не е необходима. Това, което препоръчваме единствено е смяна на паролите и персоналния идентификационен код, който ние от НАП издаваме и да се запознаят със съветите, които сме предоставили на нашата страница – заяви изпълнителният директор на НАП. Проблемът с изтичането на лични данни поставя под въпрос сигурността на гражданите и техните имоти. Според общото мнение на банки, кредитни институции и лизингови дружества обаче, собствеността на гражданите е защитена и няма никаква опасност за нея. Междувременно продължава работата по лансираната от приходната агенция електронна услуга, която ще позволи на гражданите да установят каква точно информация е изтекла за тях. Достъпът до нея ще се осъществява с помощта на персоналния идентификационен код или с електронен подпис. От агенцията обаче не се ангажираха със срок кога ще заработи тя, тъй като процесът е твърде сложен. Според Димитрова, при обработени до момента 73 милиона записи, има над 609 000 несъответствия. Възможно е те да се дължат на размествания или са непълно изтеглени данни. На този етап не е изключена и възможността да са манипулирани от хакерите. Броят на гражданите на територията на страната, които са проверили дали има изтекли техни лични данни, е 937 620. За 665 000 от тях има изтекла информация, а 272 620 не са засегнати. От началото на седмицата, справка за сигурността на своите лични данни, могат да направят и българите, живеещи в чужбина. Те могат да се обадят на телефон (+359/2) 9859 6801, където трябва да отговорят на различни въпроси, за да бъдат идентифицирани.

За десета поредна година от София тръгна поклонническият поход „Рилският Чудотворец“. Богомолците ще изминат пеша част от пътя, по който преди 550 години мощите на Свети Иван Рилски са пренесени от Търново в Рилския манастир – през планините Витоша, Верила и Рила до Светата обител, където ще пристигнат за празника Преображение Господне на 6 август. Снимка: БГНЕС

Приключва прибирането на тазгодишната реколта от пшеница в Разградска област. До момента ожънати са 493 267 декара пшеница, като средният добив е 591 килограма от декар. Снимка: БТА

Русенският хор "Св. Георги Победоносец" успешно завърши 25-тия си концертен сезон с участието си в хоров конкурс "Seghizzi", в италианския град Гориция. Петдесет и осмото издание на форума се проведе в няколко различни категории, а българският хор се представи отлично в категорията за фолклорни обработки и традиционни песни, както и в категорията за ново съвременно произведение.

За своите изпълнения хор "Св. Георги Победоносец" бе награден от 8-членно международно жури със златен и два бронзови медала, а също и със специалната награда "Поезия в музиката" за цялостно представяне.

Международният хоров конкурс се състоя в края на юли, като в него взеха участие подбрани хорове от Италия, Испания, Украйна, Полша, Австрия, Канада, Индонезия, Филипините, Япония, както и българският хор от Русе.Диригент и основател на хора е Мина Драганова-Влайкова, а в репертоара му са включени възрожденски, патриотични песни, православни песнопения, фолклорни обработки и образци на световната хорова музика.

Родопското село Гела ще събере отново майсторите свирачи на каба гайда. Традиционното гайдарско надсвирване ще се проведе в местността Илинденските поляни над селото, в първата събота на август. Всяка година там се стичат хора от цяла България. Посетителите на гайдарското надсвирване винаги са не по-малко от 8000, като в последно време броят им достига до 13 000 хиляди. Фестивалът добива все по-голяма популярност и прераства в международен форум. През годините са регистрирани чуждестранни изпълнители от Япония, Холандия, Унгария, Франция,Великобритания и Шотландия. Най-малкият гайдар, участвал в надсвирването, е 5- годишен, а най-възрастният – на 85 години. Целта на надсвирването е да популяризира автентичния родопски фолклор. И тази година в съпътстващата фестивална програма ще участват певчески, инструментални и танцови състави, групи за народни обичаи и индивидуални изпълнители. За доброто настроение ще допринесат и колоритните надигравания между самодейците, изложенията, демонстрациите на занаяти и народните веселби.

България няма значителни залежи на газ, нито е голям газов пазар, но има големи общоевропейски планове в тази област. Става дума преди всичко за проекта за европейски газов разпределителен център и борса, откъдето да могат да се снабдяват клиенти от различни европейски страни. След замразяването през 2014г. на проекта за газопровод  „Южен поток“, който трябваше да докарва по дъното на Черно море до българския бряг всяка година повече от 64 млрд. куб. м. руски природен газ, идеята за газов хъб в страната стана по-скоро илюзорна. Нещата оттогава до днес обаче претърпяха еволюция. Невинаги в положителна посока, но все пак положението е променено.

Засега българските надежди да бъдат открити находища на нефт и газ в български териториални води на Черно море не се оправдават. Наскоро беше съобщено, че сондажите в морето край Бургас не са дали положителни резултати. Но така или иначе, България не разчиташе само на собствен газ за европейските си амбиции. И не спря да работи за реализирането на проекта за хъба „Балкан“ на брега на Черно море. Страната положи немалко усилия да разнообрази и увеличи капацитета на своята газопреносна мрежа, по която да потекат милиарди кубически метри руски, азербайджански, американски и от всички останали други възможни източници природен газ. Вече е налице споразумение с Азербайджан за доставката на 1 млрд. куб. м газ годишно от 2020г. Напредва строителството на газовата връзка с Гърция, която също трябва да позволи доставката на допълнителни количества газ, вкл. и втечнен американски. Такъв в действителност вече беше доставен за първи път и всички търговци останаха доволни от цените и условията по доставката. Силна подкрепа на българските газови проекти оказа също Русия и нейният Газпром. Той наскоро завърши строителството по дъното на Черно море на газопровода „Турски поток“, чиято втора тръба ще преминава през България и ще пренася 15.75 млрд. куб. м.  руски газ годишно.

Това не беше напълно сигурно докато руският министър на енергетиката Александър Новак не заяви публично в Турция, че България е предпочетена пред Гърция за продължаването в посока Централна Европа на този газопровод. До този момент отношенията между двете страни по този въпрос бяха на фирмено равнище – между руския Газпром и българския Булгаргаз. Двете компании се разбраха за строителство и захранване на българска територия на тръба с газ, която да прекоси страната от турската граница на югоизток до северозападната граница със Сърбия. Българската страна даже проведе конкурс за избирането на строител на тази отсечка от 474 км, като в момента се водят юридически спорове и има реална опасност строителството да се забави повече от предвиденото за пускането на съоръжението на стойност 1.1 млрд. евро през 2020г. Така или иначе доставките и продажбите на газ са договорени за 90% от количеството руски газ в тръбата и България разчита да получава по около 100 млн. евро годишни такси за транзит. Тук обаче ще бъде добре да се каже, че заедно с продължението на „Турски поток“ през България, руският газов гигант „Газпром“ спира да пренася по ненужния вече Трансбалкански газопровод, преминаващ през страната, руски газ през Украйна за Турция, от транзита на който България трябваше да получи над 700 млн. евро до 2030г.

Много важно е да се отбележи, че българските власти твърдят, че са си направили необходимите изводи от провала на „Южен поток“, който не беше реализиран поради несъответствие с европейските изисквания и правила. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова уверява, че „стари грешки няма да повтаряме“ и проектът е съгласуван и одобрен от Брюксел. Дано е така и със САЩ, защото и те се намесиха в казуса за спиране на „Южен поток“. В такъв случай може да се каже, че една важна конкретна първа стъпка в посока на главната европейска цел е вече направена.

За пореден път учениците и техните преподаватели защитиха своя висок професионализъм на международен форум в Турция. Това е заслужен атестат за първото у нас и на Балканите училище за традиционно изкуство, което вече има над 50-годишна история. За успеха на своите възпитаници споделя с гордост г-жа Мария Градешлиева, директор на НУФИ – Котел:

Преди броени дни се завърнахме от участие на представителна група от 20 танцьори и 8 музиканта на седмото издание на Международния фестивал и конкурс „Златна мебел“ в град Инегьол, Турция. Оценяваше международно жури, в което имаше представители на 10 държави. Взехме най-голямата награда „Златна мебел“ и за трети път покорихме турските сцени. Да припомним, че през 2016 г. оркестърът и хорът при училището получиха „Гранд При“ на конкурс в Истанбул, а през 2018 г. наши възпитаници станаха носители на наградата „Алтън карагьоз“ от едноименния международен фестивал в  гр. Бурса. Тази година на „Златна мебел“ след нас се класираха групите на Грузия и Украйна, които бяха много добри, буквално летяха по сцената. Това е високо признание и за нашите преподаватели хореографи: Дончо Кисьов, Константин Константинов, Мирослав Василев, които с общи усилия подготвиха състава. Ръководителят на оркестъра Тодор Петров се погрижи музиката да е на ниво – когато се свири на живо, настроението на целия спектакъл е друго. Янка Дочева – нашият мениджър, беше член на международното жури. На такива фестивали се създават много приятелства, раждат се професионални идеи. Заедно с група от Македония планираме да направим танцов семинар на разменни начала, което в нашето училище не е правено досега. Искам да благодаря на Дружеството на българските изселници Балгьоч в Инегьол, които бяха през цялото време при нас и ни подкрепяха ежечасно. С тях също имаме общи творчески планове. Благодаря на Сейхан Юзгюр, който ни съдейства да получим поканата, на нашия гид. Този успех е общ.

Фолклорното училище в Котел ежегодно провежда националните конкурси „Песенна дъга над Кутев“ (за традиционна музика) и „Златна гега“ (за народни танци). Нови идеи ще разнообразят и обогатят програмите им.

Имаме идея „Златна гега“ да се превърне в международен конкурс. Засега са постъпили заявки за участие на групи от Сърбия и Турция. Друго ново е, че спечелихме голям проект и той вече е в ход – реновираме сградата на училището и ще строим многофункционална спортна зала. При полагане на първата копка при нас беше министърът на културата Боил Банов. В срещата с него споделих идеята в нашето училище да се обучават деца от Балканските държави. Той хареса идеята и каза, че ще съдейства. По-късно кметът на гр. Котел я е споделил и с министър-председателя  Бойко Борисов, който е обещал пълно съдействие. Скоро ще се поздравим с първото Балканско училище за фолклор в Котел. Надявам се моята дългогодишна мечта да се реализира – ако не тази година, дано да е следващата. Нашият фолклор се преплита и в песни, и в танци, и в ритъм със съседните нам държави. Друго ново около нас е, че ще открием с концертна програма петото издание на фолклорния конкурс „Приморска перла“ – Приморско, по покана на директора му Стойко Стойков. На 6 септември ще имаме концерт на театралната сцена в Приморско. Г-жа Янка Дочева работи по проект за наше участие в Япония през 2020 г., вероятно ще имаме удоволствието да участваме и на международен фестивал в Италия. Напоследък постоянно печелим международни конкурси и с увереност можем да кажем, че обучението в училището ни е на високо професионално ниво.

359 гюлета, за които се предполага, че са от времето на Руско-турската война (1877-1878 г.), бяха открити при изкопни работи в Русе. Предстои находките да бъдат почистени, след което ще бъдат изложени в лапидариума на Историческия музей в дунавския град. Снимки: БТА

На входа на Морската градина във Варна отвори врати традиционното изложение „Алея на книгата“, в което тази година участие взимат над 50 български издателства. Снимки: БТА

В Белославското езеро край Варна беше пуснат на вода 14-метровият тръстиков кораб „Абора IV“, с който международен екипаж от 9 държави ще отплава към Средиземно море. Експедицията „Абора IV - аргонавти от каменната ера“, е ръководена от Доминик Гьорлиц, основател на Асоциацията за експериментална археология и изследвания в Германия, а единственият български участник е Теодор Роков от Варненския исторически музей. Целта на „Абора IV“ – реплика на легендарния папирусов кораб "Ра" на Тур Хейердал, е да докаже съществуването на търговски контакти между древния Египет и народите, населявали бреговете на Черно море и Източното Средиземноморие, още от времето на каменно-медната епоха. Снимка: БТА

В колоритното пловдивско село Старо Железаре се провежда традиционният фестивал за стенна живопис и авангардно изкуство „Старо Железаре стрийт арт вилидж фестивал“ /до края на август/. В селото има 400 жители. Всяко лято инициаторите на проекта – художниците Катаржина и Венцислав Пирянкови – с техни студенти от полския град Познан, преобразяват населеното място, рисувайки на открито върху стените на къщи и огради.



Темата на фестивала през 2018 г.- „Музеят на модерното изкуство МоМА от Ню Йорк в село Старо Железаре“, предизвика широк отзвук не само в България, но и по света. Портрети на местни хора бяха изобразени редом с произведения на световноизвестни художници. Водеща през 2019 г. е идеята за футуристичната утопия, а това издание на фестивала включва художествени акции и театрален пърформанс.

Националната художествена академия отвори ателиетата си за деца. През целия месец август участниците в Лятната академия за деца и ученици ще рисуват, ще моделират и ще се развиват творчески под ръководството на студентите-художници. Празничен хепънинг, с мото „Деца рисуват вън“, постави началото на десетото издание на инициативата. В последните дни на месеца малките художници ще наредят най-хубавите си творби в пъстра изложба в галерия „Академия“. Този културно-образователен проект на фондация „Св. Пимен Зографски“ към НХА успешно се утвърди във времето и за втора година е в Календара на значимите културни събития на Столичната община.

Колекционерството е популярно като хоби на богатите или известните личности, които събират произведения на изкуството, оръжия, скъпи ретро автомобили и какво ли не още. Тази тяхна страст несъмнено изисква големи харчове. Но истината е, че не всяка колекция се нуждае от много средства. Най-често тя има по-скоро сантиментална стойност и се състои от любими предмети, които хората събират още от деца. Ценни експонати в детска колекция могат да бъдат стъклени топчета, войници, опаковки от различни лакомства, снимки на спортисти или на герои от различни филми. Често децата виждат в това възможност да бъдат харесвани и търсени. При други хора страстта да събират определени неща се ражда след като пораснат – може би като забавена във времето радост от детството.

Какво би било интересно да колекционираме, ако сме възрастни? Също както при децата, възможностите са безброй – бирени, а и всякакви други видове чаши, бутилки, шапки, очила, телефони, запалки. Едно несъмнено любопитно хоби е събирането на цигарени кутии. Популярно по света, то има свои последователи и у нас. Сред тях е силистренецът Димитър Георгиев. Неговата колекция наброява близо 700 кутии български цигари от периода 1904-1989 г. Най-старата, от 1904, е от цигари „Асен ІІ“ на  пловдивската тютюнева фабрика „Димитър Мардас“. Колекцията впечатлява не само с уникалните си експонати, но и с бързината, с която са събрани, тъй като Димитър се занимава с това хоби само от шест години.

Всичко започна съвсем случайно, докато разглеждах един от сайтовете за търговия. Видях няколко стари кутии и ми стана любопитно, защото не бях срещал никога такива. Мисля, че бяха от 40-те години. Първата кутия беше от една пловдивска фабрика, произвеждала цигари „Президентъ“. Тя е неразпечатвана, с цигарите в нея, мисля, че бяха от 1943 година. Те са произвеждани във фабрика „Тютюнджян“ Фамилията /Гарабедян-Тютюнджян, б.а./ е една от първите, заедно с Томасян, които откриват фабрики в Пловдив. Отначало сами кълцат тютюна, после закупуват и бензинови резачки и постепенно стават едни от най-големите производители на цигари в града през 20-те и 30-те години.

Част от кутиите, важни за Димитър, са юбилейни или са произвеждани по значими за времето си поводи, официални форуми и т.н.. Сред тях са конгреси на управляващата /през 1945-1989/ Българска комунистическа партия, различни събрания, празници и дори полетът /през 1979/ на първия български космонавт Георги Иванов. За последната Димитър признава, че все още я търси, но за сметка на това:

Притежавам интересни експонати отпреди 1944, сред които цигари „Скиор“, „Пилот“, „Спорт“ и други. Имам и цигари против астма, както и такива за отказване от вредния навик – казва той и допълва, че сред експонатите има  кутии, украсени с карикатури. Авторите им остават неизвестни, но най-често те са свързани с рекламата на дадената марка. През годините са произвеждани и цигари, чиито кутии били реклама на български градове, села и исторически забележителности. Те също заемат своето място в сбирката на силистренеца.

Колекционирането е страст, която разширява познанията за света, контактите, обогатява живота и го прави още по-интересен. Сбирката може да бъде по същия начин полезна и за другите, ако стане част от музей. За подобно начинание мисли и Димитър Георгиев. Има и пречки, обаче. Според Димитър, те са както финансови, така и чисто исторически, тъй като град Силистра никога не е бил свързан с тютюневата индустрия у нас. Не така стоят нещата в Пловдив, който е неин исторически център в България. Именно там, според Димитър, трябва да бъде създаден липсващият все още музей, който разкрива историята на тази индустрия у нас. Досега в Пловдив е правена временна изложба „ДИМ. Историята на тютюна” /януари-март/ в рамките на програмата Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Снимки: личен архив

През последните години заплатите в България растат средно с по 7-10% годишно, но си остават най-ниските в ЕС и средната работна заплата е около 600 евро месечно. Според синдикатите за издръжката на едно четиричленно семейство в България са нужни 1251 евро месечно, а 71.3% от българите не получават толкова. Ръст на трудовите възнаграждения обаче има и това позволи на българите да си спомнят позабравените по времето на кризата прелести и изкушения, предлагани от вътрешния и международен туризъм за ваканциите на море или в планината. Според Евростат, 70% от българите вече могат да си позволят едноседмична ваканция и този процент е близък до средния за развита Европа. Ако приемем, че парите вече не са единственият фактор, решаващ дали ще почиваме или не, тогава на преден план излиза проблемът с избора на туристическа дестинация и категорията на хотела в съответствие със скромния ваканционен бюджет, с който разполагат повечето българи. Това на практика означава, че те избират най-вече да прекарат обикновено едноседмичната си лятна ваканция наблизо до дома и при немного лукс и глезотии.

Точно това показва социологическо изследване на „Маркет Линкс“, според което изборът на българите е преди всичко към българското Черно море, но интересът към съседните, близки и леснодостъпни по суша и по въздух Гърция и Турция също расте. Това е видно и от километричните опашки от автомобили по граничните пунктове с южните съседки. В разгара на лятото се налага да се чака по няколко часа за граничен контрол, като към българските пътуващи се добавят и десетките хиляди румънци, украинци, поляци и други туристи от Централна и Източна Европа, плюс придвижващите се турски гастарбайтери от Европа. Българските, гръцките и турските власти правят необходимото проверките на документите и превозните средства да са възможно най-експедитивни, но усилията им невинаги са оценени от изнервените от чакането летовници в летния пек.
Но има и други причини за растящите предпочитания на българите към гръцкото и турското море. България е много красива страна, с отлични хотели, вкусни ястия и забележителни вина. Златнопясъчните плажове са в непосредствена близост и заобиколени от зелени и свежи гори и планини. В този смисъл може да се каже, че българите са облагодетелствани от природата и макар и вечно недоволни, все пак признават, че страната е прекрасна. За успешен туризъм обаче са нужни също добра организация, стриктни правила и пазарноориентирано поведение на хотелиерите и ресторантьорите. И точно тук като че ли има най-много проблеми, които дразнят и отблъскват българите от родното Черно море. Не спират оплакванията в медиите от непосилно скъпите чадъри и шезлонги по отдадените на концесия плажове, чиито цени достигат някъде до 20-30 евро на ден.

Вярно е, че летният курортен сезон в България продължава едва три месеца за разлика от съседните, но разположени по на юг Гърция и Турция. И тези 3 месеца за бизнеса в България са жизненоважни поради надеждите, че приходите от тях ще позволят да се изкара до следващото лято. Това обаче предполага по-високи цени.

Като цяло и въпреки постоянно растящите цени, България си остава една сравнително евтина туристическа дестинация. Но за туристите от по-богатите страни най-вече. За българите тя става все по-скъпа и недостъпна, особено в сравнение с близките световни дестинации Гърция и Турция, където цените малко надвишават българските, но на фона на редица други природни, културни, исторически и климатични предимства те по-лесно се приемат. Това кара мнозина да предпочетат ваканциите в чужбина, което се потвърждава и от официалната статистика, според която българите са пътували повече в чужбина през юни в сравнение със същия месец на миналата година. Пътуванията са общо 717.1 хил. (10% от населението на страната), или с 5.9% повече от миналия юни. Най-голям ръст на пътуванията има към Турция – с 15.4%, Румъния – със 7.8%, Гърция – с 6.2%.

По повод годишнината от избирането на Пловдив за Европейска столица на културата над главната пешеходна улица в града бе монтирана интересна арт инсталация под формата две полупрозрачни 210-метрови платна, на които са изписани на български и английски език всички досегашни 60 европейски столици на културата, както и градовете, които ще поемат щафетата през 2020-та. Снимка: Екатерина Костова/Радио Пловдив

Два мъжки брадати лешояда пристигнаха в Спасителния център на Зелени Балкани в Стара Загора. Птиците са излюпени тази година във волиери в Чехия и Австрия и са изпратени в България за сформират двойки с двата женски брадати лешояда, които преди година бяха настанени в Спасителния център в рамките на международната програма за завръщането на редкия вид в Европа. В Спасителния център на Зелени Балкани вече живее една двойка брадати лешояди, чиито поколения вече десет години подпомагат програмата за завръщането на вида. Снимка: greenbalkans.org

Българската оперна легенда Райна Кабаиванска стана първият чужденец, получил престижната италианска награда „Мария Калас“ за принос към славата на „Арена ди Верона“. Райна Кабаиванска дебютира на сцената в прочутия античен театър във Верона през 1970 г. в операта „Манон Леско“ и излиза там за последен път през 1997 г. в „Мадам Бътерфлай“ (на снимката вдясно). Снимки: „Арена ди Верона“

Неограничена свобода и хора, които са готови да експериментират, без страх, че ще сгрешат – така накратко можем да обясним спокойствието и хармонията, които се долавят на територията на споделената градина в софийския квартал „Дружба“. Намира се в близост до една от най-натоварените пътни артерии и граничи със складови и търговски бази на изхода на столицата. Въпреки това градината се е превърнала в малък оазис, в който човек е свободен да прекара неограничено време и да се отърси от монотонния ритъм на делника. Тук той се отдалечава от всяка суета в общуването и се чувства като творец и откривател на нови умения и знания. Дори самото название – споделени „Градини за Дружба“, преобръща представата ни за комплекса от стари панелни блокове, в място за общуване, взаимопомощ и приятелство – неща, за каквито силно жадува съвременният българин. В градското стопанство липсва комерсиална цел – не се печели, освен социален капитал, а в нашето модерно общество той е изключително важен – казва Никола Бончев, млад човек от София, по чиято инициатива е възникнала градината:

Може би най-важното е, че хората идват и се социализират, върху пространство, което е свободно, отдадено за техните нужди. Всеки е добре дошъл – тук не се изисква хората да консумират, да харчат пари за нещо, те трябва просто да дойдат и да участват. Градското градинарство не е насочено към осигуряването на чиста храна, то много повече е свързано със социалната нишка, която за съжаление няма къде да се развива в чист вид в големия град. Радвам се на всеки новодошъл в градината. Много малко необработена земя вече е останала при нас, но щом има желание, ще се намери и място. Лично моята причина да се захвана с организацията на споделената градина се крие в изключително тежките ми и бедни студентски години навремето. След като се прибрах в България от Австрия, където се дипломирах, реших, че задължително ще намеря у нас пространство, където да отглеждам храна за себе си, с цел да не оставя никога семейството си да гладува. Разбрах, че в България подобна градина не съществува.

Съвсем случайно се свързах с приятел, който ми предложи да обработвам междублоково пространство в район „Надежда“. Така започна всичко. Разработихме го с помощта на 12 доброволци. Част от тях все още са в нашия колектив и сме добри приятели. Това беше преди 7-8 години. През 2015 г. получихме възможността да дойдем на терена, на който сега се намираме в кв. „Дружба“. Специалисти по почвите от БАН ни направиха огромна услуга, като изследваха състава на почвата. Оказа се, че земята ни е чиста и много добра за отглеждане на храна. Ние изобщо не искаме да се конкурираме със земеделските производители, които произвеждат, за да издържат семействата си. Ние обработваме земята само като наше хоби и за разнообразие.

В България, за моя огромна радост, имаме неограничена свобода, която ние дори не знаем как да използваме – казва още Никола. Той вижда, че идеята му е последвана и от други хора в София и въпреки трудностите, броят на този род градини расте. Градското градинарство създава самочувствие у хората, че те са движещата сила, която може успешно да се самоорганизира и да взима важните решения. В „Градини за Дружба“ скоро броят на градинарите ще достигне 50 и всеки е дошъл със свой личен мотив за работа. Даниела Йорданова е на 35 години и за нея това е добро място да се учи и експериментира в отглеждането на растения:

Тук научих за пермакултурата, за биодинамичното земеделие. След време ще живея в къща с двор и тук е удобно място да се упражнявам, преди да имам собствен двор. Отделно имаме родителски кооператив и аз готвя за децата, които участват. Използвам тиквички, домати и всякакви зеленчуци, които съм отгледала в градината. Освен това водя детето си в градината, докато работя. Важно е то да вижда откъде идва храната, пък и връзката със земята е нещо много полезно. Удоволствието да си откъснеш и да изядеш нещо от градината е незаменимо.

Едно момиченце, което посещава училище с името на космонавт и мечтае да стане космонавт, расте в преломно време между две епохи – рухването на комунизма и първите години на демокрация. И както се променя то самото, менят се и картините, съпътстващи раздялата му с детството. Уличните дупки стават все по-големи, марките коли все по-разнообразни, падат финансовите пирамиди, срутват се и банките...

Тази история, разказана през очите на дете и проследяваща как провалът на тоталитарната система и последвалите демократични промени нахлуват пряко в живота ни и преобръщат ценностните ни понятия, е издадена преди две години от голямото френско издателство “Галимар” и продължава да печели номинации и награди. Неин автор е родената през 1982 г. Елица Георгиева –свидетел на годините на лична и социална трансформация.

Елица Георгиева живее във Франция от осемнайсетгодишна. Завършва кино в Лион, работи като автор на документални филми, прави литературни пърформанси. Написва романа си “Космонавтите само минават” на френски език и го превръща в дипломна работа по време на специализацията си по творческо литературно писане в Париж. Смята, че тъжният хумор и самоиронията в книгата печелят симпатиите на читателите, макар и те да не познават в детайли събитията у нас. Романът стига и до някои френски училища.

Това беше резултат от една награда на гимназистите, която спечелих в Централна Франция, и благодарение на която посетих множество училища – разказва Елица Георгиева. – В романа до голяма степен е моят живот, но също и живота на всички българи. При първото си идване във Франция бях гимназистка и се срещнах с гимназисти и тогава си дадох сметка как тукашните ми връстници никога не са живели в толкова стимулиращ контекст – макар и труден в социален план, но все пак интересен и богат на потенциал. Ние като че ли много по-бързо пораснахме и тази огромна промяна маркира всички нас.

За да може гимназистите, които за първи път се сблъскват с тази история, да я осмислят, аз се срещам предварително с учителите по литература, история и география, – допълва Елица Георгиева. – По този начин преподавателите обясняват в час не само интригата в романа, но и историческия контекст с рухването на  Берлинската стена.

И докато в България все още се дискутира как да бъде изучаван комунизма в училищата, във Франция той вече е в програмата на последния гимназиален клас като елемент от съвременната история. Какъв е подходът този режим да бъде разбран? 

Смятам, че добър похват за изучаване на историята е минаването през изкуството, литературата, киното, за да не остава тя единствено абстрактни факти,– казва Елица.– Например чрез личния момент в романа учениците успяват много по-лесно да я разберат, макар като тийнейджъри да не са живели в подобен икономически контекст. Включително и това, че те също се интересуват от различните марки обувки и на задната корица на книга се казва “Дядо ти е комунист, но истински, не както обувките Nike”. Така чрез тази заигравка се вижда как големите факти винаги са съпоставени с някакви детайли от всекидневието на всеки гимназист, независимо в коя страна живее той.

В момента Елица Георгиева завършва новия си филм, който разказва за беларуско момиче, чийто баща изчезва мистериозно. Подготвя и участието си в сборника “Момичетата от Изтока” с текстове на писателки от Източна Европа. “Космонавтите само минават” пък беше селекциониран за наградата на “Фолио” (колекцията с романи джобен формат на “Галимар”) в конкуренция с общо 130 книги и избрани само шест от тях.

Снимки: личен архив

Днес Националният музей „Земята и хората” в столицата излага за 22-ра поредна година своя „Камък от Хирошима”, отбелязвайки с това Деня на милосърдието и съпричастността към жертвите на атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. „Камъкът от Хирошима” е гранитен къс от уличната настилка в Хирошима, който на 6 август 1945 г. е бил в близост до епицентъра на атомния взрив. През 1991 г. общо 188 такива къса, върху всеки един от които е изобразена японската богиня на милосърдието Каннон, са изпратени до лидерите на 188 страни в света. Българският „Камък от Хирошима“ е предаден в музея „Земята и хората“ през 1997 г. от президента на Република България с ангажимента „Денят на милосърдието“ да бъде отбелязван по подходящ начин. Снимка: БГНЕС

Новите археологически разкопки, осъществени това лято, разкриха предполагаемото до тази година езическо светилище, разположено в местността „Църквището“ южно от първомайското село Драгойново. Снимка: БТА

С концерт на Представителния духов оркестър на ВМС в Русе – градът, в който са поставени основите на българския военноморски флот със създаването на Дунавската флотилия на 12 август 1879 г. – бе дадено началото на тържествата по случай 140-годишнината на ВМС. Снимка: БТА

Все още не са много българите, участвали в създаването на касови продукции в Меката на киното – Холивуд. Един от тях несъмнено е Антони Христов, чието име е записано редом със създателите на едни от най-популярните съвременни анимационни филми. Като художествен директор на световноизвестното днес студио „Pixar“ в продължение на осемнадесет години Христов дава воля на своето въображение и измисля някои от най-популярните съвременни анимационни герои – всички морски обитатели във филма „Търсенето на Немо“, любимите на милиони деца по света персонажи от поредицата „Колите“, роботът от фантастичния филм „Уоли“ и др.

Преди да се потопи в магичния свят на анимацията, животът на Антони е изпълнен с приключения. През 1981 година решава да напусне България без ясна цел къде да отиде и какво ще му се случи. Както сам споделя днес, прави го „от хулигански подбуди“. Пресича границата с Югославия, преминава през бежански лагер и попада в Австрия. След шестмесечен престой там заминава за САЩ. Следват дълги години работа в хотели и ресторанти за бързо хранене, както и в малки рекламни студия. Талантът на българина е забелязан и той се възползва от възможността да бъде сътрудник в студията на „Дисни“, където една от първите му задачи е да опростява и изчиства някои от рисунките. Впоследствие попада и в студиото на „Pixar“, тогава все още малка и неизвестна компания. Преди 18 години в нея работят около 200 души, а днес те са 1400.

Нямах понятие, че в Щатите мога да се издържам с рисуване, но лека-полека, като се запознах със средата, разбрах, че е възможно. Във всяка една професия, особено за по-високите ѝ позиции, по-скоро се разчита на познанства и контакти. Трябва да имаш хора, които те познават, знаят за таланта ти. Особено важно е да можеш да ги увериш, че могат да разчитат на теб, че си сговорен, можеш да се сработваш с другите.

Едно от най-важните неща в процеса на създаването на дадена анимация е рисуването на героите. Но за всеки от нас винаги е било интересно какво провокира аниматора да вмени на този или онзи персонаж съответната роля:

Историята, която разказваш, е най-важната и тя диктува героите – споделя Антони Христов. Това, което ние правим в живота си, нашите дейности и действия, показват на света личния ни характер. Кои сме, как ще постъпим в дадена ситуация и т. н. Затова ситуацията е тази, която ражда героя.

Що се отнася до вдъхновението, то може да се роди от абсолютно всичко преживяно, видяно или почувствано – допълва Христов.

Когато прочетеш историята за таланта и упоритата работа на един българин, достигнал до едно от най-реномираните анимационни студия, се питаш дали някога му е хрумвало да се отдели и да създаде свое студио. Отговорът може би ще ви изненада:

Не, това не ми е било интересно. Вече се промениха времената, както и аз самият. Станах на такава възраст, когато вече искам да оставя и нещо след себе си, което е различно. Ако човек иска да направи нещо подобно, трябва да го направи по-рано в живота си. Затова не съм мислил да създавам собствено студио и филми.

След близо две десетилетия на върха на световната анимация, днес Антони отново живее в България, защото никога не е мислел, че ще остане завинаги зад Океана. Пътят му назад към родината обаче отнема няколко години. През 2010 година създава и сам преподава в център за обучение по дигитални изкуства в Рим. А в момента поставя основите на академия за дигитално-визуални изкуства в София с амбицията да открие талантливи млади хора, които да мотивира да останат в родината. Освен умения в редица нови професии в перспективни индустрии, цел на обучението ще бъде и подготовката за работав екип, тъй като според Антони Христов българинът е прекален индивидуалист. Това не е непременно лоша черта, но за да имаме успешна индустрия и да се развиваме, трябва да сме максимално организирани и отворени за работа заедно.

„Душата на човек се извайва с музика“ е любимата максима на Кичка Христова, която вече 40 години живее с народната песен. Широк е творческият ѝ диапазон. Родена е във Варна и творческата ѝ дейност е свързана изцяло с морския град. Овладяла традиционния стил на Североизточна България, за репертоара ѝ не са чужди и авторските песни със съдържателни текстове. Акцент в студийната ѝ работа са песните от родния край, записани с ОНМ на БНР и аранжирани от Коста Колев, Костадин Генчев, Ангел Добрев и др. Като диригент се посвещава на фолклорните формации: „Неранза“, „Галатея“, „Мартеница“, „Букавица“, шлагерната група „Млади сърца“ и др. В годините Кичка Христова успя да издаде албуми с песни на своите ученици, да ги изведе на фестивални сцени у нас и по света. Мнозина от тях се насочиха професионално към музиката. Предаността и професионализма на Кичка Христова са високо оценени от специалисти и публика. Сред многобройните признания се открояват отличията – „Златна лира“ и „Кристално огърлие“, връчени ѝ тази година от СМДБ по повод нейната кръгла житейска годишнина.

Началото на всяко творческо вдъхновение е семейството – убедена е Кичка Христова. – То е най-доброто място за среща с различните изкуства, култури, фолклор, философия. В моето семейство думата фолклор се изписваше с главни букви. Родителите ми постоянно слушаха народна музика по БНР и от грамофонни плочи. Така опознах големите гласове на България. Първата песен, която ме спечели, бе „Любе, любе“ на Соня Кънчева. Тя проправи пътечката ми към ученическия хор за народни песни в училище „Иван Рилски“ с ръководител Янка Митева, хора на учителите с диригент Радослав Данов, ансамбъла към ОНС с диригент Найден Найденов. За удоволствие сега ходя на народно пеене в хор „Цветница“ с диригент Атанас Илиев – Варна. Благодарение на моите учители изградих собствена гледна точка. Творецът трябва да избере дали да се насочи към стари хитове за бърза слава, или към нови, нечувани песни, за да остави нещо свое, оригинално. Издирвах през годините песни предимно от Североизточна България. Научих ги от Иванка Дюзова, Марийка Радулова, леля Иванка от Дългопол, които с удоволствие разкриваха своето богатство. Притежавам богата фонотека от песни, които още не са записани. Появиха се и албумите „Ясно слънце“, „За любов и щур късмет“. За тяхното осъществяване събрах творци от Варна и записахме фолклорна музика на авторска основа. Изкушена съм и от македонското звучене. Но за 40-те ми творчески години по пътя на песента, най-важно е моето семейство – съпругът ми Димитър Христов, моите деца, които винаги са ме подкрепяли и продължават да го правят до днес, голямата ми радост е внучката Дея. Скоро приключих един интересен проект, който спечелих от фонд „Култура“ – община Варна, озаглавен „Фолклорна дъга над брега“. Заедно с читалище „Елин Пелин“ –Варна и читалище „Васил Левски“ – квартал Галата, направихме поредица от концерти. Заключителният бе в голямата зала на Конгресния център във Варна. Пожелавам на общинското ръководство в града да продължи да стимулира фолклорното изкуство и детското творчество, както и работата на всички мои колеги. Искам с песните на моите състави да стигна до всяко сърце, което бие в ритъма на българския фолклор. Искам бъдещето да е по-спокойно, по-красиво, за да продължаваме тази пътечка и да оставим своята следа….