Когато човек излъчва любов и живее в хармония, не му стига да раздава обичта си само на хората, а обгръща с нея и света около себе си. Силвия Стойчева, доброволец в кампания за спасяване на диви животни, вижда смисъл в грижата за беззащитни животни, попаднали в някой от „капаните“ на големия град.Тя е сбъднала мечтата си да успее в професия в света на модата и медиите. Преди години напуска „арената на суетата“, за да се посвети на друга своя младежка приумица – да има свое артистично заведение, където да събира приятели и съмишленици. Твърди, че когато спасиш едно животно, не спираш до тук, а искаш да помогнеш и на второ, трето…

Наше задължение е да обичаме, да раздаваме любовта си и да не очакваме нищо в замяна. За мен тя се състои в това да помогнеш, да даваш и да си съпричастен. Към животните трябва да се отнасяме като към членове на обществото ни. Всяко животно на тази планета има своята роля, дори тези, които не харесваме. Това са важни неща, за които рядко се замисляме. Хората от клиниката за лечение на диви животни са едни от най-добрите ми приятели. Чрез тях виждам колко много са животните, които страдат, заради безхаберието на хората. Много често с лека ръка унищожаваме домовете им и с това ги обричаме на смърт, поставяме ги в безизходица. Най-честите пациенти са малки катерици, паднали от клоните на отсечено дърво.

Обикновено човек не се замисля колко опасни могат да бъдат различните пластмасови и плексигласови прегради, които объркват животните.Поставяме ги навсякъде където ни хрумне, сякаш животните изобщо не съществуват. Като последствие от нашияградски егоизъмптици се блъскат в огледалните прозорци на високите сгради и умират. Силвия е категорична, ченай-голямата заплаха за животните в града саавтомобилите.

Случвало се е да спасявам гълъб, блъснат от кола.Той беше пострадал и от страх влезе в магазина наблизо. Аз затворих вратата и помолих хората да не се страхуват, а да уловят и поставят птицата в кашонче. Малко странно ме погледнаха, но изпълниха молбата ми. После го занесох във ветеринарната клиника. Така започна приятелството ми с доброволците, които помагат на животни в беда. Спасихме и прилеп, който през деня по странен начин висеше на една жица в София. Опитвам се да бъда полезна и чрез организиране на благотворителни кампании. Искам да науча и децата, които естествено са най-развълнувани от съдбата на някое спасено животинче, да не са егоисти, а да се грижат за света, който ги заобикаля. Ако тази идея залегне в училище, те ще станат по-отговорни за своето бъдеще като възрастни.

Често на Силвия се случва да чува обвинения, че е загуба на време да се грижиш за бездомни животни, когато толкова много деца и възрастни живеят в недоимък. На този аргумент тя отговаря с думите на големия писател и хуманист Виктор Юго: „ Аз нямам две сърца, с едното да обичам хора, а с другото животните“.

Ако си човек, който обича, обичаш целия свят. Затова участвам в много благотворителни кампании, насочени основно към деца. Неотдавна събирахме средства за оборудване на жилища за сираци. С фотографката Вили Каймаканова - Ножарова организирахме изложби и търгове в благотворителната кампания „Да оставим следи“. Със събраните през годините средства, вече е закупена една педиатрична линейка, предоставена на болница „Пирогов“ през 2018 г. У нас нямаше нито една линейка, специализирана за транспорт на бебета в кувьоз и на малки деца. Искахме да помогнем за бърза специализирана помощ, в случай, че се касае за спасяване живота на най-малките.

Известният американски пианист Марк Деймиш, свирил в над 70 страни по цял свят, пристигна за пръв път в България. Снощи той изнесе концерт на открито в пешеходната зона на столичния булевард „Витоша“, а днес софиянци и гости на града ще могат да се насладят на още веднъж на майсторството му – от 18 ч. в музея „Борис Христов“. Входът отново е свободен благодарение на подкрепата на Столична община и Посолството на САЩ в България. Снимки: @USEmbassySofia

Богато погребение от XIV век на неизвестен до момента български аристократ на име Георги Палеолог бе открито в археологическия резерват на нос Калиакра по време на редовните проучвания под ръководството на директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова. Най-впечатляващият предмет от намерените гробни дарове е масивен златен пръстен, който разкрива името и знатното потекло на погребания – родственик на Палеолозите, а вероятно и на владетелите на Добруджанското деспотство, чиято столица през втората половина на XIV век е била именно Калиакра. Снимка: БГНЕС

По традиция, на днешния голям християнски празник Успение Богородично стотици жители на Хасково се стекоха в параклиса, помещаващ се в постамента на издигащия се над града монумент на Божията майка – най-високата статуя на Света Богородица с Младенеца в света. Снимки: БТА

Асоциация “Орфей БГ” е създадена през 2007 г. с цел да подпомага българската общност в испанския град Памплона, област Навара – разказва той. – Освен с неделните български училища, ние се занимаваме и с културна дейност – имаме фолклорни групи, както и футболен отбор. Също така, често посещаваме местни празници и представляваме България с нашите народни песни и танци, със занаятите и типичните ни изделия и продукти. Тази дейност ни сплоти, защото имахме едни и същи нужди, бяхме изправени пред едни и същи проблеми и препятствия. И ги преодолявахме обединени и заедно – така беше по-лесно за всички ни.

Неделните училища, отворени с дружните усилия на 7-те хиляди наши сънародници в областта и подпомагани от българското Министерство на образованието и науката, се намират в Памплона, Тафая, Витория и Тудела. Всеки уикенд над четиристотин деца на емигранти се учат в тях на български език и литература, на история и география с помощта на професионални български учители – също емигрирали в търсене на по-добър живот.

Българските семейства имат голям проблем, тъй като децата им прекарват целия ден в испанското училище и едва по няколко часа със своите родители – признава председателят на “Орфей БГ”. – Затова и българският език за тези деца се превръща във втори и дори трети език, понеже на английския или на друг чужд език също се отделят много часове в училище. И само когато се приберат вкъщи, децата общуват на български със своите родители, братя и сестри. Така че за нас беше голяма цел и предизвикателство да основем неделните училища, за да може те да бъдат в среда, в която всички говорят, четат и пишат на български език.

Българчетата учат за родината ни не само в класната стая, но и чрез празниците, които се отбелязват тържествено от общността. Наскоро всички те участваха в първия събор на българите в Памплона.

Поставихме началото на първия български събор в Памплона, защото досега не сме имали изяви с подобен мащаб – разказва Съби Атипов. – В навечерието на събитието бяхме официално посрещнати в кметството на града.



На следващия ден пък направихме дефиле по улиците на старата част на Памплона с български знамена, гайди и тъпани, след което част от участниците се представиха и на сцената.



Така в продължение на целия ден в града имаше изпълнение на български народни певци и танцови състави. Повечето от тях бяха от Испания, но имаше и музиканти, дошли от Родопите, от Гоце Делчев.

В Испания живее и работи една от най-многобройните български общности зад граница. Членовете й заемат място в цялата социална структура на страната – адвокати, инженери, лекари, работници в различни браншове – строители, сервитьори, чистачи по домовете. При какви условия обаче емигрантите биха се завърнали у нас?

Това, което имат българите в Испания, на първо място, е спокойствието – отговаря Съби Атипов. – Тук с една нормална работа можеш да си позволиш абсолютно всичко и да водиш нормален начин на живот. Здравното обслужване е на високо ниво. Виждаш и за какво се харчат данъците ти. И всичко това те кара да се чувстваш доволен, защото средствата ти не са отишли напразно – те са влезли в образованието, в здравеопазването, в улиците, в новите пътища и т.н. Що се отнася до това при какви условия бихме се завърнали, това е въпрос на приоритети за всяко отделно семейство. Но казано в общ план, страната ни трябва да догони по-развитите европейски държави в абсолютно всички сфери. А дотогава ние, емигрантите, макар и далече от родината, винаги ще носим България в сърцата си.

Снимки: личен архив

Сред почти 1000 фестивала, които се провеждат в България, особено място заемат историческите възстановки – пищни, зрелищни, неизменно привличащи публика и пресъздаващи различни периоди от великата историята на България.

В България от много години насам се е възродило движение за популяризиране на българската история чрез сдружения на реконструктори, които представят културното и историческото ни наследство по-атрактивно – обяснява Жасмин Първанов, председател на „Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции – Авитохол”, гр. Варна. – Целевата група са децата и подрастващите, за да може по-добре да възприемат това, което учат в училище и да придобият по-пълна представа за хората, които са живели през дадената епоха.

Сдруженията обединяват хора с най-различни професии, но с един общ интерес – любовта към историята и желанието да покажат на широката публика по възможно най-автентичен начин живота, бита, занаятите, облеклото, културата, воинските традиции на хората, населявали българските земи в далечните исторически периоди.

Източниците, които използват реконструкторите, са изследвания и публикации от разкопки на некрополи и селища на територии, които са били обитавани от антични траки, готи, римляни, българи, кумани, рицари – казва Жасмин Първанов. – Използват се изображенията по съдове, гробници, икони, публикации, които могат да внесат нови данни за тези периоди.

Събитията с най-голям интерес са фестивалът в историко-археологическия резерват „Плиска”, където участват повече от 200 реконструктори от България, Унгария, Полша, Румъния, представящи периодите от 6-7 до 14 век. Посетителите могат да видят противниците на българите на бойното поле – ромеите, както и бойните традиции от този период – конни демонстрации, боравене с оръжие от кон – със сабя, копие, бич. Неизменен интерес предизвиква и фестивалът в Пловдив, с изключително много представени от реконструкторите епохи.

Това са хора, които са отдали енергията си за възстановяването на тези бойни умения, получава се много красиво и води фестивала към едно по-високо ниво. Всички събития се превръщат в ежегодни, а това доказва, че всеки един от фестивалите, направен веднъж, се радва на интерес, затова има желание за повторното му, по-нататъшното и ежегодното представяне – отбелязва Жасмин Първанов.

На 17 и 18 август предстои поредното издание на фестивала „Траянови врата – величие и памет” в община Костенец. Посветен е на историческата победа, която цар Самуил удържа над Василий II на 17 август 986 г. Това е най-голямото поражение, което византийският император претърпява в походите си за покоряване на България.

Този фестивал обединява реконструктори и сдружения от цялата страна и показва живота на хората, обитавали крепостта от късната античност до късното Средновековие – разказва Жасмин Първанов. – Тази година фестивалът се организира изцяло на разноските на участниците. Интересното тук ще е представянето на всяка от епохите – като разказ, като приказка за това, което се е случило, като се стремим максимално да се доближим до автентичните облекла, оръжия, ритуали, образи.

Готите в България ще представи Сдружение за исторически реконструкции „Дукс Антика” от Свищов.

Нашият период е един от най-интересните, това е времето, в което античността отстъпва пред Средновековието, а мастодонтът - старата Римската империя – започва да се пропуква, навлизат нови народи и култури. Свищов се намира на река Дунав, а тя винаги е била гранична точка, място, където са се сблъсквали различни култури и армии. Тук готите в един момент са били основното население, а Нове е била столица на една от най-големите готски държави – разказва председателят на сдружението Димитър Спасов и продължава:

По идеологически причини сведенията за готите са смятани за малко. Всъщност, извършена е много сериозна работа в разкриването на тези исторически периоди и има доста информация, но тя не попада в учебниците, понеже готите се смятат за транзитен народ, който минава и заминава и не оставя нищо. Но те са една основна част в етногенезиса на българския народ. Тук наистина населението от готи е било огромно, те са влезли в състава на българската държава, имат много съюзи и много войни с българите, били са в постоянна комуникация.

Постигането на историческа достоверност при пресъздаването на отдавна отминала действителност е процес, който трае много време, а всеки, който се захване с това хоби, може да закупи оборудване от специализирани магазини или, както предпочита Димитър Спасов, всичко да е изработено ръчно по традиционни технологии от български майстори – ковачи, кожари, шивачи, както и от ръцете на самите реконструктори.

И една важна новина, която се очаква на фестивала в Костенец:

За да преодолеем предизвикателствата, ние, реконструкторите в България, започваме да се съюзяваме по начин, който би могъл да допринесе да се представим по-академично, атрактивно и издигнем на интердисциплинарно ниво нашето родно историческо наследство – обяснява Жасмин Първанов. – Поради тази причина повече от година подготвяме създаването на Национална асоциация на историческите реконструктори, която ще обедини сдруженията за исторически възстановки в България и реконструкторите на историческите епохи, с цел осигуряване на добри практики и взаимодействие между тях.

Снимки: личен архив

Близо 40 лодки с различна дължина и численост на екипажа участват от 15 до 18 август в 19-ото издание на ветроходната регата „Кор Кароли iCard", която тази година за пръв път започна от Варна вместо от Бургас и съответно ще завърши в южната вместо в северната ни черноморска столица. Снимка: БТА

Цветни кошчета за отпадъци с формата на животни се появиха по главната улица на Сливен. Инициативата на общината е насочена към децата и цели да насърчава у тях отговорно отношение към околната среда, като за тази цел такива кошчета предстои да бъдат поставени на още много места в различни части на града. Снимка: sliven.bg

Гостуваща колекция гравюри на майстори от Италия, Франция и Холандия от 18-19 век бе открита в хасковската художествена галерия „Форум“. Колекцията е собственост на пловдивската градска галерия, на която уникалните произведения на изкуството са дарени от френския колеж „Св. Августин“, съществувал в Пловдив до 1948 година. Снимка: БТА

Заедно на сцената, заедно и в живота. Млад актьор, който се втурва в най-смешни и абсурдни роли, и кукла, която с единия крак живурка в предишния строй, а с другия уверено крачи сред безпардонността на днешния ден, но пък се инати да надзърне в бъдещето, макар и с половин око.

Димитър Иванов е вентролог, който перфектно владее своето изкуство. Докато неговата кукла „говори”, той не си отваря устата запазвайки каменно лице. Куклата, която актьорът е назовал Бай Тъньо, оправя света – нравоучителства, мърмори, поставя диагнози. Двамата са звезди в т.нар. стендъп комедия и са единствените засега у нас. Димитър Иванов и Бай Тъньо дотолкова са се слели, че макар и антагонисти, не могат един без друг.

За него тая само добри чувства, няма как - приятен тип – казва за своя другар Димитър Иванов. Всеки човек, живеещ в България, има подобен познат в блока, на съседната улица или в града, тъй като бай Тьньо е събирателен образ на доста представителна извадка. Той е от хората, които постоянно говорят как навремето всичко било по-хубаво, отричат всичко ново и модерно, родени са научени и от всичко разбират. Общо взето - типичен 50-60-годишен българин, деен партиец по времето на социализЪма и комунизЪма.

За Митко мога да кажа само, че е един голям провал – на 34 години с кукли ще ми играе, не му остава длъжен Бай Тъньо – всъщност носител на сериозното име Станислав, зидаромазач по образование и професия.

Димитър Иванов и Бай Тъньо се намират случайно, след като актьорът заедно с двама приятели решава да прави стендъп с кукли, и тъй като им трябват образи, започват да си ги измислят. Така Бай Тъньо се ражда най-напред във фантазията им, а „плът и кръв“ му дава сценографката Ели Цонкова, която изработва куклата. Междувременно Митко участва в реалити шоу за актьори и споделя мечтата си да стане вентролог. Така спечелва спонсорство, чрез което успява да завърши онлайн курсове и да проговори със затворена уста.

За да станеш добър вентролог, най-напред трябва да бъдеш много добър кукловод – и това го казват всички специалисти по света – обяснява актьорът. Има много хора, които стават вентролози, но в един момент куклата е мъртва, а не жива. И тогава да говориш, без да си мърдаш дори очите, няма никакъв ефект. Затова са толкова важни уменията с куклата, а вентрологията накрая идва само като трик, като черешката на тортата. Важно е също така да си намериш другарчето, с което ще правиш стендъп комедия. Образът на куклата трябва да бъде добре разработен, трябва да познаваш характера й, трябва да бъде постоянно на контра с теб.

Като Бай Тъньо, който мрънка, дори когато е в Гърция на море. Нашенското го видя съвсем скоро, защото Бургас беше първата спирка от националното му турне. В началото на Новата година пък тръгва на европейски воаяж – на места, където има много българи. И както винаги, покрай носталгията и приказките за отминалите времена, ще изрече и неудобни истини.

Аз не се крия зад Бай Тъньо – аз стоя отстрани на него и по-скоро заставам до него, когато той говори тези неща – заявява най-добрият му приятел. Както навремето шутовете са имали възможността да казват право в очите на краля истината, така и Бай Тъньо може да коментира съвсем свободно теми. На всичко отгоре аз не си мърдам устата, така че той си ги говори тези неща и той си поема отговорността. Явно му прощават като на шутовете, защото досега не се е случвало някой човек да се засегне – а той обича да се закача с публиката и понякога „влиза” доста рязко. Но пък хората знаят, че всичко е в кръга на шегата и по-скоро се радват, отколкото да се обиждат.

Под мотото „Заедно отново“  „Къщата на мексиканската графика“ в Стария Пловдив привлича посетители с творбите на Красимир и Мария Слабакови и техния син Стефан. Семейството прави за първи път обща изложба в Пловдив – редом с постоянната експозиция на именития български художник-живописец Цанко Лавренов (1896 – 1978).  Семейната изложба е разположена в една от залите на т.нар. Мексиканска къща. Представени са няколко скулптури от дърворезба на Красимир, авторски бижута на Мария и картини на Стефан. Въпреки че живеят и творят известно време в САЩ, те съхраняват в себе си духа на българската култура. С експозицията си „Заедно отново“ творците отправят послание към публиката, че  единението и любовта в семейството са бъдещето и силата на България.

Експозицията може да бъде видяна до 26 август и е част от програмата на проекта Пловдив - Европейска столица на културата 2019.

Дали заради летните жеги или благоприятните условия за планински туризъм, броят на чужденците, избрали да летуват в българските планини, нараства. Сред тях е старопланинският град Елена, който привлича с прохладата, спокойствието и автентичните български къщи, съхранили духа на възрожденската епоха. Наред с българските туристи, сред гостите на Елена са германци, руснаци, французи и индийци. Според администрацията на града, това е втора поредна година, в която през летните месеци къщите за гости около Елена и хотелите в града са заети от месеци. Много чуждестранни туристи има и в Родопите, където курортът Пампорово се е утвърдил като предпочитано място за почивка и бягство от августовските жеги. Там, по традиция развлеченията включват плувни басейни, маршрути за велосипедни и пешеходни преходи в планината и екскурзии до пещери в Родопите. Има и специално организирани от Туристическия център пешеходни турове до върховете Снежанка, Мечи чал и Перелик, Смолянски езера, Широка лъка, Рожен, Хайдушки поляни и др. Преходите са с осигурени квалифицирани планински водачи, а лифтът от Пампорово към Смолянските езера работи през целия летен сезон.

В знойните августовски дни мечките Берна и Костадин в Центъра за защита на природата и животните в Добрич се разхлаждат с плодов сладолед. Леденото лакомството се приготвя в десетлитрова туба с малко вода, грозде, нарязани на кубчета ябълки, сливи, круши, подсладени с мед.  Всичко се замразява и после тубата се разрязва, за да могат мечките да се охлаждат с огромната ледена близалка. В жегите животните в зоопарка ядат повече зеленина, а водата им се сменя по три пъти на ден, за да бъде хладна. Центърът за защита на природата и животните в Добрич е изграден по българо-швейцарски проект. Сред богатата растителност, на площ от 160 декара се отглеждат над 300 животни от 65 вида. Зоопаркът е първата лицензирана зоологическа градина в България.

Предстои да излезе от печат вторият брой за 2019 година на списание „Изживей България“. Темата на броя са шевиците, дава информация в аванс издателят д-р Светлана Радева. Самата тя е омагьосана от красотата на родните бродерии, благодарение на своята баба, която слага иглата в ръцете ѝ още на четири годишна възраст. Акцент в броя ще бъдат схеми на шевици, изработени от Маша Казанджиева. Коя е тя?

Хърватка, работила преди близо век в Кюстендил, тя е жена с изключителен принос към българската традиционна култура, но за съжаление в момента е известна на шепа хора в България. Схемите са 27 на брой, подходящи са за бродиране. За всяка една има описание от кой край на България е и с какви конци е работена. Маша Казанджиева е немски възпитаник и основната част от работите ѝ са отпечатани в Германия, дори частите от албума, който ние представяме, са публикувани в Берлин. Специално държа да подчертая, че материалът се случва със съдействието на Регионалния исторически музей в Кюстендил.

След старателно ровене в каталозите на библиотеките, единствената информация, която намерих за нея е в един годишник на Девическата гимназия в Кюстендил от 1911-12 г. По това време тя е била учителка в девическата прогимназия в града, преподавала е немски език и на момичета от 7-ми клас в гимназията. Пише, че има висше образование по рисуване и че е родом от Хърватия. Ясно е, че пристига през 1908 година в Кюстендил, след като се омъжва за местен гражданин.

През 1912 година Маша Казанджиева предоставя ръчно изработен албум с български шевици за одобрение в Министерството на просвещението, но той е загубен. Тя прави втори, от който до нас са достигнали два екземпляра. Те са изключително подходящи за всеки, който обича бродерията. Дори начинаещият много добре ще се ориентира във везбените техники и цветовете. Това са осем листа, на чиято лицева страна е цветната рисунка върху карирана хартия, представяща специфични бодове - някои типични за България, други – характерни за Самоковския регион, подобно на един контурен бод, който се среща само там. Общо 55 са представените схеми в албума, като за всяка пише от коя част на облеклото е – ръкав, пола, пазва. Лично за мен този албум е изключително ценен и от гледна точка на периода, в който е създаден. Това е време на голямо разместване на населението в България и Маша Казанджиева прави моментна снимка – какво се носи в кюстендилско, в самоковско и в района на Банско и Разлог.

На корицата на новия брой на сп. „Изживей България“ ще видим ансамбъла за народни песни и танци “Пазарджик”, създаден през 1962 година. Иванка Паунова – диригент на хора, представя традиционни кулинарни рецепти от Пазарджишкия край – „илязник“ /десерт с тиква, прясно мляко, яйца и захар/, никулденски шаран с кисело зеле и др. Георги Андреев, главен диригент на Ансамбъл „Филип Кутев“, прави интересен коментар за връзката между оръжията и музиката, но няма да издавам, за да прочетете списанието, загатва Светлана Радева:

В броя представяме акад. Венко Александров – един от водещите български анестезиолози и в същото време човек, изкушен от писането, тълкуващ народните песни.

Нов поглед към ракията с колоритни вицове за българската високоградусова напитка предлага доц. д-р Ангел Янков, директор на Етнографския музей в Пловдив. Обръщаме внимание и към друга традиционна за българина напитка - бозата, която доскоро е правена по съвсем старинен начин в Радомирско. Пускаме и материал за библиотеката в Търговище, която отбеляза 60 години от създаването си.

Списанието се списва на български и английски език и стига до своите читатели по света в електронен вариант, и на хартиен носител - в България.

За да стигнем до по-качествено разпространение на списанието, обявяваме промоционален абонамент*, при който на цената на четири книжки – 19.96 лева, нашите читатели получават като бонус и двете книжки от миналата година. В тази цена е включена и доставката до всяка точка на България. Подобно е положението и с електронното издание.

* За абонамент – банков превод по сметките на списанието: BG90UNCR70001523289554 BIC: UNCRBGSF

За справки: тел. 0894360345 и 0887320239

и e-mail: radeva_66@abv.bg

Всяка работа си иска майстора – казва българският народ. Тази мъдрост е преминала през проверката на времето и е валидна и в съвременния свят. Да получиш признание, че си майстор в своята професионална област е въпрос на престиж и чест. Обикновено в кръга на майсторите се определят хората, които упражняват ръчен труд. Сред тях са майсторите готвачи, майсторите строители, майсторите занаятчии и т.н. Само преди век, за да се впишеш в кръга на майсторите, се е налагало да извървиш дълъг и труден път. Бъдещите занаятчии постъпвали на работа в ателието на майстора като чираци. Там те трябвало да прекарат задължителните 7  години, за да преминат на по-високото стъпало в йерархията. Преди да се превърне калфата в майстор, също минавали много години в очакване на одобрение и признание от старите майстори. Динамиката на живота ни днес отдавна е изхвърлила от употреба това правило. Ако успехът на дадено поприще дойде рано, тогава на човек му остава време да потърси и ново поле, за да покаже таланта си. Типичен пример за човек, който не е спрял да се развива в професията си близо 40 години, е майстор Михаил Кочев. Неговата житейска история е пример за това, как човекът със силен характер и талант, успява да надскочи рамката и да изучи нов занаят, „въоръжен“ с познание от интернет.

Пътят към художествените занаяти за Михаил Кочев започва още в младежките години, когато постъпва да учи в Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура в София. Там попада в паралелка „резбари“, каквато се откривала само веднъж на четири години. По-късно любопитството го отвежда към изработката на изящни бижута от метал с украса от скъпоценни камъни. След бижутерията, Кочев се заема да изработва сувенирни ножове и то по сложна и стара технология, почти непозната в България. Ето какво той казва за увлечението си да изработва ножове от дамаска стомана:

Чувствам се голям късметлия, защото съм сред хората, които цял живот работят хобито си, неща които ме забавляват и ми носят удоволствие. За мен ножовете, които правя, са обект на изкуството, без да има практическо приложение. Аз не правя оръжие или ножове за ловци. Орнаментите, които поставям са същите, като при бижутата, поставям и цветни камъни като тюркоаз, седеф, понякога инкрустирам върху дръжките и метал. Идеите идват от работата с бижута и е част от творческата игра на един майстор. Ножовете от т.нар. дамаска стомана се правят, като се вземат два различни вида стомани с различни качества и чрез ковашка заварка те се прегъват заедно, докато от заготовката се получат определен брой слоеве – 100 и 300. Така стоманата става интересна на вид, като чамова дъска, която е шлайфана и има жилки.

За да стигне до това майсторство Михаил Кочев е извървял дълъг път. Спомня си, че през 80-те години на миналия век, когато започвал да се занимава с бижутерия, поискал да се учи при известен майстор. Той обаче му казал, че чак след две години ще е готов да практикува. Кочев не приел това и започнал сам вкъщи да изковава свои сребърни бижута. Те били одобрени от специална за времето комисия и така отново доказал сам на себе си, че може да върви по неотъпкани пътеки.

Обучил съм десетки хора и в бижутерията и в коването, именно защото на мен не е имало кой да ми покаже. В България се цени високо работата на занаятчиите, но хората не могат да си позволят цена, каквато е възможно да платят в чужбина. Аз добре знам какви са възможностите на хората у нас, затова продавам на достъпни цени. Имам много клиенти в САЩ. Светът вече е малък, много мои предмети съм продал в  Испания, Австралия, Азия, различни острови и навсякъде. Компромиси в работата си не правя и не приемам да работя по поръчка.

Снимки: mk-jewel.com

Стотици последователи на учението на Петър Дънов от страната и чужбина и тази година се събраха край езерото Бъбрека в Рила, за да посрещнат своята духовна Нова година. 19 август е най-важният ден в календара на дъновистите, които днес освен това отбелязват и 90 години от датата, на която Петър Дънов за първи път довежда на това място свои ученици от Бялото братство за да посрещнат заедно изгрева на слънцето, изпълнявайки танца Паневритмия. Снимка: БТА

Днес столетниците в България станаха с един повече. Най-новият член на достолепния клуб е Добра Шубелиева от хасковското село Николово, която отпразнува стотния си рожден ден в компанията на двете си дъщери и общо единадесетте си внуци, правнуци и праправнуци. По последни данни на НСИ, към края на 2018 г. столетниците в България са били 203 на брой, при средна продължителност на живота 74,8 години. Снимка: БТА

След 10-годишна пауза автомобилното състезание „Писта София“ се завърна по улиците на столицата като кръг от Националния шампионат по автомобилизъм на затворен маршрут. Освен на оспорвани надпревари в различните класове, любителите на мотоспорта се насладиха и на богата шоу програма, а специален фокус на събитието бе кампанията „Мисия 0“, целяща намаляване на инцидентите по пътищата. Снимка: БТА

Българите печелят малко и харчат малко. Те са на последното място в европейската класация за потреблението на глава от населението с 56% от средното равнище в ЕС. Нивото на приходите и разходите на българските домакинства показва, че нещата в момента наистина не са особено розови, но че постепенно и с умерени темпове се подобряват. Главно защото доходите непрекъснато и стабилно нарастват, което позволява на българите да консумират все повече и повече.

Oбщият дoxoд cpeднo нa лицe oт дoмaĸинcтвo пpeз втopoтo тpимeceчиe нa т.г. e 791 евро и cпpямo cъщия пepиoд нa 2018 г. ce пoвишaвa c 4.9%, пoĸaзвaт дaннитe нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт. Доходите на българите идват преди всичко от работни заплати и в много по-малка степен от пенсии, социални помощи, наеми, собствен бизнес и други инвестиции. В същото това време, общият paзxoд нa лицe oт дoмaĸинcтвo пpeз втopoтo тpимeceчиe e 706 евро и ce yвeличaвa c 5.3% cпpямo cъщoтo тpимeceчиe нa 2018 г. Най-много ca paзxoдитe зa xpaнa (31.4%), cлeдвaни oт тeзи зa жилищe (15.5%), дaнъци и coциaлни ocигypoвĸи (14.2%) и зa тpaнcпopт и cъoбщeния (11.7%).

За да се разбере какво се крие зад тези цифри, те трябва да се сравнят със същите тези показатели в останалите страни от Европейския съюз, защото така става ясно какво е мястото на България на икономическата карта на обединена Европа. И тук обаче картината е по-скоро мрачна, но също така с положителна перспектива. Ако говорим за доходите на средния българин, то трябва да ги сравним с тези в останалите страни от ЕС най-вече в светлината на реалната и фактическа покупателна способност. Така е, защото заплатите в България може и да не са особено големи, но пък и цените на редица стоки и услуги не са толкова високи, колкото в по-развитите европейски страни. Става дума за показателя „паритет на покупателната способност (PPS - Purchasing power standard)“. Този показател за нашата страна е едва 50% от средния за ЕС, като далеч пред нас са държави като Хърватия, Румъния и Унгария. Люксембург оглавява класацията за 2017г. с цели 254% над средното за ЕС ниво.

Всичко това говори, че погледнато през призмата на статистиката, потреблението в България е приблизително наполовина спрямо останалите европейски страни. В същото това време, точно това вътрешно потребление е основният двигател на ръста на Брутния вътрешен продукт (БВП). През второто тримесечие на 2019 г. той нараства с 3.3% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.6% спрямо първото тримесечие на 2019 г. Това показват експресни оценки на Националния статистически институт /НСИ/. Най-голям дял в ръста на БВП заема крайното потребление - 76.3% или 11 млрд. евро.

Основания за оптимизъм по отношение на вътрешното потребление дават данните за ръста на доходите на населението. А те през последните десет години се увеличават ежегодно с 5-10% в зависимост от различните икономически сектори. Kъм cpeдaтa нa 2019 г. брyтнoтo мeceчнo възнaгpaждeние в Coфия вeчe e нaд 884 eвро, a зa цялaтa cтpaнa то e 644 eвро, coчaт дaннитe нa HCИ. Toвa oзнaчaвa, чe тe ca нapacнaли c 12% cпpямo юни 2018г. Това е доста добро постижение и ако се запази и в близките години, българите и страната ще се изкачат нагоре в европейските класации по доходи и потребление и още повече ще се доближат до средноевропейските условия за живот, което ще бъде добре както за самите българи, така и за страната като член на ЕС и кандидат за еврозоната.

Клои Рахал – дъщерята на българския актьор Башар Рахал, който има множество изяви в кинопродукции на Холивуд, в момента се снима във втория си български филм. Неотдавна Клои стана победител в американския конкурс “Национални награди за младежки изкуства”.

Тийнейджърката, която учи в театрално училище в Лос Анджелис и върви по стъпките на своя баща, спечели наградата за главна роля, превъплъщавайки се в мъжки образ и в съревнование с 240 млади артисти. Образът на Рандъл Патрик Макмърфи от пиесата “Полет над кукувиче гнездо” не само я прави разпознаваемо име сред потенциалните звезди в САЩ, но я доближава, макар и с малка крачка, до нейния любим актьор Джак Никълсън, изиграл блестящо същата роля в едноименния филм.


Беше много различно от всичко досега, защото мъжката роля се играе от много голям мъж, а аз не съм много голям мъж – разказва Клои Рахал. – Ролята, която си партнира с главната мъжка роля, пък е много женска, но не можеше да бъде направена от жена, защото се губят някакви нюанси. И ние тотално обърнахме нещата. Аз много говорих с нашия режисьор за решението да размени пола в главните роли и обяснението беше, че тъй като пиесата и филмът с Джак Никълсън са много познати, хората ще очакват актьорите да се справят точно толкова добре. А това няма как да се случи – просто никой не може да играе тази роля като Джак Никълсън. Затова публиката гледа нещо по-различно и на мен това решение много ми харесва.

От ранно детство Клои придружава баща си на снимачната площадка в Холивуд, живее в най-актьорския град, на нейната улица се намира театралната школа “Лий Страсбърг” и сякаш пътят й изглежда предопределен.

Родителите ми не искаха да ставам актриса и ме бутаха в другата посока, казва обаче тя: Защото знаят колко е гадна и трудна тази индустрия и колко трябва да не си раним, за да не се побъркаш.


Но Клои шестгодишна се записва в “Лий Страсбърг” и на десет изиграва първата си роля – на Скарлет О’Хара в “Отнесени от вихъра”.

Театралното актьорство е много трудно, защото в тази индустрия се изискват големи усилия да си намериш работа и да печелиш пари – те са още по-малко, отколкото в киното - продължава Клои Рахал. – Иначе и двете ми харесват, и с двете искам да се занимавам. Но не и да играя единствено в по-комерсиални филми и да забравям за театъра, тъй като аз в него съм най-много себе си и на сцена ми харесва повече, отколкото пред камера.

В момента Клои снима втория си български филм – “Завръщане”, на режисьора Ники Илиев, в който играе объркана тийнейджърка в конфликт с родителите си. Башар Рахал пък, освен в ролята на актьор, влиза и в тази на продуцент.

Много по-различно е да играеш с баща си – смята Клои Рахал. – Аз минах кастинг, както и за предишния филм, и на снимачната площадка той се държи с мен като с всеки друг актьор. Ако обаче имам някакви грешки, той идва веднага, за да ме поправи. Но да играеш с родителя си е и по-емоционално - във филма аз имам по-дълбоки сцени с него – може би защото не е някакъв непознат актьор. Дори по едно време се наложи да спрем, тъй като се разплаках силно и това се чуваше в микрофона. Така че си е различно сто процента.

След като приключат снимките, Клои ще се завърне в Лос Анджелис, за да продължи учението си, за да играе главната роля в късометражен филм, за да участва с малка роля в американски филм с холивудската звезда Кейт Бекинсейл, който ще се снима и в България, и в Ню Йорк, за да се превъплъти в образа на петия мускетар в модерна театрална версия на “Тримата мускетари”…

Снимки: личен архив

До 23 август в Учебния център по изкуствата на комплекс „Двореца“ в Балчик може да се види изложбата „Картини върху вода“ на дизайнерката Антоанета Бебенова. Техниката се нарича ебру, а прехвърлянето на изображението става върху хартия, плат или друга основа. Самото пренасяне на образа съдържа изненада и за автора на водната картина, тъй като той не може да предвиди как точно ще изглежда тя, разказа авторката за программа „Хоризонт". Снимка: личен архив на Антоанета Бебенова

Фрагмент от римска военна диплома е открит при разкопки в централната част на римския град Деултум край село Дебелт, община Средец. Находката е уникална и това е първото подобно откритие за близо 4 десетилетия проучвания на някогашната римска колония, съобщи в интервю за „Радио Бургас“ директорът на археологическия резерват Красимира Костова. Анализът на написаното показва, че половин век след основаването на колонията римските императори са продължили да заселват в града ветерани и да поддържат по този начин римския дух на Деултум. Снимка: archaeologia-bulgarica.com

Атанасовското езеро е привлекателно място за близки и далечни гости на нашата страна, а вероятно най-вълнуващи за посетителите на резервата са многобройните фламинги, които намират спокойствие и сигурност в тихите басейни в северната част на езерото. Тази година орнитолозите наблюдават през август рекорден брой представители на този красив вид - 159. Снимка: БГНЕС

Един от най-красивите елементи на народния костюм на българката несъмнено са пафтите. Изящни, изкусно изработени от различни метали, украсени с причудливи фигури и плетеници, тези токи за колан са смятани за символ на женствеността. Първоначално обаче пафтите са били атрибут на мъжкия костюм.

В българското Средновековие пафтите са бележели социалния статус на мъжа. Носили са ги военачалници, а според вида и украсата на катарамите се определяло, какъв чин са имали – разказва Грозделина Георгиева от Регионалния етнографски музей в Пловдив. – След падането на България под Османско владичество (14 в.) българите загубват държавата и, съответно, воинската си част. По тази причина през Възраждането пафтите постепенно стават част от женския костюм, превръщат се в пазители на най-важната част от тялото – предната, детеродните органи. Мъжете изгубват социалната си роля на защитници, и жената е тази, която трябва да донесе новия живот и да продължи рода, чрез нея да се съхранят държавата и народът.

Преди това пафта може да сложи само лазарката. Това е инициация за младото момиче – когато стане на възраст за женене, тя трябва да се облече за първи и единствен път като лазарка, майка ѝ да ѝ даде нейния набор от накити и момичето да се накичи с тях, за да покаже, че е готова да стане съпруга и майка. – обяснява г-жа Георгиева.

Както и всички накити пафтите имат магическо значение за българката. Неслучайно те са метални, а майсторите са предпочитали да работят със сребро, защото е бяло и като огледало отблъсква лошия поглед и го връща обратно.

Разнообразна е и формата им – кръглите и правоъгълните са познати още от Средновековието, а листовидните, със заоблени или извити нагоре краища са привнесени от Изтока. За разлика от националния костюм накитите нямат тясно обособяване по региони.

Ако можем да говорим за специфика, това са македонските пафти – изключително големи и тежки. Това се е наложило заради факта, че костюмът на македонката е обемен, с богата везба, и големите пафти могат да се отличат върху костюма. Пафтите, освен чисто апотропейна /защитна/, имат и декоративна функция. защото жената винаги пази зрънцето красота и суета у себе си. Тя трябва да бъде и видяна, и харесана, и отличена – отбелязва г-жа Георгиева.

Впечатляващо е разнообразието на мотиви и сюжети, изобразени върху пафтите.

Живеейки в Османската империя, българите са приели част от елементите на костюма и украсата – подчертава Грозделина Георгиева. – Затова в пафтите могат да се срещнат както позволените от Османската иконография растителни орнаменти – цветя, листа, гроздове, плодове, плетеници, така и типично българските животински мотиви – пауни, гълъби, змии, геометрични елементи. През втората половина на 18 век можем да видим дори елементи на стила барок, който прониква през източните пазари.

Много интересно е навлизането на седефените плочки върху пафтите с изображения на светци и християнски празници.


Донасяни са от поклонници от Светите места и често са дарявани на свещениците, които носят пафти под расата си. Затова големите български манастири, като Рилския и Бачковския, се отличават с изключително разнообразни колекции от пафти.

Един от любимите мотиви върху седефа е двуглавият орел, който е символ на Цариградската патриаршия. Това показва, че изработваните в монашески работилници към манастирите пафти са били под егидата на църквата – казва г-жа Георгиева и посочва още един интересен факт:

По пафтата можем да познаем, дали носещата ги жена е с български или мюсюлмански произход, защото в Корана се забраняват животинските изображения. Жените с българско вероизповедание са носили пафти с птици и животни. Но при изследване на българо-мохамеданските краища се вижда, че и там са поръчвали пафти със символи, забранени от Корана, което подсказва, че жените там не са усвоили изцяло мюсюлманската религия.

С навлизането на градската мода още преди Освобождението в големите градове - кръстопътни места със смесица на различни култури, пафтите биват изместени, защото градската рокля изисква други аксесоари. Коланът вече е изключително фин, от сребро и злато, токата отпред е с формата на панделка или спирала. На някои места се носят и пафти, но и те започват да се променят, стават по-умалени, придобиват формата на красиви токи, със седеф и инкрустации. Какви други тайни крият пафтите?

Може би най-голямата тайна е вярата, че накитът ще те запази. Вярвало се е, че човешкото тяло е разделено на горна и долна част, а най-уязвимата е средата, където се слага поясът, коланът. Жената е трябвало да пази собствените си накити, защото се е смятало, че ако попаднат в лоши ръце, с тях могат да се направят най-лошите магии. Може би трябва да запазим тази вяра, че накитът е нещо, неизменно свързано с човека, което има силата да го предпази от всяко зло.

Снимки: личен архив, РЕМ Пловдив, Ани Петрова и архив

13 фирми подадоха във вторник в София заявки за участие в осъществяването на проекта за втора българска атомна електроцентрала в Белене на брега на Дунав. В срок от 90 дни български експерти ще проучват офертите и ще кажат кои кандидат-строители влизат в късия списък за водене на конкретни преговори, които трябва да завършат след около година.

Проектът за втора българска атомна електроцентрала е на около 40 години и перипетиите около него наподобяват истинска сага. След като при социализма строителството така и не започна поради задлъжнялост на държавата, новата енергийна мощност стана отново актуална в годините на демокрацията. Но и в тези условия не й провървя особено добре. Строителството ту започваше, ту спираше, даже след национален референдум парламентът наложи през 2012 г. вето върху проекта. То изкара няколко години, през които започнатият, но стигнал доникъде строеж, постепенно се превърна в изоставена на произвола на съдбата гигантска строителна площадка, забравена от всички.

Постепенно обаче властите в София си дадоха сметка, че в тази площадка са вложени около един милиард евро и че тези пари не трябва да отиват нахалост. Още повече, че при едно от многото често сменящите се български правителства се стигна до поръчка руската компания Атомстройекспорт да произведе два атомни реактора по 1000 мегавата на стойност над 600 млн. евро. Старателно и в съответствие с договора, руският производител изработи реакторите и ги достави на България, въпреки ветото на парламента. Така се оказа, че страната разполага с атомни реактори, които няма къде да монтира, защото на строителната площадка не се прави нищо. След дълги и мъчителни преговори, и след международен арбитраж, българските власти с неудоволствие платиха парите на руснаците за полученото оборудване, което и в момента си стои неразопаковано на склад. Това очевидно не можеше да продължава, защото платените средства за уж замразения проект достигнаха внушителната сума от 2 млрд. евро. На помощ дойдоха и учените от Българската академия на науките, които бяха помолени да кажат да се строи ли централата или не. Потърсени бяха и евентуални клиенти за руските реактори, но без особен успех.

В крайна сметка ветото падна през 2018 г. и в София решиха да се опитат да построят централата, но без повече да се влагат публични средства. Затова и бяха отправени покани към големи компании от атомния бранш, които да станат стратегически инвеститори в централата, но без каквато и да било държавна помощ или бонуси. Сега тези фирми станаха известни и техният голям брой – цели 13, изненада приятно даже властите. Ще донесе ли числото 13 късмет на тази атомна централа е още рано да се каже. Надеждите обаче са големи и на пръв поглед основателни. Седем компании, между които две изцяло български, една, регистрирана в Германия и една българска с чешко участие са кандидати за стратегически инвеститори в АЕЦ "Белене", съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. Сред тях се открояват имената на изключително авторитетни и мощни потенциални инвеститори от атомния сектор – руската Росатом /без нея нищо не може да се свърши, защото в крайна сметка тя е произвела реакторите/, Китайската национална атомна корпорация CNNC, Корейската хидро и ядрена корпорация /Korea Hydro & Nuclear Power Co./ и т.н. Като доставчици на оборудване и при финансовото структуриране на проекта, който не трябва да надхвърля 10 млрд. евро, обещават да се включат американците от General Electric и французите от Framatome, а Северна Македония проявява интерес към миноритарно участие и закупуване на ток от бъдещата българска централа, което е стъпка към реализацията на идеята на българския премиер Бойко Борисов централата да стане балкански проект. В този дух се изказа и Теменужка Петкова, подчертавайки че „Проектът АЕЦ "Белене" е важен за целия регион“.

Трудно е да се каже дали проектът АЕЦ Белене ще бъде наистина реализиран, защото освен за пари, тук става дума и за геополитика. Не е много ясно как ще погледнат в Брюксел и Западна Европа, както и отвъд океана на евентуална китайска или руска атомна електроцентрала в натовска и член на ЕС България.

Тази вечер великите „Металика“ ще свирят пред повече от 70 000 души във Варшава и за мен е чест, че бях поканен да нарисувам официалния плакат за концерта. Това написа днес на своята фейсбук страница българският илюстратор Дидо Пешев. Художникът, известен с работите си за имена като Мерилин Менсън, Linkin Park, The Melvins и Napalm Death, публикува и снимка на творбата, създадена специално за полските фенове на Джеймс Хетфийлд и компания. Снимка: @barehandssociety

До края на септември пловдивската галерия „Капана“ е домакин на изложбата „Open Art Files: Записки и бележки под линия“. Експозицията се организира в рамките на платформата за популяризиране на съвременното българско изкуство на фондация „Отворени изкуства“ и е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Снимки: БТА

Композиция от кукли, наречена „Живот“, спечели тазгодишния конкурс за ръчно изработени сувенири, който се проведе в рамките на 23-тия Международен панаир на занаятите и изкуствата „Булгарика“ във Варна. Автор на композицията е Мария Робева от Горна Оряховица, която печели конкурса за втори път след 2016 година. Снимка: @MariasDolls.info

С решение на правителството от тази година ваканционното селище "Свети Константин" над град Пещера, Южна България, стана най-новото село в страната. Освен че има богато историческо минало, то е разположено и в един от най-чистите райони на планетата. Като курорт “Свети Константин” възниква край Пещера, през 1910 г., с указ на цар Фердинанд. На мястото му някога се е издигал манастир, на името на Св. Св. Константин и Елена. Той отдавна е разрушен и днес за него напомня само малък параклис, построен върху някогашните руини. Двама родолюбци – историкът Десислав Христов и съпругата му Стоянка, събират средства за изграждането на постамент с паметна плоча в местността “Черковището”, която да разказва историята на унищожената средновековна обител.

Легендата гласи, че в завладените от османските турци територии на Балканския полуостров попаднал и манастирът “Св.Св. Константин и Елена”, който се намирал край римски път – разказва Десислав Христов. – И тъй като армията на поробителите минавала по този път, тя стигнала до Светата обител и я унищожила през 1372 г. Българите обаче, успели да съхранят вярата си и наново съградили манастира. Втори път той бил разрушен през 1657 г., когато османските завоеватели започнали масова вълна на потурчване. Така, освен манастира “Св.Св. Константин и Елена”, били сринати 33 манастира и 218 църкви в Чепинското корито – от Асеновград до Костенец.

Първите хора, които отиват в тази местност, са ловците от едно новосформирано дружество – продължава разказа си той. – През 1897 г. то се нарича “Елен”, но малко по-късно приема името на Централното софийско ловно дружество “Сокол” и става нарицателно за цялата страна. Именно тези ловци предприемат първите ловни излети в околностите, а не след дълго семействата им започват да се качват с тях и да прекарват там почивните дни. За да могат да отсядат, те вдигат примитивни бараки в местността. Ловджийската кула пък е построена през 1901 г. и служи за подслон на първите ловци. Към нея се прибавят и други постройки – малка фурна, нещо като магазинче.

През 20-те години на миналия век към курорта се прокарва път, през 30-те той се сдобива с лятно кино и пощенска станция, бараките се заменят от красиви вили, светват и първите улични електрически лампи. Туристите пък започват да утоляват жаждата си от прочутата Кукушева чешма на братята Георги и Зафир. А един варненец успява да възвърне здравето си и бива обявен за медицинско чудо.

Йордан Димитров идва в курорта, тъй като бил болен от туберкулоза и лекарите не давали шансове за оздравяването му – разказва историкът. – Благодарение на чистия въздух обаче и след няколкомесечно пребиваване, той успява да се излекува. В знак на благодарност, Йордан Димитров построява със спестяванията си хотел – санаториум за гръдноболни. През 1910 г. той го дарява на ловното дружество, което го оставя на община Пещера, тъй като не можело да го стопанисва. Съдбата на хотела е трагична, защото през 1945 г. пазачът му неволно го запалва и сградата изгаря. Днес за постройката свидетелстват само останалите снимки.

Обновеното курортно селище предлага чудни излети през лятото – до връх Свети Константин или до Везир тепе, откъдето “морето” на Родопите (Язовир “Батак”) се разстила като на длан.


През зимата пък предоставя добри условия за зимен спорт със ски влекове и писти. С пълно основание може да се твърди, че най-новото българско село е разположено в едно от най-чистите места в планетата. Преди години Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство /НАСА/ обяви, че над Баташката планина, където то е разположено, се стеле най-чистият въздух на планетата. Различни американски изследвания доказват, че в района има естествена йонизация на въздуха – едно от най-рядко срещаните природни явления по света.

Снимки: БГНЕС и bg.wikipedia.org

В дни без много вятър и вълни като днешния, българската сърф-столица Лозенец предлага идеални условия за все по-популярния напоследък сърф с гребло или SUP (Stand up paddleboard). Снимка: БТА

В София днес бяха представени първите електрически тротинетки за споделено ползване, които вече са на разположение на жителите и гостите на столицата. Снимка: БГНЕС

Шоколади, разказващи върху опаковките си за историята на три от емблематичните улици в артистичния квартал „Капана“, и чаши за кафе, украсени с 360-градусова панорама на архитектурните забележителности на Пловдив, са сред най-успешно продаваните сувенири от поредицата „Пловдив за вкъщи“. Дизайнерската серия на PR агенцията „Студио Комплект“ съдържа още половин дузина оригинални сувенири по проект на творци от различни сфери на изкуството и е посветена на годината, в която Пловдив посреща своите гости като Европейска столица на културата. Снимки: ©Лина Кривошиева,„Студио Комплект“