Има едно село в Западните Родопи, в което ти се иска да се изгубиш и да забравиш обратния път към дома. То сякаш е скрито от света и любопитните погледи на хората, търсещи шумни забавления. Пътят до него е труден, дори на места опасен, защото се вие по естествения ход на река Буйновска, изваяла в продължение на хилядолетия най-красивото и дълго ждрело в България, около 8 км.

Накрая на тесния, на места еднопосочен път, след безкрайни завои и проходи в планинските склонове, изниква сякаш като награда за преодолените препятствия, село Ягодина. То се намира досами гръцката граница. 

И ако сте любители на домашния уют и вкусната храна, то ще ви плени с автентичния си бит и типични родопски гозби от местни продукти.

На около три километра от населеното място се намира Ягодинската пещера, призната за едно от чудесата на Родопите. Тя е на три етажа, с множество лабиринти, като дължината й достига 10 километра. Според проучванията на спелеолозите тя съществува от стотици хиляди години. 

В близост до входа й е открито Енеолитно жилище, съхранено в естествения си вид, а също и останки от керамични съдове, хромели (ръчни мелници), овъглено жито и керамична пещ, които датират от каменно-медната епоха (IV-то хилядолетие пр. Хр.).


Наред с причудливите скални форми, синтрови езера, сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни перли,  леопардови кожи (общо 22 вида от познатите 28 пещерни образувания) и впечатляващи зали е т.нар.

Стена на греха, на която според поверието, ако залепите монета означава, че сте праведни. В Новогодишната зала може да видите и коледна елха, с която спелеолозите посрещат по традиция Новата година. В същата зала, близо 200 романтични сърца са минали под венчило. Сред животинските видове в пещерата са регистрирани около 11 вида прилепи, като шест от тях са сред приоритетните за опазване в Европа.

Надвечер, след приказните изживявания в Ягодинската пещера, можете да се полюбувате на залеза от платформата Орлово око, точно под връх „Св. Илия“, на 1563м надморска височина. Там дъхът на всеки посетител притихва пред магичния релеф на Буйновското ждрело, зашеметяващия простор и панорамната гледка:

Чудиш се как природата е успяла да сътвори такава красота и гордостта нахлува в теб, защото това прекрасно място се намира в твоята родина!

Нямам думи, които да опишат красотата, магнетизма и величието на Родопите !!!

Неповторимо изживяване, невероятна гледка!!!

Така описват видяното от стоманената козирка, всички дръзнали да застанат на това вълшебно място, в което всеки се влюбва и иска да остане завинаги.

След натрупаните впечатления из околностите на Ягодина, идва ред на вкусните родопски специалитети, домашно сирене и ароматни сладка от горски плодове. На следващия ден, след обилна закуска с родопска баница и гъсто кисело мляко, може да се отправите с нови сили към Триградското ждрело и страховитата пещера Дяволското гърло, където се намира най-високият подземен водопад на Балканите.

За Дяволското гърло легендите от времето на траките разказват, че води към Подземното царство на  Хадес, където Орфей слязъл да търси любимата си Евридика. Пещерната бездна се е формирала от пропадането на земните пластове и подземна река.


В огромната й зала, която може да побере храма „Александър Невски“, намират убежище четири вида прилепи, сред които пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii) и дългопръст нощник (Myotis capaccinii), включени в Световния червен списък. Обезопасеният маршрут в пещерата е около 350 м и затова, след вълнуващите преживявания в скалните галерии, имате достатъчно време да разпуснете за няколко часа в топлите води на минералния басейн до Девин и отново да се върнете в Ягодина.

Всяка година, в началото на септември селото отбелязва празника си с изпълнения на гайда, хора и надпявания под звездите.

Снимки: Дарина Григорова

Всяка година последната неделя на август е специална за любителите на планините. В този ден по традиция хиляди туристи поемат от различни места, за да се съберат на най-високата точка на Витоша – Черни връх /2290 м/, за отбелязването на поредната годишнина от началото на организирания туризъм в България. Тази година датата е 25 август, а годишнината – 124-та след паметния август 1895 г., когато по покана на писателя Алеко Константинов 300 ентусиасти се включват в първия организиран поход и на Черни връх основават клуб на българските туристи.

И отново по традиция тази година на най-високата точка на Витоша планинарите ги очакват организирани от Българския туристически съюз празненства и томбола с награди за покорителите на десетте планински първенци. Но нека разкажем по-подробно за това предизвикателство – за покоряването на най-високите върхове на планините в България, отправено към любителите пешеходния туризъм.

След успеха на зародилото се през далечната 1966 г. по инициатива на Българския туристически съюз първо национално туристическо движение в страната – „100 национални туристически обекта“, през не толкова далечната 2005 г. се появява ново движение. Идеята за него е на български планинари, организацията – от БТС, а названието – „Десетте планински първенци“.

Върховете, включени в движението, са Мусала в Рила, Вихрен в Пирин, Ботев в Стара планина, Черни връх на Витоша, Руен в Осоговската планина, Гоцев на Славянка, Голям Перелик в Родопите, връх Радомир на Беласица, Руй в едноименната планина и Богдан в Средна гора, разказва Мирослав Дачев от Българския туристически съюз. По думите му, от 1966 г. до днес през националното движение „100 национални туристически обекта“ преминават повече от 6 милиона участници, а наред с него все повече популярност набира и предизвикателството „Десетте планински първенци“. Само за тази година то е мисия изпълнена за над 250 души. Покоряването на върховете се удостоверява с печати, поставени в специална книжка в определени от БТС туристически обекти.

В движението участват хора на възраст от 10 до 80 години. Идеята на Българския туристически съюз е по този начин да се популяризира пешеходният туризъм по нашите планини и върхове, обяснява Мирослав Дачев.

Той посочва, че интерес към движението проявяват не само българи:

Всяка година имаме участници и от нашите съседи – Македония и Сърбия. Тази година имаме 7 македонци и 5 участници от Сърбия.

Българските планини се славят със своята красота и гостоприемност, и предоставят прекрасни възможности за туризъм. Най-високият връх в страната – Мусала, в Рила, се издига на 2925 м. За десетте планински първенци, намерили място в инициативата, Мирослав Дачев казва:

Почти всички са достъпни. Черни връх е най-масово посещаваният и любимо място за разходки, – но подчертава: – По-трудни са върховете Ботев, Вихрен и Мусала. Особено в периодите, когато е дъждовно или снежно, при изкачвания там за предпочитане е да се доверите на планински водач.

И една новина, която Мирослав Дачев от Българския туристически съюз сподели специално за „Радио България“:

На базата на нашата инициатива „Десетте планински първенци“ миналата година инициирахме създаването на „Десетте балкански първенци“. Преди години имаше повече административни и други трудности за достъп до съседните държави, но сега преминаването на границите е по-лесно. Затова Българският туристически съюз предложи на страните от Балканския планинарски съюз нашата страна заедно с Гърция, Словения, Македония, Албания, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватска да създадем подобна инициатива – за покоряване на десетте балкански първенци. Всяка от държавите вече е посочила свой първенец, който иска да бъде включен в това движение. Подробностите, надяваме се, ще бъдат уточнени на следващото заседание на Балканския планинарски съюз.

Село Царевец е разположено в Предбалкана, на 10 км от Мездра и на 24 км от Враца. На север е заобиколено от верига хълмове, които го пазят от силните северни ветрове, а на юг тече река Искър. В землището на селото отдавна са разкрити каменни кариери, в които добиват известния по цял свят врачански камък, а каменоделството е основният поминък на населението. Древни са историческите и културни корени на селото. Забележителни са скалните ниши и малките пещери, където са открити рисунки от праисторическо време, от Средновековието и Възраждането. Старинната църква „Св. Никола“, строена през XIV век, е с изцяло зидан иконостас, изографисан със стенописи.

Селото е прекрасна дестинация за туризъм и отдих, както и за среща с традиционната култура на Северна България. Ако посетите фолклорния празник, чието четвърто издание тази година е на 31 август, със сигурност ще останете приятно изненадани. Разказва г-жа Маргарита Петкова, кмет на селото:

Какво ще ви впечатли, когато пристигнете? Първо ще видите герба на селото, издълбан върху камък, осветен с българския трибагреник. Националното ни знаме е на всяка къща. Погледът ви ще срещне войнишкия паметник, двете църкви – старата и новата, училището… Фолклорният фестивал се организира от кметството и читалище „Просвета 1928 г.“, провежда се в последната събота на август, около Голяма Богородица по стар стил. Тогава е и празникът на каменоделците. Искаме да популяризираме нашия фолклор, но и да покажем красотата на един от най-добре развитите занаяти в Царевец – добиването и обработването на висококачествения врачански камък, който е еталон за най-добро качество в целия свят. Златните ръце на царевчанските майстори са оставили своя отпечатък на много значими обекти в цялата страна. Фестивалът има конкурсен характер, грамоти и статуетки получават всички формации и солисти. Ще има и специална награда от журито, която е парична. Категориите са автентичен, обработен и танцов фолклор, четвъртата е за духови оркестри. Няма ограничения за възраст и етническа принадлежност. Няма такса за участие, с което се гордеем. Нека хората, които дойдат, да се чувстват добре. Осигурили сме храна, вода, охрана, медицинско обслужване. Участниците много харесват идеята всяка група носи дърво по свой избор, което да засади в едно пространство, което сме се заели да облагородим. Пред всяко дърво се поставя табела, за да се знае кой го е посадил. Гости на тазгодишното издание са голямата народна певица Валя Балканска и гайдарят Петър Янев, заедно с група от Смолян. Отново ще участват шотландски гайдари, които и миналата година предизвикаха голям интерес. Срокът за записване изтече, разбира се, ако има закъснели, няма да ги върнем. Нека бъдем на 31 август заедно, за да пресъздадем красотата на нашето народно творчество. Ще се докоснете до историята на България, защото нашето село е събрало на едно място няколко светини. Заповядайте! Очакваме ви! Имаме готовност да ви посрещнем, и да изживеем един незабравим, прекрасен ден.

И днес мнозина любители на парапланеризма се възползваха от благоприятните въздушни течения от Витоша и хубавото време над София. Снимки: БГНЕС

Над 250 млади артисти от 20 творчески формации от 15 града на България участват в тазгодишното издание на Младежкия фестивал на изкуствата „Жреци на музите”. По традиция форумът бе открит на морската сцена в Царево, а в следващите десет дни участниците ще изнесат концерти на почти всички сцени по Южното Черноморие от Приморско до Синеморец. Снимка: БТА

Днес в София за десета поредна година бе отбелязан Европейският ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. Снимка: БТА

В курорта Старозагорски минерални бани  започва 14-о издание на Националния тракийски фолклорен събор “Богородична стъпка”. Той носи името си от местността „Богородична стъпка”, смятана за свято и енергийно място. Според легендата там е слязла Богородица, за да спаси преследван християнин, а нейната стъпка е каменно корито в скалата, което никога не пресъхва. Много хора идват на това място с надеждата да получат изцеление.

Цел на фестивала е съхраняването на фолклора и народните обичаи в тракийските земи, но и в цяла България. В конкурсната програма участват певчески, инструментални и танцови ансамбли, а също групи, представящи народни обичаии традиции. За посетителите са предвидени  спектаклите „Селски двор" /за българския бит и традиционна култура/, изложба-базар „Улица на занаятите" и др.

Албена е популярно българско име, озарено от перото на големия писател Йордан Йовков. Неговата едноименна драма, една история за любовните неволи на красивата Албена, е сред най-успешните български театрални пиеси. Действието се развива в областта Добруджа, където днес се намира морският курорт „Албена”. Литературната рожба на Йовков, дала името и на курорта, е вече на 90 години /1929/. А на 24 август се навършват 50 години от официалното откриване /1969/ на хубавото място за лятна почивка. Комплексът „Албена” е първият български курорт, строен по цялостен проект, с хотели, ресторанти и магазини, включени в оригинални архитектурни композиции.Сред неговите предимства са близостта до природата /на юг е резерватът Балтата/, както и  много широката плажна ивица. Програмата за 50-годишнината включва откриване на нова конферентна зала с оригинална архитектура и спектакъл на мюзикъла "Mammamia", постановка на Софийската опера и балет.

В последния неделен ден на август българските туристи отбелязват годишнината на организираното туристическо движение в България. Началото му е поставено на 27 август 1895 с изкачването на витошкия първенец Черни връх /2290м/ от над 300 ентусиасти. Тогава стръмната Витоша, която придава неповторим пейзаж на столицата София, е била доста “дива” и непристъпна планина. Инициатор на изкачването е бил Алеко Константинов, писател-сатирик от световна класа и голям любител на природата. Той първи изказва мисълта, че по своите природни красоти България не отстъпва на Швейцария и други любими на туристите стран... „На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата...” – пише някога Алеко. Много българи и днес спазват неговия съвет, особено в последната неделя на август. И този път е предвидено организирано изкачване на Черни връх и празник с концертна програма там, под небето.

Българските полярници ще разполагат с нова съвременна научноизследователска лаборатория на Антарктида. Група архитекти, начело с Пенка Станчева, спечелиха международния конкурс за новата база на ледения континент.

Съоръжението ще се разполага на близо 250 кв. м. площ на остров Ливингстън, където се намира българската полярна база, и ще бъде качено на пилони, за да не може буйните ветрове и снеговалежи да го затрупват. С опростените си форми и издръжлива структура новата лаборатория ще бъде в сигурен прислон за учените, изследващи климатичните промени и разнообразието на животинския и на растителния свят.

Новата база ще представлява едноетажна постройка, силно напомняща къщичките със скатни покриви – традиционна архитектура за най-отдалечените и студени зони – казва арх. Пенка Станчева. – Искаше ми се не само да повторим силуета на вече съществуващата сграда, но да я уголемим и осъвременим. Материалите, които ще използваме, са метална конструкция за носещата част на постройката и термопанели, за да може да се изолира добре вътрешното пространство и максимално да се намалят топлинните загуби.

Според архитектката строителството на едно от най-чистите места на планетата би трябвало да бъде по-дискретно, по-хуманно, да вдъхва усещането за дом. Домашният уют обаче го създават хората, убедена е тя, а професионалистите само могат да прибавят някой и друг щрих.

Българската база “Св. Климент Охридски” води началото си от 1988 г., когато на остров Ливингстън се вдигат две сглобяеми постройки.


По-късно към тях се добавя многофункционална сграда, както и първият православен параклис на континента на името на Св. Иван Рилски.

Бъдещото съоръжение ще обобщава характера на досегашното строителство, сливайки се с него в единен архитектурен комплекс – например островърхите покриви на къщичките ще бъдат пресъздадени като художествен елемент на входа на сградата. Лабораторията ще струва около 400 800 хил. лв. и ще бъде изградена най-късно след три години чрез европейско финансиране и средства от държавния бюджет. По думите на Христо Пимпирев, директор на Националния център за полярни изследвания, инвестицията си струва, тъй като бъдещето на човечеството е Антарктида с неизчерпаемите си източници на прясна вода, на минерални ресурси и все по-развит туризъм.

Двигател на проекта за новата българска лаборатория е пловдивчанката Пенка Станчева, която в момента сбъдва професионалните си мечти в Чили. Там я задържат не само архитектурните проекти, но и силата на природата, представяна по драматичен начин от Андите, океана и дори земетресенията. Архитектката е носителка на множество награди, сред които “Сграда на годината” за реставрацията на къщата на Яблански в столицата и призът за цялостно сътрудничество на “Баумит”.

Снимки: личен архив

Интересът към Аладжа манастир, най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII–XIV век, продължава да е голям. Посетителите на манастира са предимно чужденци, но през юли и август се засилва интересът и от българи. Снимка: БТА 

В София през почивните дни се състоя Фестивал на сладоледа, който привлече многобройни посетители. Софиянци и гости на столицата можеха да опитат всякакви вкусове и причудливи сладоледи като например черен сладолед в черна фунийка. Необичайният цвят се дължи на съдържанието на активен въглен. Снимка: БГНЕС

Каракачански керван от номадското минало на етноса бе пресъздаден на 28-я Национален събор на каракачаните в България в местността Карандила през уикенда. Възстановката се прави за първи път и целта й е да предизвика интерес към бита, традициите и обичаите на каракачаните. Снимка: БТА

Боклуците на консуматорското общество ли са най-важният знак, който ще оставим в бъдещето? И можем ли да спрем унищожаването на океаните, на животните, на нас самите?

Обединени около каузата “Артисти срещу пластмасата”, публични личности решиха да търсят отговори на подобни наболели въпроси в т.нар. социални понеделници. Сблъсквайки различни гледни точки, тази свободна трибуна ще се опитва не само да поставя значими обществени проблеми, но и да предлага решения – например за премахването на пластмасата за еднократна употреба в заведенията.

Клуб “Маймунарника”, който подкрепя каузата на артистите, е пионер в замяната на всички пластмасови чаши, вилици, лъжици, сламки с рециклиращи се или биоразградими такива, казва актрисата . Идеята е все повече ресторанти и клубове да вървят към zero waste – философия за живота, според която не оставяш отпадъци в бита си.

Най-важното е да осъзнаем, че всяко малко усилие по пътя има значение – казва Лили Гелева. – Пазарувайки например, ние гласуваме за света, в който искаме да живеем, и има смисъл какво ще поискаме в магазина и дали ще кажем “Не искам сламка”. Така че нека се движим по-отговорно през живота си. Аз самата правя няколко неща – стремя се да използвам градския транспорт или да вървя пеша, избягвам изделията за еднократна употреба, нося си бутилка, чаша, платнена торбичка, пазарувам дрехи втора употреба, в магазина се замислям дали наистина ми е необходима поредната вещ, рециклирам, изхвърлям разделно отпадъците, преценявам нужното количество храна, за да не отиде на боклука. Смятам също така, че е редно да консумираме по-малко животински продукти, тъй като производството им коства изключително много природен ресурс.

Повече осъзнатост и неподдаване на рутина – да не посягаме автоматично към пластмасовата бъркалка в кафенето, към торбичката в супермаркета и т.н., са прости неща, които обаче могат да променят света. Когато се замислиш, че тази лъжичка ще остане след теб като умреш и ще стои дълго време на Земята, звучи стряскащо. Затова е по-добре да оставим някакви други следи на света, а не пластмаса и грозни отпадъци, казва още актрисата, чийто интерес към екологични каузи и природосъобразен начин на живот се поражда от документалните филми, които гледа като дете.

Дадох си сметка, че моето удобство и храната в чинията ми не са от чак толкова голямо значение, стига това да помогне на света, в който живея – продължава тя. – В момента гледаме глобално, все едно че трябва да спасим единствено китовете или пък някакъв край на света, намиращ се от другата страна на планетата. А всъщност трябва да спасим себе си, защото тя, планетата, може и без нас.

За да пробуди чувствителността на всеки човек и той да поеме личната си отговорност към опазването на природата, Лили Гелева изпява песен с участието на много творци. От трон, направен от пластмасови бутилки, тя изпраща своето послание.

“Писмо в бутилка” е иронична ода, възпяваща една пластмасова бутилка, която ще ме надживее и стои много по-близо до вечността от мен – разказва тя. – Тази песен ни призовава с чувство за хумор да се замислим за следата, която ще оставим. Зад мащабния проект застанаха толкова много прекрасни артисти с идеята посланието да достигне до колкото се може повече хора. А това е велико и ми дава истинска надежда.

Снимки: архив и личен архив

Много са българските музиканти, оставили диря в световната култура. Сред тях са не само прочутите ни оперни гласове, но и редица диригенти, солисти, концертмайстори в някои от най-реномираните световни оркестри. Причината да напуснат родината и да търсят своето щастие и реализация зад граница е различна за всеки, но със сигурност, опитът, който натрупват е безценен.

Преди 17 години, за да разшири своя хоризонт, цигуларят Дарин Върбанов избира далечен Сингапур. Макар и много интензивна, работата там му харесва, тъй като се е посветил изцяло на многобройните ученици от всички възрасти в своето собствено Musical Art Studio. Там се провеждат курсове по пиано, цигулка, виола, чело, флейта, теория на музиката. Стотици са децата, преминали през школата, която не спира работа вече 10 години. Прави го дори в отсъствието на Дарин, който след случайно спечелена Зелена карта, заминава да живее и работи в САЩ за около 3 години. През 2016 г. той се завръща в Сингапур и продължава работата си като преподавател по цигулка, натрупал незабравими спомени от живота в Страната на неограничените възможности. Признава, че избира да се върне, защото:

Прецених, че онова, което съм постигнал вече там, беше много повече от онова, което може би щях да спечеля, оставайки в САЩ.Другата причина бяха проблемите, които имаше в страната. Един от тях е свързан със законното притежание на оръжие, което прави обстановката в страната изключително изнервена и несигурна. Освен това тяхната здравна система е изключително объркана и макар да е на доста високо технологично ниво, е изключително скъпа и е почти невъзможно да се използва. Расовият проблем е още нещо, което е особено неприятно. Изпадал съм в ситуации, свързани със спорове, които са напълно безсмислени, породени единствено заради цвета на кожата.

В Азия животът е различен и далеч по-предвидим, което позволява да си по-спокоен. Нямаш усещането, че животът те смазва и изсмуква, както е в САЩ, смята цигуларят и заговаря за възможностите, които получават учениците в частната му школа:

Ние имаме възможност да обучаваме и създаваме професионални музиканти, но това далеч не е целта на Musical Art Studio. Смисълът да съществува подобно училище, е да даде възможност на всички, които биха искали да се занимават с музика, да го правят. Това могат да бъдат хора с различни професии, които в една или друга степен, свирят на даден инструмент и го правят за удоволствие, защото ги обогатява. Наши бивши възпитаници станаха лекари, юристи, IT- специалисти и др.

Единици са училищата в Сингапур, в които няма симфоничен оркестър, но школата на Дарин се отличава с това, че в нея преподавателите са само българи, придобили своя опит у нас, но развили потенциала си в САЩ, Кайро и Сингапур. Допълнителен стимул за учениците е струнният ансамбъл, създаден към училището, който им позволява постоянно да се усъвършенстват и да се изявяват пред публика.



Концертите на ансамбъла са повод и за среща и запознанства с бивши ученицина школата които са се посветили на съвсем различни професии, но продължават да свирят за удоволствие.

Снимки: Musical Art Studio

Легендарният "Ориент Експрес" пристигна в Русе. В него пътуват 91 туристи от 12 държави. Снимка: БТА

В началото на септември в Пловдив ще бъдат отворени за посетители и туристи експонираните археологически разкопки в западната част на Античния форум на Филипопол. Снимка: БТА

При откриването снощи на 47-мия Международен фолклорен фестивал в Бургас своето разнообразие и пъстрота показаха съставите от Кипър, Словакия, Полша, Сърбия, Грузия и България, загатвайки за това, което ще видят зрителите през седмицата на няколко сцени в града. На снимката: атрактивните грузински танцьори, които участват тази година в програмата на фестивала. Снимка: Летен театър Бургас

Фестивалът на пълнената чушка ще събере на 31 август жителите и гостите на град Левски, за да опитат традиционното ястие, без което не минава нито един местен панаир, събор, семеен празник. Затова и организаторите от общината и читалището са решили да “институциализират” пълнената чушка, превръщайки я в марка на своя фестивал.

Когато се замислихме какъв кулинарен фестивал да си направим за удоволствие на гражданите и на гостите, нямахме големи колебания, защото пълнената чушка е синонимът на нашия панаир – казва кметицата Любка Александрова. – С други думи, не си бил на панаир в Левски, ако не си опитал пълнените чушки на местните домакини. Така че Фестивалът на пълнената чушка ще съпътства веселото настроение в града в края на август. И всъщност заглавието на фестивала “Пълнената чушка – най-вкусната левченска традиция” обяснява всичко.

Пълнената чушка в левченския край задължително е червена и печена – останалото са семейни тайни, предавани от майка на дъщеря за ароматно, сочно и пикантно ястие.

Дълголетна е историята на пълнената чушка – не само в града, но и в района, защото тя присъства в менюто по селските събори в различни форми и вариации – добавя кметицата. – Нашият фестивал ще се опита да фокусира в себе си и съвременност, и традиции, обявявайки съревнование за най-автентична и за най-уникална рецепта и всеки ще може да представи своето виждане за пълнената чушка. Стандартната рецепта е кайма, ориз и магията на подправките, които са различни за всяко семейство. Има и най-различни вариации– включително пълнена чушка с булгур и месо. Така че ще очакваме да бъдем изненадани, тъй като колкото домакинства има в околността, толкова са и рецептите за пълнени чушки.

Освен че ще се запознаят с многообразието на пълнените чушки, гостите на фестивала ще се забавляват с разнообразни дейности – децата ще търсят къде е скрита малката златна чушка, а възрастните ще мерят сили в изтърбушването и в пълненето на зеленчука. Арбитър във всички категории кулинарни борби ще бъде Катерина Евро, за която казват, че е най-добрата готвачка сред актьорите.

И тъй като фестивалът ще се проведе в рамките на традиционния панаир, очаква се градът да събере левченлии от близо и далеч. Където и да се намират по света, те не пропускат празника, уверява Любка Александрова.

Магията на празника придава нов колорит, защото фокусира в себе си много емоции, събира много приятели и близки хора. И понеже се захранва от споделената любов, тя е най-хубавата подправка на пълнената чушка в панаирните дни. Изобщо хората имат нужда да бъдат заедно и да се чувстват част от традицията на местата, където са родени. А този е начинът да ги приобщаваме и да учим децата на същите обичаи. Радвам се, че намерихме формулата и се надявам покрай фестивала да установим хубава традиция, за да може всяка година да обменяме рецепти и най-вече добро настроение.

За него ще се грижат и музикантите в четирите дни на панаира – рапарът Ицо Хазарта с “Ъпсурт”, групите “Диана експрес” и “Тоника СВ” и фолк певицата Рени. Но тъй като акцентът ще падне върху пълнената чушка, нито един гостенин няма да остане гладен – за да има сили накрая да изпее химна на фестивала “Цонке, ле, чушка червена”.

Снимки: oblevski.com и архив

През август 1959 г., в района на нос Калиакра в Черно море, се извършва експедиция, определяна като начало на българската подводна археология. По повод 60-годишнината от това събитие, БТА разтговаря с Преслав Пеев, ръководител на секция "Морска геология и археология" в Института по океанология към БАН във Варна. Ученият отбелязва, че всъщност въпросната експедиция не открива следи от битката между Русия и Османската империя през 1791 г., каквато е била нейната цел. Първите успехи на българската подводна археология идват няколко месеца по-късно, с откриването на интересни артефакти в района на Маслен нос. Особено бурно науката се развива през 60-те и 70-те години на миналия век, с проучвания по цялото Черноморие. В хода на тези проучвания са открити потънали праисторически селища, части от антични селища, жилищни квартали, крепостни стени, кораби.

Цели плавателни съдове, потънали в българска акватория, не са открити, но по морското дъно са намерени най-различни товари на дълбочини от 2до 30 метра. Все пак са открити обаче няколко запазени антични кораба. Най-старият, датиран към втората половина на втори-началото на трети век от новата ера, е превозвал обработена риба – европейски сом, уловен най-вероятно в някоя от големите реки в северозападния район на Черноморието. Още от времето на Аристотел се знае, че от Черноморския регион се е изнасяла риба за Егейския. Търговските кораби обаче са превозвали и зърно, вино, кожи, метали, зехтин. Знае се, че от Поморие е изнасян и хайвер за Константинопол, но няма сведения за кои от големците е бил предназначен той.

Корабоплаването по Черноморието по принцип е било каботажно, или покрай брега, но древните са предприемали и рискови пътувания, прекосявайки морето напряко. Свидетелство за това са останки на потънали кораби между Турция и Крим. За смелостта на старите мореплаватели говори и открит плавателен съд в района на Черни нос край Бяла, чийто товар е със северноафрикански произход.

Теченията в морето не са се променили особено от древността насам, но има сериозни промени във вида на крайбрежието. Потъването на селищата, които са били близо до брега, не е било следствие от катаклизми и повишаването на нивото на Черно море, а е ставало постепенно. Всъщност нивото на морската вода и в днешни времена се покачва с 2,8-3 милиметра на година.

Съвременните технологии разширяват много възможностите на подводната археология, коментира пред БТА доцент Пеев. Вече са регистрирани обекти на големи дълбочини, включително дървени плавателни съдове.

Въпреки отминалите години, те са запазени добре благодарение на сероводородната зона на Черно море, която е нещо като естествена лаборатория за консервиране,тъй като в нея няма микроорганизми, които да разяждат органичната материя.Институтът по океанология към БАН във Варна разполага вече и с мини подводница, достигаща дълбочина от 170 метра.

Както навсякъде по света, има и легенди за подводни съкровища, но учените са скептични по отношение на тях, както и към приказките за пиратски съкровища. Пиратство в Черно море наистина е имало и набезите са добре описани, особено през 17 век. Свидетелства за сериозни морски битки с пирати в Черно море обаче няма и приказките за черни флагове с ухилени черепи и кръстосани кости предизвикват по-скоро смях, коментира в интервюто за БТА доцент Преслав Пеев. Но самият той прави уговорка, че все пак някой ден Черно море може и да изненада учените.

Почиващите на южния плаж на Китен се наслаждават на спокойното море и слънцето в последните дни на август. Снимка: БТА

От 27 до 29 август пиршество от цветове, форми, фигури и духовити послания ще изпълни галерия КО-ОП, която е част от модерното пространство за съвместна работа, носещо същото име. Първото от серия поп-ъп събития представя рисунки, графики и илюстрации на млади автори с разнообразен опит, стил и техника. Снимка: БГНЕС

Първият „медомат‟ у нас наскоро бе разположен в Експозиционен център „Флора‟ в Бургас. От вендинг машината могат да се купят медени питки, перга, прашец, прополис, восък и шест вида мед − манов, липов, акациев, мед от кориандър, горски и билков букет. Планира се поставяне на такива машини и в София и Варна. Снимки: Община Бургас

Художникът-илюстратор Ясен Гюзелев (на снимката) подреди своя поредна изложба в галерия „Пролет” в Бургас. Той отдавна е признат като световно име в илюстрацията на вечните детски книги като „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в Огледалния свят“, „Пинокио“ и много други, поръчани от издателства в Италия, Германия, Канада, САЩ, Испания и преиздадени на български език. Снимка: БТА

Преди да дойде есента част от творческия елит на България си дава среща в гр. Созопол, в рамките на фестивала на изкуствата „Аполония”. Тази година е по-специална за организаторите на събитието, тъй като се провежда неговото 35-то издание. В дните на фестивала – от 29 август до 7 септември, публиката в Созопол ще посрещне едни от най-известните и изявени творци в областта на музиката, киното, театъра, литературата, балета и изобразителното изкуство. Равнопоставеност на всички изкуства е замисълът, с който е поставено началото на „Аполония”. Формулата на фестивала е останала неизменна през годините, а голямата му популярност се дължи на стремежа да покаже най-талантливите творци и техните постижения.

С юбилеен спектакъл, посветен на 50-та годишнина от основаването на Балет „Арабеск“, стартира програмата на тазгодишната „Аполония”. В афиша са включени над 70 актуални културни събития за ценители. На музикалната сцена в Созопол ще се представят оперната прима Александрина Пендачанска, джаз певците Хилда Казасян и Васил Петров, пианистът и композитор Живко Петров, Биг бендът на БНР, известните рок групи ФСБ, БТР и „Фондацията” и др.

„Публиката и самите артисти са признанието за нас през всички тези 35 години и заради тях юбилейната ни програма е направена така, че всички да бъдат щастливи и да видят в Созопол своите любимци – актьори, писатели, поети, които уважават и които тази година са имали забележителни изяви“ – казва Маргарита Димитрова, артистичен директор на фестивала още от неговото създаване.

„35 години са истински празник на постоянството, на любовта към изкуството, на това, че успяхме да направим фестивала такъв, че курортният град да се пълни, когато започват нашите събития. Стана така през последните години, че много българи, предимно музиканти, работят по света и аз се колебая за това, как трябва да говорим за тях − като българи или като имена от световната сцена. Те всъщност представят нашето изкуство пред света и показват това, което са научили у нас. Например оперната певица Александрина Пендачанска, която започна майсторския си клас преди дни в Созопол. Това е нейният първи такъв клас тук и се надявам да успее да предаде опита си на своите по-млади колеги, но за съжаление тя не живее постоянно в България и рядко може да гостува. Станислав Хвърчилков, който е прекрасен китарист и от години живее в Англия, преподава и създава свои произведения, също ще има концерт във фестивалната програма. Това са само част от прекрасните българи, които славят и разпространяват българската култура по света“.

Маргарита Димитрова откроява още едно важно музикално събитие в програмата на „Аполония“ – това е концертът на пианиста Людмил Ангелов, цигуларя Йован Богосавлевич, китариста Цветан Недялков, Маргарита Калчева – контрабас, и Матиас Гонзалес – бандонеон. Те ще свирят пиеси на Астор Пиацола. Концертът е на 31 август и се очаква да привлече многобройна публика. „Всяка година, специално за нашия фестивал, в Созопол идват хора и от чужбина – това са българи, които работят навън и многото чужденци, които обичат и следят програмата на „Аполония“ – казва Маргарита Димитрова:

„През тези 35 години в Созопол не беше построена нито една нова концертна зала, за съжаление, нито една нова театрална сцена, която да бъде на нивото на всички тези събития, които са събрани на едно място в дните на фестивала. Затова билетите свършват бързо, защото залите ни са малки. Дори амфитеатърът, който е най-просторното място, където може да влезе публика, има само 600 места. Залата за класическа музика е само със сто места и винаги има правостоящи, защото няма как да върнеш хора, които идват всяка година, поздравяват ни и искрено се радват на това, което правим“.

Християните по света често наричат Св. Йоан Кръстител /Предтеча/ „най-великият мъж, роден от жена” /защото Христос е роден от девица/. Той е проповядвал, че на света вече се е появил Спасителят. Онези, които повярвали, били кръстени от Йоан във водите на река Йордан. По-късно той кръстил и самия Исус. По заповед на цар Ирод, Кръстителят бил обезглавен. Православната църква чества Св. Йоан шест пъти годишно. 29 август е ден на скръбта /подобно на Разпети петък за Исус/ защото тогава светецът е бил посечен. Българските поверия, свързани с този ден, са много. 29 август е наричан „Секновение”, смятало се е, че той „пресича” лятото и след това времето застудява. От друга страна, вярва се, че митични същества като змейове и самодиви, както и всякакви влечуги се прибират в своите зимовища накрай света и вече не са опасни за хората. На този ден не трябва да се работи, не се допуска яденето на червени плодове и зеленчуци и пиенето на червено вино /заради пролятата кръв на светеца/.

Асеновата крепост е най-прочутата планинска крепост в България, разположена в изключително живописен район в Родопите. Твърдината е изградена на стратегическо място на пътя между Беломорието и Тракия. Обявена за национален паметник на културата, Асеновата крепост е и сред 100 национални туристически обекта. Отворена е целогодишно и е едно от най-красивите и интересни кътчета в нашата страна. Снимка: БГНЕС

Природният феномен, известен на местните като "Kаменната гора" или Побитите камъни, се намира в западната част на Варненското плато на площ от 50 кв. км. Една малка част от целия комплекс е до град Белослав. Местността е известна като Кариерата, тъй като тук се е добивал кварцов пясък за нуждите на стъкларския завод в Белослав. Уникалното е, че тук се разкриват и петте нива на Побитите камъни. Снимка: БТА

Българско неделно училище ще посреща любознателни деца от септември в английския град Крю. Негов основател е роденият и израснал в Разград Тезджан Сабри. Новото училище се казва „Българче” и ще работи съгласно изискванията и наредбите на Министерство на образованието и науката в България за българските училища зад граница. Идеята за създаването на училището се зароди още преди четири години, когато бях производител на български закуски и доставях банички до българските училища в градовете Манчестър, Нотингам, Бирмингам, Ковънтри и Честър, разказва Тезджан Сабри.

Въпреки наличието на други подобни образователни институции на територията на Великобритания, в града, в който живея няма дори курсове за изучаване на български език. А има достатъчно деца на наши сънародници, които са във възрастта на задължителното образование според българското законодателство. Те учат в английски училища, а ние, родителите, се притесняваме, че ще забравят да пишат и говорят на родния език. Това бе основният мотив да предприема инициативата за съхраняване на българския език сред малчуганите. Те са български граждани и е нужно да запазят и да предадат българското ни наследство на следващото поколение, да ползват езика за себе си, в контактите си със семейството и роднините, казва разградчанинът.

Той обяснява, че всеки сънародник, който има желание детето му да изучава български език може да го запише в новосъздаденото училище. Двете дъщери на Тезджан Сабри – Елиф и Мелис, също ще посещават училището.



В пълен състав е вече и преподавателският колектив, който очаква с нетърпение деца, родители и близки за първия учебен на 15-ти ден септември.

В неделното училище децата ще имат шанс да изучават родния си език – българския, да се запознаят с богатата българска литература, да не забравят историята на България, да се докоснат до изконните български традиции и културни ценности, макар и далеч от Родината. Училището предоставя възможност и за изучаване на народни танци в извънкласна форма, обяснява основателят на учебното заведение.

Тезджан Сабри завършва средно специално образование с отличие в Разград. Дълги години тренира като футболист към местния тим „Лудогорец“, изявява се и като професионален футболен съдия.

Емигрантската ми история започна преди седем години, когато се преселих да живея в Англия със своето семейство. Преместих се в английския град Крю с надеждата да осигуря по-добро бъдеще за децата си, както и спокоен начин на живот, посочва Тезджан. Казва, че той и съпругата му Хаджер имат собствен бизнес – кафене в английски стил, разположено в центъра на града.

На острова разградчанинът продължава със съдийската си кариера и достига четвърто ниво, което му дава право да ръководи срещи от Английската конференция, но след травма на коляното спира със съдийството.



Преди четири години става председател на българската общност в града, а две години  по-късно с приятели създават първия български футболен клуб „BG Lion“, с който участват в неделната лига на Англия. През 2017 година, като председател на българската общност Тезджан е домакин на Събора „Нося България в сърцето си“, на който присъстват около 400 българи от различни краища на Англия.

Тезджан споделя, че възнамерява един ден да се завърне в родния си Разград, но не и в близкото бъдеще. „Не само, че сънародниците ни нямат желание да напуснат Англия, но дори се наблюдава тенденцията да се увеличава броят на новите заселници, притеснени, че няма да имат тази възможност след Брекзит, допълва Тезджан Сали.

Снимки: личен архив

Ибиса привечер, огряна от последните лъчи на слънцето. Звучи чилаут, който се ражда из-под пръстите на Оги Марински. Казва, че е отишъл в Ибиса за малко, но все още е там – вече 10 години. Силуетът му, с развени от вятъра коси, подхванал китарата, се очертава на фона на огненото небе над острова. Освен, че се занимава с музика, Оги Марински умело танцува и с огъня. Затова често можете да го видите в някое огнено шоу. Тъй като танците с пой /топка, вързана на въже, използвана в жонглирането с огън/ не са характерни за България, се изкушавам да го питам, как го е намерил огънят.

Дълга история, – усмихва се Оги. – Освен че съм живял 10 години в Испания, съм бил и 15 години в Китай. Всъщност, оттам започна цялата работа. Живеех в Китай и пътувах до Тайланд. Там ги видях как танцуват по островите си и бях възхитен. Но си казах, че това никога няма да го науча. След няколко години обаче едно момче ми показа елементи от танците с огъня. Започнах да се упражнявам, но съвсем сериозно – аз съм малко фанатик във всичко. Две-три години тренирах вкъщи. Веднъж показах на мои китайски приятели какво съм научил и те започнаха да ме канят да правя представления. Така започнах.

За усещането да подчиниш огъня на себе си, споделя: Хората си мислят, че е опасно, защото огънят е стихия. И аз така си мислех и в началото ме беше страх. Всъщност, когато имаш контрол, не е опасно, само така изглежда, – смее се той. – Докато правя шоуто, изпадам в транс и за мен, и за публиката времето e нещо субективно. Всичко трае 10 минути, а усещането е, че е минал половин час.

Няма го вече стария Китай, който го знаем от книгите и филмите. Той стана повече Америка от Америка. И след Олимпийските игри в Пекин си тръгнах, казва Оги. Намира за себе си друга Обетована земя – Ибиса. Покрай танците с огъня при него се завръща и музиката. Тя навлиза в живота му още в детството, когато баба му го учи да свири на хармоника. На 10 години се захваща с китарата.

Днес свири класика, рок, фламенко, макар да признава: Не го нося в сърцето си. Фламенкото е начин на мислене и на живот.



Тъй като Ибиса е Меката на електронната музика, тя също го съблазнява. Предполага, че следващият му проект ще бъде именно в този стил. Място за изява намира в клубове, партита или просто по залез слънце в западната част на острова. Но каквото и да свириш, без вдъхновение не става. А всеки творец намира вдъхновението посвоему.

Вдъхновението идва от свиренето, – казва за себе си Оги.– Когато започвам да свиря, нямам вдъхновение, но постепенно то се натрупва. Разбира се, то идва и от външния живот – природа, впечатления от света. Късметлия съм да бъда на такова място, защото в Ибиса е много пъстро. Тук има множество извори на вдъхновение.

Всеки, който е бил в Ибиса, иска да се върне, уверява Оги Марински. За туристите това е парти остров, за останалите – нещо по-различно. Тук всичко е мъничко, всеки познава всеки. Говоря за хората, които постоянно живеем тук. Когато милионите туристи си тръгнат, остава това – духът на Ибиса, казва Оги. Но кои са за него приоритетите в живота и кое го тласка напред?

Първото нещо, което ми идва наум, е свободата. Свободата да мога да следвам себе си, моя вътрешен инстинкт, така да го наречем, не обществото, не приятелите, не съветите на този или онзи. Затова в последните години малко се отдалечих, – признава Оги. – Навън шумът е прекалено много. Сега живея сам в гората. Така успявам да се вслушвам в това, какво се случва в мен, и се стремя максимално да следвам вътрешното си „Аз“. За мен това е една от най-големите ценности в личен план.

Снимки: личен архив